След многократни настоявания най-после успявам да убедя вербовчика на Борисов, най-търсения в последните дни медиен събеседник, да проговори. Срещата ни се провежда в сградата на ДАНС. Живял винаги в сянка, Младен Георгиев трудно преодолява бариерата да застане на светло пред касетофон.Разговорът ни е труден, на места емоционален. Още в началото той прави уговорката: Преди да отговоря на вашите въпроси, г-жо Велева, искам да подчертая, че в политиката на службата ни (ДАНС) категорично не е допустимо да се дават интервюта и изявления в медиите. Всичко това се случва по изключение.

Благодаря. А сега да започнем разговора, г-н Георгиев – по собствена преценка ли решихте, да отворите ДОН „Буда“?

– Може би имате предвид откриването на делото? Йерархичната структура на МВР изисква, преди да предприемеш каквото и да е действие, най-напред то се съгласува със съответния ръководител. За някои неща се пише предложение, за други се иска разрешение и устно. В този период обстановката в България беше сложна, в медиите излизаха какви ли не сенчести босове, които се хвалеха със своята благотворителност, какви дарения са направили за манастири и за дечица, и т.н. Беше изключително необичайна ситуация в едно реформиращо се общество, в което представите за това кой е добър и кой лош се объркваха. Бяха безумни години, изключително тежки. Всички ние с колегите сме се стремели да противостоим на това, доколкото е възможно. А нямаше практика, нямаше опит как да се противодейства на новите престъпления, нямаше знания и култура – нито управленска, нито в изпълнителски аспект, самите служители бяха объркани за това какво се случва. Обсъждахме многократно в сектора и направлението тази тема и окончателното решение бе взето от моя пряк ръководител, той каза „да“ на разработката „Буда“.

– Полк. Спас Спасов, така ли?

– Да. Думите му бяха: „Пиши предложението, аз ще го утвърдя.“

– Защо се спряхте конкретно на Борисов?

– Г-н Борисов не е единственият човек, от когото са търсени помощ и съдействие. Практика на правоохранителните органи и служби в целия свят е да търсят подкрепа от гражданите и обществото. Още повече когато става дума за бивш офицер. Не става въпрос нито за укоримо поведение, нито за покровителство, каквито внушения днес някои се опитват да правят. Реши се да се направят предварителни срещи и разговори с него, каквито са правени и с други граждани.

– Помните ли къде се срещнахте?

– Мисля, че в офиса на неговата фирма го посетихме.

– Офисът му беше на една от пресечките на „Любен Кара-велов“, там ли се видяхте?

– Да.

– Познавахте ли се предварително?

– Не, и той не ме познаваше. А човекът, който ме заведе на срещата, тя не е станала самоволно и на моя глава, беше моят колега от направлението Рангел Геровски. Лека му пръст и на него, много свестен и добър човек и колега. Те са от един факултет в школата в Симеоново. Борисов беше ръководител на дипломната работа на Геровски.

– Борисов разбра ли целта на вашето посещение?

– Е, то това не става така. Отидохме при бивш к о л е г а . Т р я б в а да опознаеш човека, той да си изгради представи за тебе. Не може от първия път да разбереш дали този е артист или е почтен човек, има ли необходимите качества, или не. Да, чул съм, някой ми го хвали, но аз трябва да се убедя в това, той трябва да се убеди, изграждат се някакви човешки отношения и едва след това идва моментът с намеренията. А… може и въобще да не дойде такъв момент. Понякога има просто разговори и срещи, но след това нищо не се случва.

– А вие до този момент какво бяхте чували за Борисов?

– Почти нищо, освен че е бил достоен офицер. Не съм срещал никакви писмени данни за него, нищо, което да е негативно по отношение на Борисов. Отишъл съм като при бивш офицер, воден от колеги, и толкова.

– Колко пъти след това се виждахте?

– Доста пъти сме се виждали.

– И вие сядате и написвате предложението първо за вербовка, а после за оперативно наблюдение.

– Не, оставете го това. В д е т а й л и няма да навлизам. Защото това са средства и методи на работа на службите, което представлява класифицирана информация, първо.

И второ, за да се случи всичко това, то е обсъждано, съгласувано и разпоредено от ръководителя – както се вижда, има подписи на началник на група и началник на сектор. Лека им пръст на покойния Спасов, който с тогавашния началник направление, също вече покойник – Иван Лазаров, така са решили.

– Добре, но вие пишете „целта е да се определи приоритетната престъпна ориентация“ на обекта „Буда“, зад който всъщност стои Борисов. Това ваши оценки ли са?

– Не, не, не! Такова нещо не съм писал!

– Но в документите, които „Биволъ“ публикува, така пише.

– Няма такава оценка „престъпна ориентация“. Аз не съм виждал такова нещо в нашите документи.

– Това вашият подпис ли е?

– Да, виждам нещо на последната страница с мой подпис. Това са рутинни документи по изучаване личността на лицето и неговите връзки и установяване наличието на данни и/или съпричастност към противоправни намерения и действия, взаимоотношенията му с лица и фирми, а твърденията в публикуваното за „престъпна ориентация“ и други безумия, откъде и как е станало, не знам.

– Има си печат, номера, има всичко, от което да личи, че е автентичен документ.

– Това абсолютно нищо не означава. Подписи и други атрибути на документа има само на първата и последната страница.

– Е, добре, вие регистрирате дело за оперативно наблюдение (ДОН) на лицето Бойко Борисов.

– Е?…

– Защо го правите?

– Не мога и нямам право да ви кажа това. По тогава действащия нормативен ред документалното оформяне на определени отношения е било по този ред.

– Защо тогава в това оперативно наблюдение вие не написахте: целта на наблюдението е да видим как обектът има страхотни качества, отличава се с ум, интелигентност, ами пишете, че той „има приоритетна престъпна ориентация“ и по-надолу „да се установи съпричастността му към мощните икономически групировки, под чие влияние се намират и с чий капитал работят“? Под тази формулировка стои ваш подпис.

– Аз не съм писал цитираното от вас. Ние сме провели процедура по изучаване и нищо повече. Това е писмо за намерение. Тече социален контакт и нормално общуване между колеги и с това се приключва.

– Защо тогава искате психопортрет да му се прави, защо търсите какви са му контактите в икономическите групировки, а не някъде другаде?

– Това е елемент от изучаването – устойчивостта на характера, лични особености, навици, черти и т.н.

– А с каква цел го правите всичко това?

– Аз знам, но нямам право да го кажа.

– Трябва да кажете!

– Не!

– Обяснението на Борисов е за това, че охранява Тодор Живков, така ли е?

– Един от основните ангажименти в нашата работа беше за посегателства по отношение на обществено значими лица и политически фигури. С това г-н Борисов беше интересен и още повече, по силата на тези обстоятелства, той представляваше интерес, а и като бивш колега и офицер.

– Но вие му лепвате клеймо „престъпник“, „престъпно обкръжение“, „престъпна ориентация“, „престъпни действия и намерения“, не разбирате ли това?

– Категорично не е така. Нищо не му лепвам аз. Пак навлизаме в детайли по нелепи твърдения от неясно какви източници.

– Не може да не дадете смислено обяснение, г-н Георгиев, скандалът е огромен, става въпрос за българския премиер, за лицето на България!

– Да, знам. Тогава ми е било разпоредено – да отида, да направим контакт, да видим този човек, да преценим неговата устойчивост и отношението му към нашата проблематика и т.н. След което да се направи изучаване, да се прецени дали в качеството си на бивш колега би бил склонен да предприема действия по подпомагане на службите за нашата работа.

– Изучихте ли го?

– Вероятно донякъде.

– Написахте ли рапорт за вашата работа с него?

– Каквото е било необходимо, съм писал.

– Тоест има рапорт.

– Това, което е необходимо само по отношение на съответното изучаване, нищо повече.

– В тези рапорти какво обяснявате?

– Това е информация по обкръжението на човека, а не за него самия.

– Тоест вие сте следили Тодор Живков, така ли?

– Не съм следил Тодор Живков.

– А кой от обкръжението на Борисов?

– Това е анализ на информацията по обкръжението на човека.

– Тогава обкръжението му са престъпни елементи.

– Не бих казал така.

– А може би Цветелина Бориславова – приятелката му. Но взривът на колата й е месец след като вие създавате делото ДОН, т.е. не може взривът да е поводът или причината за разработката. Коя е, кажете?

– Не мога, разбирате ли… Това е големият проблем, как да коментирам конкретните неща, без да видя документите. Пускат се неща с мой подпис, има писани неща, в които е вложен моят код, но не мога да съм сигурен в тяхната автентичност. Виждам първа страница, втора, трета, накрая пише еди-какво си и подпис на Младен Георгиев. Знам ли кой, какво и как е писал и за кого в тези страници? Вие искате конкретика, разберете ме правилно, не мога да я дам.

– Аз искам да разберете в каква ситуация се намирате вие, г-н Георгиев, премиерът и държавата ни.

– Аз за себе си не се притеснявам. Аз такъв документ не съм подписвал.

– Значи Борисов не е разследван, не е наблюдаван заради „престъпната“  му ориентация?

– Не е. Такова изречение нито съм писал, нито съм виждал.

– Тогава излиза, че това е някаква огромна манипулация на службите. Кой го е направил?

– А защо на службите?

– А кой го е направил?

– Не мога да гадая.

– Вас не ви ли човърка да разберете истината.

– Много неща ме човъркат…

– Вие се печете на шиш.

– Точно така.

– Във ваш интерес е да разнищите нещата до последния детайл.

– Нямам тази възможност. Нямам тези правомощия да го изискам. Това са материали, които се намират в МВР. Не зная дали са в архива на служба ГДБОП, или в общия архив на министерството. Но до тях аз нямам достъп. Разбрах от медиите, че е разпоредена проверка.

– От срещите си с Борисов изяснихте ли си дали тогава той е имал взаимоотношения с лица и фирми, свързани с престъпни прояви?

– Не само че не е изяснявано, но и по никакъв повод на мен не ми е попадала информация за това нещо. Разбирате ли ме? Не може да е така, защото тогава ще е съвсем друга формата.

– Каква ще е? Проследявахте ли го, включихте ли СРС?

– Не. Не се е налагало нито да го проследявам, нито да му се включват СРС. Няма и механизми. А процедурите по изучаване и каквото се прави във връзка с легитимирането на определени отношения, няма как да ги коментирам и да навлизам в детайли.

– Има ли в някои от делата донесения от Борисов?

– Категорично няма. Офицер няма да седне да пише доноси. Това е пълен абсурд!

– Във вашите рапорти за него има ли нещо, което да визира „престъпна дейност“?

– Не! Абсолютно съм сигурен. И затова сега съм спокоен.

– Какво съдържат рапортите ви?

– Писал съм неща, които са рутинни действия. Нямам никакви безпокойства. А и премиерът не би трябвало да има безпокойства, че може да има автентични, истински документи за негово укоримо поведение. Няма такива!

– Кога е приключено ДОН?

– Не си спомням. Напуснах службата през 1998 г.

– А след срещите си с г-н Борисов правихте ли донесения за него?

– Това, което съм написал като коментар, бе да търсим форма да легализираме отношенията, да им придадем служебен характер. И съм му предложил да стане извънщатен служител. Защото ние нямаме във философията си готовност с друга логика да имаме взаимоотношения. Той отказа. С мотива, че охранява политици, което би навредило и на службата. Разберете, аз не съм сигурен в автентичността на това, което излиза в публичното пространство. То може да се отнася и за още петнайсет други като него. Това са рутинни, типови мероприятия.

– Вие разбирате ли как окепазявате хората, как можете да злепоставите когото и да било?

– Изпълнявали сме нормативно определените си правомощия, като оперативни офицери. Всички останали коментари са спекулация, а публикуването на подобни материали вреди на националната сигурност и на практика е нерегламентиран достъп до класифицирана информация.

– А ако се докаже, че тези документи са автентични, какво ще правите?

– Ами хайде да се докаже!

– Готов ли сте за детектора на лъжата?

– Готов съм на всичко,

готов съм и за детектор на лъжата

Нямам никакви притеснения. Никога, при никакви обстоятелства не е ставало дума или е имало коментар по отношение на някаква нерегламентирана, някаква сенчеста или някаква друга противозаконна дейност на Борисов. Абсолютно, категорично! Затова ви казвам, че самото говорене по тази тема е просто пагубно, независимо дали става дума за Бойко Борисов, или за който и да е български гражданин. Това писание не е истинско. С пълна убеденост стоя зад това мое твърдение.

– Борисов знаеше ли, че е направено ДОН срещу него.

– Не, няма откъде да знае. Това противоречи на принципите в нашата работа.

– Значи вие се виждате, говорите си приятелски, а зад гърба му му правите дело за оперативна разработка. Що за морал е това, г-н Георгиев?

– Едното е елемент от работата ни, другото е приятелството, колегиалността и търсене на някакви форми за съдействие, подкрепа и помощ в работата ни. И тогава, и по-късно, той казваше: „На мен сърцето ми е в службата и тя е в мен.“ Той си е такъв.

– Така сте го сготвили!

– Аз ли? Не съм го сготвил аз.

– А кой?

– Ами тия, които сега имат интерес от това. Разбирате ли ме? Никога не съм предполагал тогава, никой не е имал и предположения за това, което се случва и с него и с мен сега.

– Защо отидохте на работа в ИПОН, след като напуснахте службите през 1998-а?

– Когато през 1998-а напуснах МВР, започнах работа в Национален спортен център в „Универсиада“ ЕАД, покани ме тогавашният изпълнителен директор, като отговорник за сигурността и охраната. Започнахме да работим двамата с Рангел Геровски, казах ви – беше ми колега и приятел.

– А защо срещу вас е имало разработка от вътрешна сигурност на МВР?

– Това е друга тема и тя няма нищо общо с тези неща. Съкратиха ни от „Универсиада“, бях задвижил вече процедура за вписване в Софийската адвокатска колегия, но останах без работа на 39-40 години, с малки деца, с болни родители и тогава Геровски е говорил с Борисов. И той ни покани на работа. Годината беше 99-а. Работих в „Ипон“ 7-8 месеца, а след като се вписах в Софийската адвокатска колегия, започнах работа като адвокат. При това, забележете, само цивилистика-гражданско право.

– Тогава не му ли казахте на Борисов, след като той ви става началник и Ви подава ръка в такъв тежък момент, че срещу него е заведено дело за оперативно наблюдение?

– Това е недопустимо. Защото това са архивирани неща. Казах ви, това е едно предложение за намерение с оформени документи по изучаване, които са прекратени и са свалени в архив. Без да са предприемани действия. Тиражирането на понятия като „престъпна дейност“, „СРС“, „проследяване“ и т.н.

е безумна спекулация
и „игра“ с огъня

– Тогава кой може да го е написал?

– Не мога да знам. Разбирате ли, не мога да гадая.

– Някой може ли да е злоупотребил с вашия подпис?

– Всичко е възможно, особено след толкова години. Абсолютно всичко!

– А изучавахте ли родословието на Борисов?

– Тези неща се извършват рутинно. Като постъпвате на работа, нали ви искат СV и някои неща да се попълнят.

– Та защо се е водела разработката тогава?

– Това няма да коментирам. Това няма нищо общо с представите, създадени в нашето общество, може би умишлено, за разработките на службите. Разбирате ли?

– Има нещо странно. Вие отивате на работа в „Ипон“, макар и за няколко месеца, а Спас Спасов, вашият началник, отива при Алексей Петров?

– Те са работили заедно още преди 10 ноември. Не знам за техните отношения.

– Кой взриви колата на Цветелина?

– Нямам представа. Взривовете бяха ангажимент на направлението ми, но тогава не бяха един или два.

– А вашето направление следило ли е, да кажем, Тодор Живков и царя?

– Не. Въобще не става въпрос за Тодор Живков и царя.

Кой ще си сложи подписа върху документ или ще утвърди план за мероприятие, кой ще го предложи. Как ще стане това и на какво основание?

– Добре, но Борисов твърди, че всъщност вие сте искали да следите царя или Живков, а тъй като не може да се направи разработка за тях, правите разработка за техния шофьор?

– Категорично не. За съвсем друго нещо ни е разпоредено да направим контакт.

– За кое нещо?

– Заради факта, че г-н Борисов има отношение към безопасността, сигурността и охраната на обществени и политически фигури. И след това, в качеството си на адвокат, аз никога не съм отбягвал, нито съм имал повод и основание да се срамувам или да се притеснявам от контактите си с г-н Борисов. За мен той е бивш колега, когото дълбоко уважавам.

– Кой ги вади тия неща сега?

– Който има интерес от това. Този, който е имал достъп през целия този период и до ден днешен до съответните архиви в ГДБОП и МВР, може да ги извади, включително и да ги манипулира.

– Това значи, че всички тези служби са една пробита каца!

– Това вие го казвате. Аз не мога да се ангажирам с това, още повече за всички служби.

– Значи и вие сте можели, ако искате, да си тръгнете от службата с папки под ръка?

– Не. Това може да се случи само от съответните високи управленски нива. Това не може да го направи всеки. Особено откакто има регламент за защита на класифицираната информация.

– Добре, възможно ли е това да е Румен Петков, както твърди Яне Янев?

– Не мога да се ангажирам. Бил ми е министър, награждавал ме е за добра служба.

– Възможно ли е Алексей Петров да се сдобил с така… Понеже се говореше, че едва ли не долу в подземията на басейна „Левски-Спартак“ има втора картотека, по-богата, отколкото картотеката на МВР?

– Това са хипотези, които не бих могъл да коментирам.

– Как ще намерим истината?

-Готов съм да се явявам на детектори, да мина през всички проверки. Казвам ви следното: запозна ни бивш негов курсант, на когото е бил ръководител на дипломната работа, и мой колега. По разпореждане на съответния началник сме направили контакт, направили сме среща. Имали сме намерение да търсим в негово лице подкрепа в качеството му на човек, който поради факта, че охранява бивш държавен глава, има възможност да посещава публични обекти, увеселителни заведения, които биха могли да бъдат посещавани от лица, представляващи оперативен интерес. Такова ни е било намерението. Не е ставало въпрос за нищо друго. Разбрали сме се в прав текст. Имали сме тези намерения – достойно е за един офицер да му предложиш да бъде нещатен служител. Той отказа.

– Разбирате ли какво се случва? Любимото на Борисов МВР, в което той се кълне, на което е отдал сърцето си, в момента му спретва такъв огромен скандал?

– Аз нямам притеснения, че може да ме изгорят като факла в цялата тази работа и няма да ми е за първи път. Вече са го правили с мен. Аз не съм в МВР, но може би става въпрос за едни и същи хора.

– Но това е страшно! Това в една европейска държава не може да остане без последствие и не може да се случи.

– Не би трябвало.

– Какво ще направите оттук нататък?

– Готов съм да си понеса отговорността, ако някой прецени, че има укоримо поведение от моя страна. Но такова няма.

– Тежък ни е разговорът, разбирам.

– Тежък, да, съжалявам, и то неведнъж, че се съгласих. Нашата работа винаги е била свързана с висок риск и той произлиза от това, че ние, работейки, осуетявайки престъпните действия на организирани структури, сме уязвими, тъй като засягаме и нарушаваме много интереси. Това неминуемо води до ответен удар. Да не говорим, че и в момента със самата тази ситуация, в която сме, както и тогава, за някои кадрови решения в структурата, в направлението, чрез контакти с хора с определени възможности във властта някой офицер, който си върши качествено работата, биваше омаскаряван и се търсеше механизъм той да бъде дискредитиран и отстранен от звеното. Защото той пречи.

– Искам да ви помогна да изясним истината.

– Не, аз нямам нужда от помощ. Имам нужда от разбиране защо не мога да навлизам в подробности. Не по този повод, а заради принципа и професионалната чест и етика. Тук нямам никакви притеснения. Това са инсинуации, фабрикувани, плетени на една или две куки, или там каквото се е случвало през годините. Ако се върнете назад във времето, ще видите, че и по мой и по негов (на Борисов) адрес се е писало какво ли не. Аз не мога да знам утре кой какво друго ще извади, откъде и как и как го е придобил или изфабрикувал. Колко е автентично и колко не е. Това са догадки. Аз не мога да го кажа по друг начин. Не мога да обяснявам оперативната практика на службите, методите им на работа и способите, които се използват.

– Разбирам, че сте в трудна ситуация, но трябва да обяснявате.

-Аз съм голям, защото съм понасял и мога да понеса много. И болка, и мъка, и разочарование, а също така и предателства. За съжаление тези неща се отразиха и се отразяват и на моето семейство.

Ще споделя и нещо друго. Вероятно е търсено, някой търси и сега да има внушение, което да придаде някакъв криминален или сенчест елемент във взаимоотношенията между мен и г-н Борисов. Той си върви по своя път. Имало е период от живота ни, когато пътеките ни са се събрали, всеки си има своята съдба и т.н.

– Вие трябва да поискате всички документи да станат публични, за да се види първо тяхната автентичност и за да се докаже, че това което казвате в момента, е вярно, защото вие твърдите, че публикуваните от „Биволъ“ документи са фалшификат.

– Абсолютно сте права. Това категорично не е мой документ. Такава формулировка съществува по други дела, по отношение на други лица, на други структури. Аз това нещо не съм го писал. Категорично!

– Значи ви предстои сериозна битка.

– Каквото ми предстои – предстои…
pressadaily.bg