Никога не забравям, че живея в държавата на абсурдите – България. Когато макар и радко това се случи, винаги се намира някой, който да ми го напомни. Но фарсът, на който сме свидетели надмина представите ми за абсурд и опит да се подмени историята. Някакъв изрусен чалгар, който през живота си не е прочел една книга, не е ходил на театър, нагло се опита да се съизмерва и напада големия ни режисьор Теди Москов. Този факт показа на щраусовата ни интелигенция, че самочувствието на чалгарите е толкова голямо, че те посягат и на най-изявените ни творци. Атаката на изрусения певец щеше да е смешна, ако зад нея нямаше вътрешна убеденост и желание да унижи Теди Москов. Този чалгар, на когото държавата позволи да си сложи плакат на задника срещу паметника на Апостола излезе от периметъра си и тръгна да подменя историята. Това лице, станало за посмешище в Русия дава оценки за режисьор, който промени театралното изкуство у нас и с право може да бъде наречен национална гордост. Все едно някой си фолк-певец в Италия да оскверни работата на Федерико Фелини или Пиер Паоло Пазолини. Интелигенцията, медиите, общественото мнение щяха го сравнят със земята и той нямаше да проговори повече. Но в България, където творците са бедни, продажни и страхливи само Александър Морфов подкрепи Теди в битката му срещу пошлото явление наречено чалга. Къде останаха „големите” ни актьори, режисьори, писатели, поети? Няма ги. Защото да защитаваш кауза не е като да участваш в сериал и да обяснявяш на публиката колко трудна ти била ролята. Защото да се изправиш срещу наглия чалгар не е като да постваш глупости във Фейсбук и да се радваш колко почитатели ги харесали. Само драматургът Христо Бойчев и Стефан Цанев се изказаха адекватно, като алармираха, че чалгата у нас измества истинската култура и се превръща в художествен критерий. Защото свикнахме с идиотските интервюта на Венета Райкова с фолкпевици, защото дори сериозно предаване като „Нека говорят” им дава трибуна и водещият Росен Петров ги разпитва за кубици в гърдите, почивки и прочее глупости. Всички тези компромиси на медиите щяха да са смешни, ако не са опасни. Защото без да усетим чалгарите излязоха от обкръжението си и започнаха да раздават морални присъди и да се изживяват като стойностни творци. Те почувстваха подкрепата на масата и тя им даде самочувствие да атакуват талантливите ни творци и да претендират, че правят истинско изкуство. Щраусовата ни интелигенция мълчи, но съм убеден, че в България има хора, които няма да позволят една пошла истерия да замени истинското изкуство. В противен случай трябва да напуснем тази опростачена държава, в която фолк-певци определят кой творец е стойностен и кой не.

Иво Югов
briz15.com