Често в гилдията питали Теди Москов каква я вършат „неговите“ актьори в „Комиците“. Случвало му се е това и у нас, и в Германия, където е поставял години наред в елитни театри. Писнало му е името му да се спряга ненужно за щяло и нещяло. Дотолкова, че режисьорът поиска да отговори на всички „реплики“ и „пишман рецензии“ чрез в. „Преса“.
„Рецензии за театър. Остарявам и ги чета. Разбира се, тези за мен. Не че ми допадат! Особено безпристрастните – и положителните, и отрицателните! Някой си позволява да не ми отдаде дължимата страст, как така!? „Та мигар не виждате, че съм тигър!?“  (цитат от „Тигърчето Спас“от Р. Москова) Има една-две положителни спрямо мен критики с тон „благоволявам да те одобря“ или „аз съм интересният, че те харесвам“, но и те ме ласкаят. Други една-две са писани от близки и приятели и не са обективни… Една-две от чуждестранните статии са ме радвали, но те сякаш бяха за „аборигени“: „И те имат пиеси, и те имат осветление, и те могат да помнят текст. Ау-у-у, в Източна Европа също имало театър!“

У нас пък има някои отрицателни материали, писани от „един и същи“ човек (един тип човек), който гледа да ме ядоса. Успява да ме ядоса само с едно – свързва телевизионното предаване „Комиците“ с мен. Това, разбира се, ядосва и „Комиците“. Играят там бившите мои актьори от „Улицата“, т.е. моя школа, т.е. приписва ми „отговорност“ за чуждо шоу. Тази нагласа е започнала да се шири и сред уважавани от мен театрали, дори сред живеещи в чужбина наши колеги, които не са гледали това шоу – „доставят“ им я. Нямаше въобще да пиша по въпроса, ако един от тях не ме беше „смъмрил“ наскоро! И ето какво написах:

Смятам за очевидно, че „Комиците“ не приличат (дори и по формат) на спряното от милиционери шоу „Улицата“, пак с тези актьори и с награди за БНТ от… (виж в Google откъде!) По време на „Улицата“ въпросните „доставчици“ твърдяха, че успехите й се дължат на артистите, а не на мен. Явно съм единственият в света, който, когато е работел с артистите, те са си го правели сами! А сега, когато други работят с тях, той им го прави! Въпреки горепосочената ми уникалност, която ме радва, бих искал да направя едно уточнение.

Мои са актьорите, с които работя в момента! Например Мая Новоселска! Мой беше и немският актьор Петер Йордан, номиниран за „Оскар“ (виж в Google за какво). Мой бил и Самуел Финци  (той също участва  в „Улицата“). След блестящата изява на Камен Донев в „Животът е прекрасен“ на прекрасния Сашо Морфов бих се поблазнил да спомена, че и Камен е бил мой както в „Улицата“, така и в няколко представления, така и в тесния ми кръг от съмишленици! Много преди „Комиците“ Христо Гърбов  игра при мен  деликатно и поетично „Сирано дьо Бержерак“ (може и това). Игра по същия начин и Ромео. В „Улицата“ импровизира, „дрогиран“ от мен. А в „Комиците“ и навсякъде  другаде произнася написан от някого текст. Същото прави и Кръстю Лафазанов. Той е играл при мен и във ВИТИЗ, и в кукления, и в драматичния театър, и в киното, и в телевизията. Взе „Аскеер“ за изгряваща звезда в моите Ромео и Жулиета, където беше „ехото“ на отец Лоренцо, няколко слуги и дойката – поне 4 роли! Смея да твърдя, че не познавам друг, който да импровизира като него! (Сравнявам с артистите от 26-те ми постановки в България и 13-те в Германия.) Смея да твърдя, че сега не го прави. Смея също да твърдя, че възпитах „джазови“ артисти, които могат да „синкопират“ ритми, да променят характер, поведение, дори сюжет и да изненадват партньорите си! Възпитах и партньори, които да очакват изненади. И накрая – смея да твърдя, че никой освен мен не ползва тези им качества! Ползват ги като „четци“! Кой знае защо си спомних, как Дизи Гилеспи е свирил по сватби…

Съвет към пишещите за изкуство у нас: От време на време слагайте по едно „според мен“ или „струва ми се“, за да не излезе, че сте безпогрешни… Или пък измервателни уреди.“

вестник Преса