Светли празници и бог да благослови всички! Радвам се, че се обаждат все повече дарители българи, които живеят извън България. Пожелавам на всички щастлива, плодотворна нова година. Да са живи и здрави, да имат в изобилие, за да могат да помагат. Да станат по-милосърдни. Благодаря от сърце на тези, които се отзоваха и помогнаха. Това споделя в интервю пред „Марица“ отец Иван, в чийто приют в Нови хан са подслодени десетки бедни и бездомни хора.

– Как посрещате светлите празници – вие и хората, за които се грижите?
– Посрещаме празниците с радост. Дядо Коледа вече идва 3-4 пъти и сигурно до Нова година ще дойде поне още веднъж – има доста подаръци и добрият старец трябва да ги раздаде. Вечер децата гледат детски филмчета и се забавляват. Идва преди ден и диджей Миладин заедно с група млади хора, които веселиха всички часове наред, имаше танци, игри. Имахме и коледен концерт преди това. От цяла седмица все има забавление за децата. Богата е и трапезата ни – заклали сме достатъчно прасета. В момента хората в приюта хапват пържоли, дори им омръзнаха и искат боб. Имаме в изобилие плодове – ябълки, мандарини, банани.

– Колко деца и възрастни имате в приюта?
– Общо 200 души, от които 104 деца. 45 от тях са настанени в Якимово, някои ни гостуват в Нови хан в момента. И за тях има прасе и подаръци.

– Имате ли нещо, от което се нуждаете?
– Имаме си всичко. Набавяме си дърва, имаме да вземаме още. Кът са ни въглищата. Всичко друго имаме, не можем да се оплачем. Грехота е да кажем, че нямаме, дори забавления имаме предостатъчно.

– Отварят ли българите сърцата си по празниците?
– Тази година хората бяха доста по-щедри. Дойдоха доста хора, които не съм срещал преди. Струва ми се, че хората са се поотпуснали, отворили са си сърцата, станали са по-милосърдни към бедните.

– Кои са най-щедри?
– Средната класа и бедните, но не най-бедните, са най-щедри. За богатите и политиците не знам – чета по медиите, че еди- кой си дарил нещо някъде, но не мога нищо да кажа, защото при нас ги няма. Но пък всички не могат да дойдат при мен, цяла България има нужда, не е само нашият дом. Ако всички даряват при нас, току-виж сме станали милионери. Нека да дават и на други, по-нуждаещи се. Затова направихме сдружение “България си ти” с Димитър Кацаров, който вече е монтирал три къщи на различни места в България. Разнасяхме и подаръци там. Ще ми се из цяла България, във всяка епархия да има направени приюти, в които хора да даряват на бедните през цялата година, не само за коледните празници. Има у нас манастири, които се рушат, могат да се възстановят и там да намерят подслон бедни хора. Има край Велико Търново подобен манастир, бях обещал на владиката Григорий да ги напътствам във възстановяването на манастира. Но не мога навсякъде да огрея. А и той не се обади. Дано стане нещо, защото България има нужда от много такива домове, в които да намерят подслон по 50-100 деца. Искам заедно да работим със социалните служби, тогава ефектът ще е по-голям, грижата за децата ще бъде по-добри и цялостни.

– Имаме ли щедри дарители от Пловдивско?
– Имаме отвсякъде, и от Пловдивско, много са и не ги помня всичките. Вчера дойдоха едни хора от Пловдив, донесоха дрехи и пари. Много дрехи съм натрупал.

– Какво най-много ви зарадва през 2012 г.?
– Всеки ден за мен е светъл и хубав, щом се събудиш жив и здрав. Празниците за мен са щастливи, защото гледам светещите очички на децата. Те са здрави и щастливи, и аз съм радостен. Тази година бях най-развълнуван, когато останахме без храна – имахме най-много за седмица, и го обявих по медиите, много хора откликнаха и към приюта буквално потекоха продукти. Това ме зарадва – колко много хора се отзоваха и помогнаха веднага. С помощта на дарители успяхме да направим и парно – сега навсякъде е топло.

– Какво очаквате от 2013-а?
– Искам да направя още един дом. Дано да стане, но е божа работа, защото парите не стигат. Това е подаръкът, който си пожелавам. А и да се множат домовете в България, защото отец Иван сам не може да се справи, една птичка пролет не прави. Радвам се, че по моя път са поели и други. Радвам се, че съм им показал какво трябва да стане. Това ми е наградата, благодарности не ме радват. Тръгнах по тоя път в труден момент, преборих се с всичко и показах, че може. Щом съм го направил аз, значи може – нито съм най-умният, нито най-кадърният. Щом обикновен селянин като мен може да го направи, значи може. Просто трябва човек да го приеме присърце, да обича децата и да се грижи за подслона им с любов. Не обичаш ли децата, които растат край тебе, не се захващай, нищо няма да стане.

– Всеотдайността ви трогва мнозина. В интернет дори ви сочат като пример, еталон за вяра и грижа за паството за следващия патриарх. достатъчно ли се грижи църквата ни за своите чада?
– Не знам кой ме е посочил за пример. Всеки има право на мнение, но нито съм достоен, нито имам ценз за патриарх. Просто правя това, което смятам за правилно – това ми стига. Трябва навсякъде да се служи литургия, народът да се моли. Ако не се молим, може да ни сполети катаклизъм. Молитвата помага за всичко. В Света гора, градината на православието, се молят денонощно, но това не е достатъчно. И в България има много манастири, където се служи всеки ден, това също помага. Нека се знае, че в манастирите, където има непрекъсната молитва, тече обилна вода отвсякъде. А в манастирите, които са запустели и никой не служи в тях, чешмите са пресъхнали.

– Добри времена ли чакат нашата България?
– Не е достатъчно само да вярваме, трябва да работим за това. Това е дългът и на бъдещия патриарх – да събуди народа, да го накара да повярва, да поведе хорото и ние всички ще тръгнем след него. Имаме достойни владици, дай Боже да изберем най-достойния.

blitz.bg