Юрий Ангелов, роден в село Тотлебен, любим ученик на Апостол Карамитев, понастоящем е един 23-имата официално регистрирани жители на малкото странджанско село Фазаново. Българската публика помни актьора с първия си голям успех в ролята на Кирчо Жабата във филма „Обличането на Венера”. Двадесет години след като напуска Народния театър, Юрий Ангелов се завръща на българския екран с ролята на руския мафиот Распутин в сериала „Седем часа разлика”.За решението си да се установи далеч от шума и суетата на столицата, актьорът споделя, че основна роля са изиграли последните думи на учителя му Апостол Карамитев: „Как не проумях, че този живот е един голям маскарад”. За този избор всички обявяват актьора за луд, на което той отговаря с любим цитат от „Хамлет“: „Аз съм луд, но в тази лудост има система.“ Основни в тази система са странджанските поля, любимата кобилка Сорента и земеделието, с които се занимава актьорът, когато е далеч от шума и суетата на столицата. Юрий Ангелов смята себе си за щастлив човек, защото е сбъднал всичките си мечти, сред които са били желанието му да има магаренце, водопад в двора и просторна беседка в короната на някое дърво. Само още една мечта все още не се е сбъднал и тя е да изиграе последната роля на учителя си Апостол Карамитев на Хенри IV в едноименната пиеса от Луиджи Пирандело.
Днес на 63 години Юрий Ангелов споделя, че славата вече не го засяга, защото я е преживял и не е вкопчен в професията. В същото време не пропуска да подчертае колко важна е ролята на актьора в обществото, защото духовната криза е много по-страшна от материалната. Затова актьорите не могат да си позволят да объркват населението и да пропагандират хаос и унищожение. Според Ангелов именно интервютата допринасят за всеобщия хаос и затова никак не е хубаво да се дават такива.Въпреки това мнение ето какво разказа накратко Юрий Ангелов.
– Как започна да се занимаваш с актьорско майсторство? Разкажи ни за началото, за школите, които си посещавал.
– На десет години ме приеха в детска театрална студия при Плевенския театър.
– Имало ли е други професии, за които си мечтал в детските и в юношеските си години? Ако да, кое в актьорството беше по-провокативно за теб, с какво то надделя в избора ти на професия?
– Да мечтаех да стана археолог, но понеже станах актьор, светът загуби Шлиман за България.
– Как се подготви за НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ)? Знаеше ли какво ти предстои?
– Абсолютно сам се подготвях и не знаех какво ми предстои.
– Твоят учител е бил легендарният Апостол Карамитев. Разкажи ни малко повече за него.
– Много засмян, веднъж в класа ни Апостол Карамитев каза пред всички състуденти: „Юрий, питат ме дали си ми незаконен син”, хахахахха!!!
– Бил си в един клас с Велко Кънев, проф. Снежина Танковска. След завършването на НАТФИЗ същата компания отивате по разпределение в Сливенския театър. Разкажи ни за този период.
– Аз и Велко Кънев имахме заповед за постъпване в Народния театър след НАТФИЗ, Апостол ни събра и ни каза: „Ако не минете през провинцията, никога няма да станете добри артисти. Ще си останете едни лигльовци”. (…) Най-забележителното в Сливен са сините камъни и стоте войводи.
– След 20 години изключително активен период в София взимаш доста интересно решение – решаваш да се оттеглиш в село Фазаново, близо до морето. Какво те накара да направиш такава категорична крачка?
– В Библията пише: „В щастливи дни, щастлив бъди, в злочести дни – на размисъл отдай се.” Предчувствах какво ще се случи и се оттеглих. Направих решителна крачка в своя полза.
– Направи доста силно завръщане в София с ролята си на Распутин в сериала „Седем часа разлика”.
– Възпитан съм от руската литература и това даде плод индиректно в „Седем часа разлика”.
– В едно интервю казваш, че не би се занимавал с преподаване. В същото време разбрах, че ще вземеш участие в организирания от МОНТФИЗ Winter Art Fest 2013 във Велинград от 3-ти до 6-ти януари. В рамките на Фестивала ще водиш уъркшопи по актьорско майсторство. Какво те накара все пак да приемеш ролята и на преподавател?
– Любимият ми детски виц: „Момченце и момиченце гледат през ключалката как мама и тати правят любов и момченцето много възмутено казва: „И представи си, тези хора ни забраняват да си бъркаме в носа”.” Не преподавам, споделям опит!
– Голяма част от посетителите на Фестивала ще бъдат са предимно ученици, на които тепърва предстои да поемат по пътя на актьорската професия. Интересно ми е да направим един мост- какви бяха стремежите, вълненията и проблемите на ученика Юрий Ангелов?
– Тъй като бях стеснителен, когато кандидатствах – мостът, който прехвърлям към кандидатите, се нарича самоувереност.
– С какво ще се занимават участниците в твоя уъркшоп по актьорско майсторство в Winter Art Fest 2013?
– С изграждане на себеувереност.
– Какво ще пожелаеш на всички млади хора в България, които са решили в бъдеще да поемат по пътя на актьорската професия?
– Вяра и наивност.
http://www.potv.bg