Вървя в 6:30 сутринта в центъра на София, нищо не ми е наред с живота като цяло,поне в момента (не че се отчайвам) , нямам и пукната стотинка в джоба – по-беден не съм се чувствал никога, но за сметка на това ужасно щастлив….Имал съм много предпоставки да бъда щастлив в даден момент, но някак не съм бил…..винаги съм смятал, че и парите оказват влияние върху щастието – като ги няма си нещастен, защото не може да правиш неща, които уж биха те направили щастлив…Както се казваше „Парите не могат да ти купят щастие, но могат да ти купят сладолед и шоколад, което е един вид същото“. Но в същото време и с пари, и възможност да правя тези неща, не съм се чувствал щастлив, а уж е трябвало ….та вървя, с приятели…премръзнали, почти изгубени по тесните улички, търсейки един бар, който така и не намерихме..

Имаше смях, разговори по всякакви теми, ненужно напрежение на моменти…На тях им е криво в един момент ,а аз крача там, до тях, с усмивка на лице – в студа, без пукната стотинка в джоба, без нито една от „предпоставките ми“ за пустото му щастие, а грея! Моментът, в който осъзнаваш, че парите наистина не могат да ти донесат щастие, хората могат…един разговор, една приятелска подкрепа, едно разбиране..странно нещо е щастието май!? Откриваш го, когато и където най-малко очакваш, едно непринудено – истинско, отвътре ти идва, а реално погледнато без кой знае каква видима причина…

Ангел Иванов