– Иване, голям отзвук има рекламата на „Хенди“ с Жорж Ганчев, която ти си режисирал. Находчива е и ти отива на вкуса.

– Не бих казал, че е находчива. По света отдавна се прави този тип реклама – да се продава не чрез представяне на продукта, а чрез принципа на контраста. Стараем се рекламата да бъде по-интересна като видео, което е идиотско. В интернет то е много разпространено. И ти ще го разпратиш на много адреси, да го видят приятелите, просто защото е идиотско. Таргет групата на „Хенди“ не е зрителят, когото подценяват, а зрителят, когото надценяват. Като му дадеш една богата на случки история, нивото на възприятие му се вдига.

– Държането на Жорж Ганчев е типично в неговия стил, познат от различни публични кампании. Трудно ли беше да го контролираш по време на снимките?
– Въобще не беше трудно. Моята грешка като режисьор би била да го накарам да играе нещо, което той не е. Добре, че не я направих.
Най-важното за Жорж беше да се чувства себе си.  Той, като себе си, изпълни стаята на „Хенди“ с присъствието си и направи рекламата. Моята цел, както и на целия екип, беше да го накараме да се чувства добре там, да се чувства на място. И успяхме.

– Всъщност добрата реклама ли е твоята цел като режисьор? Искаше да правиш филми.
– Това е начин, по който изкарвам прехраната си. Тези клипове ме учат на дисциплина. Да сготвиш пържени яйца, е лесно. Но трябва да внимаваш като ги чукваш над тигана, да не паднат черупки вътре, които биха счупили нечий зъб. Трябва да внимаваш тиганът да не е мокър, защото олиото ще те изпръска. Има множество детайли, които на пръв поглед изглеждат невинни, но са адски важни. Те се учат с малки проекти като рeклами, музикални клипове, късометражни филми. След това идва време, когато трябва да сготвиш ястието, и ти си подготвен за това.

– Разсъждаваш като разумен, улегнал човек. По-рано беше бунтар.
– Продължавам да съм бунтар. Много мислих закъде се е запътил светът, не само България. Потърсих някакво сравнение и се сетих за нацизма и Хитлер, който е тръгнал от една наивна представа за чистата раса, която е и глупава. И е стигнал до своя крах поради крайностите, които е допуснал в защитата на представата си. Моята логика е, че за да се отървем от духовното падение, то трябва да стигне до крайности. Тогава ще настъпи неговият крах и ще дойде ренесанс. В противен случай имаме баланс между хубавото и лошото, който не е приятен нито за едното, нито за другото.

– Как се държеше Жорж като актьор?
– Той беше изключително адекватен на моите изисквания като режисьор. Нямах никакви проблеми. Единствената причини да правим повече дубли беше неговата изобретателност. Всеки път предлагаше нови и нови неща, които не можехме да запазим.

– Ти всъщност кого представляваше?
– Аз съм член на едно студио – ASMA, което участва в проектите. Последният проект, над който работим, са шапките и визиите на „София филм фест 2013“. (В студиото влизат още Неделчо Хазърбасанов, Йоана Бузова, Светослав Михайлов – син на Евгений Михайлов – бел. ред.)

– В изработването на рекламата с Жорж Ганчев е замесено още едно име – Йордан Жечев (син на писателя Тончо Жечев). Каква е ролята му?
– Той е криейтив директор на агенция DDB, която измисля рекламите – изключително интелигентен, мой приятел. Йордан предлага сценария. На терен агенцията винаги присъства и обменяме мнения върху заснетото. Принципът, който следваме, е рекламата да прилича на аматьорска работа, да не е тържествена и лъскава. Какво да кажа – това са реклами, толкова мимолетни, че минават и заминават и не могат да променят нечия гледна точка. За мен по-важно е да следя какво става с българското кино, което беше в подем, а сега отново е низходящо.

– Рано или късно, ще опиташ ли с пълнометражен филм?
– Със сигурност. Надявам се да се появят много нови млади режисьори, нахъсани да успеят.  Ако можеш, няма начин да не изпъкнеш. Ние сега организираме „София шорт чалъндж“ – платформа за късометражни филми, които предлагат идеите си в рамките на фестивала, снимат се и се прожектират по време на фестивала. Там е реално да се появят нови имена.

– Значи ти оставаш при режисурата. Защото по едно време опитваше и актьорско участие.
– Аз съм късметлия, защото на 17 години открих, че искам да се занимавам с кино. Знам, че това ми е призванието, мисията. Но не съм спрял да снимам, да опитвам и операторство. И се занимавам и с актьорство. Не съм спрял с това, което обичам.
Но режисурата обединява всички тези пристрастия. Харесвам, че в Бългрия се опитваме да развиваме ъндърграунд киното. Всъщност у нас всичко е ъндърграунд – цяла България е така и винаги ще бъде. Всеки гледа до края на двора си. Оттам нататък нищо не го интересува. Качествената конкуренция в рамките на тези 111 000 квадратни километра е под въпрос, защото всички се познават, а професионалистите са малко.
Най-хубавото е, че у нас започна да се снима. След като веднъж си разбрал какво означава това, няма как да кажеш нещо негативно за когото и да било – защото знаеш какво му струва на всеки, който прави кино. Като критик или като нормален зрител винаги можеш да псуваш или да извисяваш филма. Но трябва да се знае, че усилието е нечовешко. Добрият филм е този, който те потапя така, че забравяш за останалите в салона.

– Имаш ли фаворити при световните рeжисьори?
– Харесвам класиците, особено „Монти Пайтън“. По това приличам на баща си. Привлича ме и магическият реализъм на Жан Жьоне и Емир Кустурица, който понякога взема оттук и оттам. Но няма значение, защото го прави мъдро, ефектно и с финес.

– Ти избяга от НАТФИЗ малко преди да завършиш. Няма ли да ти попречи липсата на тапия за завършено образование?
– Не мисля да взема тази тапия. Ако се сблъскам с хора, на които им трябва тапия, явно не са моите хора. Днес хората не са толкова глупави – не им трябва документ, че си красив. Те виждат дали си красив, или грозен. На мен ми харесва да режисирам и аз го правя. За мен е важно с това, което правя, да открия ново измерение в себе си. Ако успееш да се разобличиш, да се разголиш пред себе си в това, което правиш, със сигурност ще докоснеш и някой друг.

– Има ли нещо, което може да те развълнува?
– Музиката на „Продидижи“. Те издърпват музиката в странна смесица на рейв, хип-хоп и пънк. Никой не може да ги имитира. Абсолютно уникални са. Те ми дадоха контраста в живота. Понеже съм закърмен с джаза, с класическата музика, в които ме въведоха родителите ми, един ден „Продиджи“ ме удариха по главата. Осъзнах, че на този контраст се гради човечеството. Всичко е в двете противоположности – черно и бяло, ин и ян. Те ми помогнаха да намеря стила си, да не търся постепенно нарастващи конфликти и напрежение, а остри контрасти.
– Обичаш ли да сменяш средата, да пътуваш?
– Не обичам да пътувам. Свързвам пътя с изкуствено стимулиране на въображението. Също като наркотиците. Но аз нито вземам наркотици, нито пътувам. Предпочитам да
стимулирам въображението си със сюрреалистични мисли, които ме довеждат до история, до решение. Но съм намислил да пътувам – ще обиколя неколцина мои приятели, които няма да се завърнат тук. Пък може и да ми хареса. Баща ми например не може, без да пътува. При него всички идеи се раждат на път. Това е леко опасно, защото за да ги запише, трябва да спре колата.

– Какво те впечатлява в обществото наоколо?
– Инертността. Всичко е направено така, че да влезеш в инерцията на този живот, да не искаш нещо да промениш и да си умреш тихо и мирно. Аз гледам да не влизам в инерцията.

– Няма ли да доведеш снаха на Мая и Теди?
– Най-големият ми проблем с жените е, че ги поставям на второ място след професията и работата си. Не знам докога ще го правя, но съм усетил, че имам някаква мисия. Не знам дали те усещат това, но достатъчно е, че аз го усещам. Нали знаеш, обърнеш ли внимание на една жена, и тя е твоя. Само че трябва да се интересуваш от нещата, от които и те се интересуват. Мъжете обаче се интересуват от бира и мачове. Един приятел художник написа хубаво хайку на тази тема: „Вечер. Кухня, алкохол. Стоичков вкарва гол.“

– След като се сетихме за баща ти, какво мислиш за неговия спор с Азис на тема попфолка?
– По повод препоръката на г-н Васил Траянов Боянов, наречен Азис, към баща ми „да се изкъпе“, искам да му кажа, че последният път когато баща ми си вземаше душ, не бе за да измие мръсотията от душата си, а за да изчисти от себе си малкото кир, насъбрана от постоянния му труд да съживява души, омърсени от музиката на Азис, от неговото поведение и нагла показност. За жалост, колкото и да се къпе той във вани с благоуханни билки, няма да може да измие и капка от нечувствителността си. Тя му е присъща. Говоря това със състрадание не към Азис, а към хората, които той възпитава с „изкуството“ си. Типично за човек с неговата интелигентност е да не осъзнава, че на плещите му тежи призванието НАРОДЕН БУДИТЕЛ.

Нека припомня, че задачата на този тип хора е да провокират чувствителността и да запазват ценностите
на ХОРАТА – неща, които той не съумява да постигне, а напротив, руши. Пожелавам му да осъзнае задачката си, като възпитател на едно цяло поколение и да помогне на нас, клетите артисти (не актьори), да пушим не една цигара, а поне една кутия на ден. Пушенето убива!

24chasa.bg