–Г-жо Панайотова, година преди изтичането на периода за усвояване на еврофондовете, комисията по европейски въпроси излиза с доклад какво сме направили ние с тези средства. Къде бяхме 2007 г. и къде сме сега? 

– Тази година целта на доклада беше освен да отчетем темповете на разплащането и договаренето, да си зададем и въпросът къде е ефектът от направените до момента инвестиции. 2007 г. бяхме под 1%, а реално разплащането на еврофондовете започва през 2010 г. Към днешна дата за имаме близо 98% договорени средства, което означава 13 млрд. лв. от общият обем 15 млн. Прз 2012 г. беше договорен 1/3 от целия обем. По отношение на разплащанията сме на 32%, което е 5 млрд.лв. Имаме вече една устойчивост и при договарянето, и при разплащането на средствата.

– Това означава ли, че до края на следващата година ще успеем да договорим всички средства и за период от две години след това те да бъдат разплатени? 

– Да, точно така. Целта е през 2013 г. да се достигне до 100%, затова и някои от оперативните програми въведоха подхода на наддоговаряне. Така, ако има некачествени проекти, няма да има загуба на средства. През 2012 г. целите се изпълняват и аз съм оптимист, че това ще се случи и догодина по отношение на договарянето. По отношение на разплащането според правилата до 2015 г. ще можем да приключим настоящият програмен период. Тогава ще се види и реалният ефект от усвояването на евросредствата. В момента текат преговори в Брюксел за следващия програмен период. След като през този ние сме успели да усвоим евросредствата и те реално са донесли добавена стойност в страната ни, толкова по-силни са ни аргументите пред страните в договарянето за следващия период.

– В доклада използвате модела НИЕ – нужди, инвестиции и ефект. Нуждите са във всяка една област, инвестициите са ясни, разкажете повече за ефектите? 

– Този модел е своеобразен анализ на ползите и разходите от усвояването на средствата и това е нашата препоръка при договора, който предстои да бъде сключен между България и ЕК – да се заложат индикатори, които да отчитат и резултата, и въздействието от усвояването на евросредствата, което в момента го няма. Постарахме се да разкрием материалните и нематериалните резултати при усвояването на средствата при отделните програми. Положителни примери са, че по ОП ”Регионално развитие” са реновирани 173 училища, над 1.5 милион граждани се възползват от реновираната социална и културна инфраструктура. По ОП ”Развитие на човешките ресурси” са създадени 9 хил. и 700 работни места, обучени са над 68 хил. безработни, като 51 хил. от тях са вече трайно заети. Хубав пример за ефекта от тези средства е метрото в София. ОП“Транспорт” е фаворит и по договаряни, и по разплащане. Освен метрото в столицата, става въпрос за магистралите „Люлин”,”Тракия”, „Струма”. Този програмен период се научихме как да правим нещата правилно и оттук нататък трябва да си поставяме приоритети и да търсим ефекта.

– Докладът, който представихте, е разработен с неправителствени организации и академични среди. Какво отбелязват те като хора, които са извън властта? 

– Важен извод, който трябва да се възприеме на всички нива, е че еврофондовете не трябва да бъдат възприемани като основен инвестиционен инструмент. Те трябва да бъдат лостов инструмент. Това означава, че там, където има по-малък бизнесинтерес или инвестицията е по-мащабна, трябва да се влагат еврофондовете с цел създаване на частен интерес и допълнителни инвестиции. Важно е да се постигне мултиплициращ ефект. Това е призивът и на бизнеса – да се акцентира върху проекти, които създават средата и предпоставките за частен интерес. Правителството действа много прагматично в тази посока, чрез изграждане на базисната инфраструктура.

– Колко са всъщност реално изплатените средства от ЕС досега? Вярно ли е, че нашата вноска в ЕС надвишава тези средства? 

– Не, това не е вярно. В момента ние имаме над 5 млрд.лв. реално изплатените суми. В бюджет 2013 г.вноската, която се предвижда към ЕС е 908 млн.лв, а средствата, които само по оперативни програми очакваме да получим, без националното съфинансиране, са 3,2 млрд.лв. Получаваме три пъти повече, отколкото даваме. Нашият фокус е освен усвояването да има и ефект.

– Още след влизането в ЕС голям проблем се оказа контролът на евросредствата. Има ли в момента създадена устойчива система на управление и контрол на тези средства?

– Това, което е хубаво като постижение на правителството, и то трябва да се поддържа във времето, е че съумяхме да създадем наистина работещи системи за управление и контрол на средствата. Това го доказва както ниското ниво на грешки, така и ниското ниво на финансови корекции. В момента от целя ЕС България, Финландия, Швеция и Дания, нямат спрени ОП. Дължим го на устойчивите системи за управление и контрол, които бяха направени след много нормативни изменения, както и на своевременна реакция на органите при нарушения. Имаме 2% допустимост на грешките, а ние сме под 1% в този показател и това позиционира България много добре спрямо останалите държави-членки.

– Какво е мнението на нашите европейски колеги?

– Интересно е, че страните, които получават най-много като Португалия и Испания, в момента се намират в криза. Това доказва, че парите трябва да се харчат по-разумно. Затова и дебатът за многогодишната финансова рамка е извън традиционните аргументи, че трябва да има по-ниски разходи. Фокусът е върху по-доброто харчене, за да има реален ефект върху обществото. С „Европа 2020“ се стремим към постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

– Преговорите за финансовата рамка за следващия програмен период са най-тежки. България ще може ли да устои своите приоритети? 

– Ние сме в групата на „приятелите” на кохезионната политика – това са нетните получатели на евросредства, заедно с Полша и страните от Централна и Източна Европа, които все още наваксване в икономическо отношение. В момента в дебатите се поставя въпросът дали да се запази кохезионната политика като инструмент, който да подпомага по-слаборазвитите, или да се преориентира и към страни, които имат нужда от икономическа стабилизация. Това, което е важно, е да се създаде една коалиция на растежа. Аз мисля, че ще се стигне до компромис. В противен случай до март 2013 г. таванът, който ще се използва, ще е от стария бюджет. Дори и при този вариант страните получатели ще спечелят.

– Този компромис не минава ли през Европа на две скорости и къде ще е България? 

– ЕС трябва да покаже решителност, че може да действа целесъобразно и в срок на фона на кризата. Продължаването на дебатите по финансовата рамка няма да са добър сигнал извън Общността. България се позиционира добре. Страната ни благодарение на фискалната и финансова дисциплина, на икономическата и социалната стабилност не е проблем за ЕС. Напротив България е добър пример на новата реалност.

– От началото на другата година Вие ще сте в ЕП, какво искате да постигнете до края на мандата си? 

– Времето е прекалено малко от 1 година и няколко месеца. Въпреки това ще продължа пряката връзка с националния ни парламент, вярвам, че ще продължим добрите контакти с европейските институции. Работата ми ще зависи много от това в кои комисии ще бъда позиционирана.

http://www.tvevropa.com