Може би си мислите, че ако имате повече пари, любов, свобода, отколкото имате сега, ще бъдете по-щастливи? Или сте на принципа „колкото – толкова”? Независимо към кой тип спадате, със сигурност искате да се чувствате по-щастливи от живота! И първата стъпка към това е да си сверите часовника, като проверите собствените си виждания за щастието. Втората – да не се подвеждате от някои разпространени, но погрешни разбирания, а да се научите да ги превъзмогвате.

Подобни схващания са повече мит, отколкото факт. И въпреки че митът обикновено съдържа зрънце истина, той може и да породи, и да разпръсне съмнение, което да попречи на личността да израсне и да стане по-зряла.

Мит №1: Или го имам, или го нямам

Да кажем, че имате две деца, които сте отгледали еднакво, но те са коренно противоположни индивидуалности – едното е все намусено и раздразнително, а другото – слънчево и усмихнато. Това усложнява схващането, че гените играят важна роля за щастието на всеки. Според доста изследвания гените са отговорни за около 50% от степента на щастие. Но това е далеч от стоте процента. Ако работите в правилната насока, ще станете много по-усмихнати. Вероятно няма да скочите от минимума на максимума, но развитието ще е в правилната посока. Нужни са само старание и отговорност – както при всяка значима цел в живота.

Искате да сте по-добри родители, да напишете нещо в книгата за похвали, да направите нещо добро? Промени като тези, дори на някого да звучат абсурдно маловажни и клиширани, всъщност са доказан метод за това да се чувстваме по-щастливи. И то без особени усилия.

Мит №2: Щастието е и посока и цел

Много хора разсъждават за щастието като за дестинация или постижение – дали брак, пари или преместване на ново място (нов град, нова работа). Разбира се, подобни неща са свързани с щастието, но не толкова, колкото може би ви се струва – според наблюденията на психолози, само около 10%.

Сметката не е сложна – оказва се, че около 40% от щастието ни е в собственитени ръце. А колкото продължително ще е това усещане, зависи най-вече от това какво правим и мислим. А в основата си човек има повече контрол над мислите и действията си, отколкото над обстоятелствата в живота.

Щастието не е вид емоционалната финална лента в надпреварата с живота. То е процес и ресурс, както казват психолозите. Купища данни сочат, че когато хората са по-щастливи, те стават и по-здрави, любознателни и креативни, отварят се към другите, искат да помагат и да опитат нещо ново. Щастието не е полет на въображението, а нещо полезно – в дългосрочен план, защото придава смисъл на живота.

В психологическата терминология това се обозначава като разширената и развиваща се теория на позитивните емоции. Резултатите от проведени изследвания показват, че позитивните емоции повишават издръжливостта, уменията за определяне на реалните възможности и избягването на неприятностите, както и удовлетвореността от живота.

Мит №3: Винаги можем да се адаптираме към нивото на щастие

Хората наистина доста бързо се приспособяват към позитивните промени в живота. Всъщност точно адаптацията е едно от големите препятствия за това да се чувстваме по-щастливи. Дългоочакваният нов дом, новата кола, растежът в кариерата – всички те имат временно положително влияние, но доста бързо се превръщат във фон.

Причината е, че сме свикнали да обръщаме повече внимание на новото. За някогашния човек новото е било сигнал – за опасност или за възможност – за нов партньор или храна например. Днес ние сме свикнали с бързите контрасти, а не с еднообразието. Но това означава и че лесно се адаптираме към позитивните преживявания, които ни се случват, и… ги забравяме.

Човек може да осуети такава адаптация, най-малкото да я забави или да й попречи чрез активен подход в мисленето и поведението си. Ако например сте привикнали с някоя красива гледка, опитвайте се всеки следващ път да я виждате сякаш през очите на друг човек. Може също така да използвате новото като предимство.

четете още на:

tia.bg