Децата имат право да се ядосват, плачат, сърдят, мръщят – също толкова, колкото и да се смеят и радват. Въпреки, че сме свикнали да гледаме едностранчиво на ситуациите, в които изпадаме. От една страна това е добре, защото реакциите ни са с привкус на обективност, но пък има малки неща, за които може би не се замисляме.Какво може да е толкова хубаво в инатенето, крокодилските сълзи и дори викането на децата ни?

Детето ни е пораснало

Щом настоява на своето, значи детето ни разбира собствените си нужди и желания и съответно търси начини да ги изразява. Нормално е за всички ни. Даже здравословно!

Вие растете заедно с него

В ръцете си държите не само своя живот, но и този на детето си. Търсейки начини да правите неговия по-добър, вие развивате характера си и качествата си на родител.

Детето ни проявява индивидуалност

Започва процес на открояване на собствените му качества и изваждането им на показ. От една страна е добре детето ви да не се съгласява с всяка дума, която му кажете. Нима искате да изпълнява послушно хрумванията на хората около него, когато порасне?

Изплува проблем, върху който да се съсредоточим

Ако детето ни е неспособно да отстъпва играчките си, ако не обича да изчаква своя ред и вдига пара всеки път, когато се опитаме да му противодействаме, може би трябва да потърсим грешката в себе си и в начина, по който сме го възпитавали.

Синът/дъщеря ви са откровени

Ако детето ви знае, че в момента, в който се покаже като несъвършена личност, ще изгуби подкрепата и обичта ви, то никога не би се държало арогантно. Не става въпрос за възползване от доброжелателността ви към рожбите ви, а за чувството за лична свобода и спокойствие, благодарение на отношението ви.

http://www.az-jenata.bg