Обвинете ме в пристрастност, но масираната реакция на новогодишното приветствие на президента Плевнелиев ме потопи в дълбок песимизъм за бъдещето на българското общество. Не мога да се нарека фен на Плевнелиев – помагах в кампанията му като професионалист. Имам критично отношение към някои негови позиции като президент, а други подкрепям. Неговото новогодишно обръщение бе най-човешкото и непринудено обръщение на държавен глава към редовия българин, което някога съм чувал. След 10 години на ламаринено-партийна, помпозна и празна реторика от височината на прозрачната катедра, тази година чухме важното и оставащото от 2012 г. : предизвикателствата, доблестните личности, които ни помогнаха да ги преодоляваме, основните акценти на това, което президентът смята за най-важно през новата 2013 г. Приветствените думи бяха произнесени в уюта на едно работно място, пред библиотека. Не разбирам злостта на отрицанието, което последва. Чак до сгрешената снимка – сякаш тя е най-важното. Знам, че част от тази злост е на политически съперници – за тях съм склонен да махна с ръка… Не че го разбирам, ама акълът им е толкова, толкоз им е милиционерското възпитание… Не разбирам защо толкова много хора, които познавам, които са нормални, интелигентни, уравновесени се присъединиха с видимо удоволствие към този хор на хулители. Кое ви толкова радразни? Не обичате Плевнелиев – добре! И аз не обичам Първанов, но последното нещо, което ми е идвало на ум през неговото десетилетие е да млатя новогодишната му реч. Мразите партията му, политиците като цяло, скапаната държава, която ви управлява? И това го някак си разбирам. Лошото е, че в безсмисленото и безпредметно хулене на едно най-сетне нормално приветствие прозира Нейно Величество СЯНКАТА на масово осакатеното ни его. Хулим някого отвън, без особена причина, по асоциация, за да не се обърнем към себе си и да си кажем какво всъщност не харесваме – да, да, у себе си преди всичко. В това е моето отчаяние – че няма да намерим достойни хора, които да ни управляват, защото не можем да намерим и да понесем самите себе си. Ако сме в мир със себе си, ще бъдем по-приветливи и към другите. Дори и да са сменили по погрешка някоя снимка от албума. Не подозирате Плевнелиев в скрита корист да рекламира курорта Аспен в Колорадо, нали?