– Г-н Караджов, напоследък ставаме свидетели на някакво възраждане на родната естрада – концерт след концерт… Има ли такова нещо според вас или само така си въобразявам?

– Странното е, че и има такова нещо, и донякъде си въобразявате – може би защото така ви се иска, и не само на вас да стоят нещата. Истината е, че това, което се случва в момента, е прекрасно поради факта, че тези, които се занимават с поп и рок, откакто ги помня до ден-днешен, в един момент толкова ги мързеше да творят и да излизат на сцената, че за съжаление се настани една друга музика, която в никакъв случай не може да ни представи пред света. Говоря за т.нар. чалга! Да не говорим, че би трябвало да ни е срам, цялата нация, че изпаднахме в такова положение. Колкото до въобразяването – ще дам пример със „Сигнал“ – за тези 34 години имаме от порядъка на 6000 концерта. Тези, които са били активни през всичките тези години, продължават да са активни. А тези, които не са били, правят впечатлението в момента, че има едно завръщане на техните имена на голямата сцена. Вероятно и затова ви прави впечатление, че нещо сякаш се започва отначало. Та дори и така да е, аз ще съм много доволен и ще се радвам. Защото ние едва ли не, както ни наричат в последно време, сме последните мохикани.

– Лили Иванова буквално взриви „Арена Армеец“ с 3-часов концерт! Въпреки това и въпреки всичко, което е доказала във времето, упреците и пошлият акцент не престават да валят по неин адрес. Как се обяснява подобен абсурд? Само с манталитет ли?

– За съжаление не успях да отида на концерта на Лили. Всичко това, цялата тази ситуация около нея… какво да ви кажа… обяснява се просто защото сме българи! Затова! Имам претенцията да кажа, че съм обиколил поне половината свят, да не кажа и над половината, и никъде не съм видял подобно отношение на хората към своите си имена. Имена, които така или иначе са създадени от същите тези хора. А ние тук създаваме нашите имена и после гледаме да ги убием, да ги смачкаме, да ги направим на нищо, все едно никога не са съществували. Бих предложил на тези, които злословят в момента – защото четох по форумите най-различни глупости, първо да постигнат това, което Лили Иванова е постигнала и оттам-нататък слагаме картите на масата и си казваме истината – ти си постигнал това, ти – това…

– Вие сте музикант, човек, който има отношение към музиката. Ситуацията между Лили Иванова и Митко Щерев отдавна прекрачи всякакви граници! Тя има забрана да изпълнява песните му, а те са част от репертоара й. Беше обвинена от него дори за това, че „не познавала нотите и пеела на плейбек“. Мислите ли, че е допустимо подобно нещо?

– Аз ще започна така – не е необходимо да знаеш нотите! Защото един от най-големите великани в света – Принс, има самопризнание, което звучи така: „Аз не знам нотите! Защото не ми трябват такива. Ако ми трябва, има хора, които ще поканя и които ще ми напишат нотно писмо“. Какво искам да кажа – ами има хора, които са толкова добри примавистаджии, че поставяш му една ужасяващо сложна партитура и той просто я чете като вестник, без никакъв проблем. Но този човек примерно – няма душа! Аз не мога да кажа, че Митко Щерев не е страхотен музикант. Но музикантът преди всичко трябва да е човек с душа! И затова, Митко да ме извинява, но не е прав! Защото на него може би му е било необходимо да знае нотите, за да запише това, което измисли – и да го даде на Лили Иванова след това или на някой друг. За да изпее песента и, както казвате вие, я е направила толкова популярна, че ако не я беше изпяла тя, а някой друг, можеше ситуациите да са по-различни.

Не толкова нотите ме интересуват, колкото това музикантът дали носи душа или не! Ако не носи душа, той няма да съществува толкова години лейбека не го коментирам повече, може би защото хората, които са били на 3-часовия концерт на Лили Иванова, биха се прекръстили след такива изказвания след това?! Може би бъркат с някоя чалга звезда тя не била платила, пък той търси пари авторски права и т.н. Искам да кажа на широката публика, че всяка една песен, която един композитор измисли за някого, той получава на момента съответната финансова сума за труда си. На момента! Вие търсите от мен песен – аз ви я пиша, вие я одобрявате и казвате – взимам я, ето 1000 евро – примерно. Оттам-нататък тези хора в никакъв случай не би трябвало да търсят под вола теле. Но те се заразяват един от друг! Чуят, че някой направил скандал за авторски права и си казват: защо не и аз да не направя?… Въпреки че има една организация, наречена „Музикаутор“, която аз ненавиждам. Там спокойно биха могли да се отчисляват някакви пари, но пак искам да кажа на широката публика, че композиторите, ако желаят някакви пари, ги искат на ръка, защото в „Музикаутор“ отчисленията са много магически и никой не знае какво става там. За това си търсят парите на ръка! Това е истината. Затова моят коментар в случая с Митко Щерев е – типична, абсолютно типична българска селяндурщина! С риск да съм по-груб в определението си. Комплексарщина! Тези хора са пълни със скрупули!

– Само ви давам за пример и едни думи на Нели Рангелова по повод това, че Митко Щерев е забранил на Лили Иванова да изпълнява песните му. Тя каза: „Аз винаги съм казвала, че за мен това някой автор да си спре песните е равнозначно на това един родител да убие сам собствените си деца”!

– Ами… да. Да речем, че е така, съгласен съм с Нели, но само донякъде. Много силно изказване е това. Трябва да попитате Нели Рангелова дали тя някога е имала проблем с Краси Гюлмезов, който й е основният композитор? (усмихва се) В момента се шегувам, защото съм много близък и с двамата. Но ето, например, те са двойка артисти, които до този момент не са влизали в медиите заради такива факти – този дал или не дал някакви пари. Това е доста срамно! И за всичко според мен е виновен Митко Щерев! Казвам го съвсем открито, напишете го, аз не се притеснявам, защото съм имал във времето разногласия за едни други неща…

– …И вас ли е критикувал?!

– Да, критикувал ме е! Искам да ви кажа нещо, от което може би много хора ще се обидят, но… все пак ще го кажа: пази, Боже, от малко мъжленце! На ръст… Това са безкрайно амбициозни хора, които искат по някакъв начин да пораснат на нивото на по-високите… Това е природа, в края на краищата, да, но оттам се появява комплекс, който в един момент се изражда в нещо друго. И амбицията оттам го смазва и той не знае какво да прави. Случаят с Лили Иванова – един двуметров мъж няма да постъпи така! Убеден съм! Но един мъж на метър и 60, просто… Това му е проблемът! Митко Щерев се счита за много кадърен, какъвто безспорно е – той е безкрайно кадърен музикант и композитор. Не смея обаче и да си помисля, че проблемът му идва от гледна точка на някаква вопиюща нужда от пари… Болестта на парите, както вие казвате – възможно е и така да е.

А Лили Иванова е безспорен характер! Дори ще ви споделя нещо, което моята съпруга на моменти ми казва с шеговит тон: „Ти втората Лили Иванова ли ще бъдеш?“. Казвам: „Добре, какво лошо има в това?!“ Защото аз понякога – заради всичко, през което съм преминал, се улавям, че приличам по характера си точно на Лили Иванова – като артист, като непримиримост, онзи инат. Всичко онова, което в един момент би обобщило един артист, който иска да остане във времето. Лили Иванова остана във времето! Защото понякога заради всичките си ангажименти, сякаш оставям на втори план семейството си. Но след 42 години с жена ми, едва ли някой би се усъмнил, че аз не гледам семейството си, а само музиката.

четете още на:

http://www.blitz.bg