Те я заклеймиха, отрекоха я, отвратиха се от нея, останаха като жигосани след прочита й. Потръпваха след всяка написана дума, прелистваха страниците й с отвращение и в същото време с пламенно желание поглъщаха всеки параграф. Те бяха онези, които четяха просто думи, но не вникнаха в съдържанието и я обявиха за порно роман, за долно извращение и ругаха всеки път, когато поглеждаха кориците й. Те бяха всички онези, на които „50 нюанса сиво” не им понесе и веднага отрекоха това, което отказаха да разберат.

Три черно-бели корици: сребриста вратовръзка, черна маска и железни белезници, едни твърде семпли символи за едно раняващо и в същото време лекуващо съдържание. Пронизващо, провокиращо, предизвикващо, арогантно, извратено и истинско излияние, идващо от дълбините на ранимата човешка душевност. История за двама души, борещи се със самите себе си, отказващи да дадат воля на чувствата си.  История за сенки, мрак, болезнени спомени и непрестанни кошмари на насилие, на сънища, след които утрото е отровено от спомена за вечерта.

Защо трилогията не можа да се преглътне от всички онези, които  наричат  себе си „демократични” хора, които заявяват, че са „освободени”, „живи” и „истински”. Може би отговорът се крие в това, че тези хора видяха в книгите на Е.Л.Джеймс единствено необузданият, умопомрачителен, нереален, животински и в същото време животоспасяващ секс. „Животоспасяващ ли?!” – биха възроптали „моралистите”, за които трилогията е порнография, с която дори не биха разпалили камината си от страх, че написаното вътре може да възпламени oт страст всичко наоколо. Да, сексът беше животоспасяващ  за главния герой, който само чрез него успя да самосъхрани себе си, да намери спасение в „Червената стая” и да даде мир на неконтролируемите си чувства. Именно чрез секса Крисчън Грей се опита по свой начин да предаде емоциите си и да обясни какво се случва в него,  което по-късно беше наречено от „демократичното общество”  – извращение. Написаното между страниците бе обявено едва ли не за проказата на съвременния свят, която разболя литературата и предаде болестта на културния елит. „Петдесет нюанса” разбуди духовете и остави хиляди въпроси след себе си..”Как?!”..”С кое право…?”….. „ ами ако децата прочетат.. така ли ги възпитаваме?” .. „Как тази жена си позволи да напише такова нещо, да каже всичко това… на глас?!” .. Неразбиране, отрицания и неодобрение.. Такъв ли е първосигналният  инстинкт на човека, да отхвърли нещо, което не е по нрава му или съвременният човек „човекът технология” е забравил какво са душевни и физически дерзания. Улисан в света на дигитализацията, цифровизацията и всички онези гръмки термини, описващи напредъка на човечеството, което май остава все по-назад в точно в  човешките отношения.

Спряхме да говорим за желанията ни,  защото ни е срам от телата ни, а от тях ни е срам, защото навсякъде получаваме рецепти за добър външен вид, за вид, които има нужда от корекция и изведнъж спряхме да се харесваме. Отрекохме първо себе си, а после като по навик и всичко около нас. Клиширахме се и за по-удобно се наместихме в схемата на матрицата. Обаче, вярваме, че можем да обичаме и това само защото навсякъде има указания за това как да бъдем идеалния обичан партньор и как да създадем перфектното семейство. Убедиха ни, че ако следваме  правилния инструктаж ще можем да обичаме истински, нищо че е по указание.

Спряхме да казваме на глас какво искаме, защото в процес на „икономическа криза” мечтите са под възбрана. Сега най-добре живеят прагматиците и чувствата са лукс, който дори и богаташите рядко си позволяват. Плащаме за всичко, защото можем да си го позволим, а ако не можем, значи сме се провалили и сме изгубили смисъла на и живота си, който е да плащаме… за всичко. И един ден забравихме да живеем.

…Но именно желанието за живот, копнежът по любов и освобождаване от срама превърна „Петдесет нюанса” в нещо повече от трилогия. Детайлно изучила човешката  сексуалност, поучила се от трудовете на Фройд и вдъхновена от задвижващата сила на секса Е.Л. Джеймс даде име на желанията, илюстрира копнежите и показа демоните, отрече насилието, пребори се за любовта, превърна мъчението в сладостна тръпка, трансформира потисничеството в изцеляващо освобождение и излекува страховете със силата на детската усмивка. Тя показа, че човек е най-силен и най-слаб пред самия себе си, но също доказа, че човек сам е просто съществуващ обект, които след себе си оставя спомена за… нищо. Благодарение на  истинската, неподправената, не ламтяща за злато, любов, човек се изцелява и пречиства омърсената, черна и тънеща в  тиня душа. Е.Л.Джеймс успя да излекува един човек, срещайки го с друг. Тя явно показа, че властта, мощта, парите не означават нищо пред един влюбен поглед.

„Петдесет нюанса сиво” не е евтиният  порно роман, който погнуси  света, а е трилогията, която ни върна към реалния живот, където разбрахме, че имаме чувства, за които трябва да говорим, че имаме желания, които трябва да споделяме, че има хора, които трябва да си позволим да обичаме, въпреки техните „петдесет нюанса сиво”.

Деница Герчева

barometar.net