– Един комик в Италия стана третият политик, за когото местните гласуваха и за малко да спечели изборите. Вие добре познавате страната, г-н Халваджиян, живели сте там, защо се случи това?

– Италианската политика е точно толкова нестабилна, колкото в България. И те са с южняшки манталитет, затова и там се краде, и там има корупция и мошеничества. Но там държавата е много голяма, с добре работеща икономика и има какво да се краде. Тука няма икономика и пак се краде. Самият факт, че Берлускони беше на ръба да бъде избран отново, какво говори? Ние сме на същия хал, защото няма какво да избираме, както и те. Затова избират по-малкото зло.

– Какво ще се случи у нас?

– Има два варианта за изборите на 12 май. Или никой няма да отиде да гласува, което не ми се вярва. Или ще има масово гласуване и така недоволството на улицата ще се пренесе пред урните. Знам, че при висока избирателна активност губят ДПС и БСП, защото те си имат твърд електорат, който така или иначе гласува. Кой тогава печели, ако те загубят? За мен е необяснимо как се случи така, че за три дена, докато имаше рейтинг 50 и му викахме „Бойко, обичаме те“, изведнъж искаме оставка. Някой много бързо изманипулира хората на улицата. Те излязоха да си търсят правата срещу монополите, защото не искат да плащат такива високи сметки. Изведнъж от икономически исканията се превърнаха в политически и някой се възползва. Хората са объркани и са готови да послушат всеки в този момент. Както виждаме, на улицата лидери няма.

– Във вашата компания са едни от най-силните комедийни лица. Няма ли по подобие на Италия някой от тях да се опита да влезе в политиката?

– Не бих препоръчал на никого от моите хора да влиза в политиката. Повечето достойни и честни лица, които влязоха в политиката за 23 години, сами си тръгнаха. Защото влизаш с чистите намерения да промениш нещо, ако си достоен мъж и не си отишъл там да крадеш, и виждаш, че това е невъзможно. Или се превръщаш в такъв, каквито са останалите, или системата не те приема и те отхвърля. Аз да препоръчам примерно на Рачков да влезе в това нещо? Никога.

– Нали идеята е точно системата да се промени?

– Знаеш системата за пийпълметрия, която мери тв рейтингите. Там има обществен комитет, който трябва да контролира. Но не го прави. Няма смисъл от никакви закони, ако никой не ги контролира. Ще си слага ли някой колана в автомобила, ако не го контролираш? Кел файда от всичките ни закони и искания, ако няма контрол. Затова има граждански контрол при меренето на пийпълметрията. Но той не може да се намеси, за да разбере какво става. Затова от време на време викат одитори от вън, които да разнищят системата дали работи, или не.
Докато политиците не си заобичат държавата – на думи всички я обичат, но я крадат, нищо няма да се промени. Толкова съм отчаян, че онзи ден имахме събрание в нашата фирма, на което си говорихме дали да не затваряме бизнеса и да си ходим. Като няма икономика в държавата, няма кой да плаща на телевизиите за реклами и те няма как да ми плащат на мен, за да произвеждам продукция.

– С колко процента са намалени бюджетите на предаванията?

– Намалени са, но трудно може да се прецени. Прави се друго. Ако аз правя едно предаване, което трябва да продължи 3 месеца и да има 48 ефирни часа, в момента произвеждаме 15 или 18 часа. За такива икономии става въпрос.

– Как тогава „Господари на ефира“ стана толкова смешно и забавно? Заради ситуацията в държавата ли?

– Първо, наистина има достатъчно събития в държавата, които могат да бъдат коментирани с чувство за хумор. Ако питаш за свободата ни, тя никога не е била ограничавана, независимо къде сме били. От друга страна, „Господарите“ е предаване, което скоро става на 10 години. Ние самите натрупахме много опит. Не знам как изглежда отстрани с двамата си водещи и репортажите, но малко хора си дават сметка, че това е изключително тежък труд. Понякога съжалявам брат ми (Джуди Халваджиян – б.а.), защото той идва в 9 ч сутринта и си тръгва в 9-10 ч вечерта. И така всеки ден 10 години. Много е лесно едно предаване, което е всеки ден толкова години, да омръзне. За да не се случи, трябва да има един двигател и това е брат ми. Проблемът е, че няма достатъчно качествени хора – не само в нашия бизнес, навсякъде, които самостоятелно да могат да вземат решения и да имат позиция. По някаква причина хората много се влияят кой какво им казва, не обичат сами да анализират, да вземат решения и да носят отговорност за това. Тези, които могат да правят това, са хората, които могат да изведат държавата от състоянието, в което е тя.

От друга страна, ние, останалите хора, не искаме да им дадем тази възможност, защото за 23 години се наложи мнението, че всички са маскари. Така сме затворени в параграф 22, от който измъкване няма. Отчайващо е. 23 години стана тоя преход и хората пак нямат в хладилниците си нищо.

– Какви са вашите сметки за ток и парно?

– Аз имам пари да си плащам парното, защото съм инициативен, талантлив, човек, който се бори от 23 години. Работя по 12-15 часа, в такъв бизнес съм, който забавлява хората и в който имаше пари, сега не чак толкова, но можеш да печелиш добре. В един момент в нашата компания работеха 330 души на щат. Бяхме по-големи от някои телевизии.

– Сега колко са в кризата?

– Още в началото на кризата започнахме орязвания. Сега са малко над 100. Другите 200 не са на щат, а на граждански договори. Когато имаме работа, ги викаме на парче, защото не можем да си позволим да издържаме всичките. При нас заплатите са добри – в сравнение с това, което получават лекари и учители, но дори и моите хора не могат да се оправят. Какво остава за онези, които имат пенсии по 120 лева?

И съм последният човек, който ще обвини правителството на Бойко Борисов за това. Това си го влачим от 1990 г. Направихме си нежна революция вместо истинска и сега си сърбаме попарата. Когато искаш да направиш промяна, тя трябва да е истинска, а не фалшива. Едни досиета, които още се отварят, трябваше да бъдат отворени още 1990 г., тези хора да нямат право да влизат във властта, да се прекъснат всякакви връзки и контакти, в които цялата държава се оплете. Това всъщност е механизъм за изсмукване на държавата и хората да нямат пари.

– Италия също е в перманентен протест, въпреки че хората не са толкова бедни като у нас. Майка ви как живее там?

– Майка ми е по-особен случай. Тя работеше в три балетни школи. Преподавател е по класически руски балет, него италианците много го ценят. Затова в ония години майка ми имаше много работа.

– Сега доволна ли е от пенсията?

– През 1995 г. тя се омъжи за италианец, който беше финансов директор на голяма компания за гранитогрес. Този човек се пенсионира и неговата пенсия е 12 000 евро. Те нямат проблем как да живеят. 12 000 евро са 12 000 евро навсякъде в Европа. Така че майка ми не я мисля в това отношение. Но тя е работила 40 години, има българска трудова книжка, внасяла си е всичко, а пенсията е 160 лева. А е получавала добри пари. Тя и баща ми са работили в шоубизнеса към бюро „Естрада“ при соца. Ако средната заплата по Бай-Тошево време беше 120 лева, те са изкарвали по 300-500 лева, внасяли са осигуровки върху тези пари. Защо взема 160 лева пенсия в момента? И как ще живее, ако се прибере в България?

Все й е мъчно за тук. Но като дойде, не се чувства комфортно, като гледа как хората си броят стотинките. И аз не се чувствам добре. Какво, като съм успял? На мен социалната среда не ми е окей. Затова много хора, които имат успешен бизнес, искат да се махнат.

– Говорите много фамилиарно за Бойко Борисов, защо, познавате ли го?

– Още като беше главен секретар на МВР, беше единственият човек в полицията, който помагаше на „Господари на ефира“. Имаме примерно човек, който е педофил, и вкарваме при него подставено лице, за да го докажем. Трябва да влезе момиче на 14 г., което е забранено по закон. Намерихме 18-годишна, която изглеждаше малка. Ако този човек скочи, ние сме екип със скрити камери и ни трябва подкрепление от полицията. Преди това сме звънели, никой не ни обръща внимание. Докато Бойко изпрати ония с маските. Те стояха зад камерите и гледаха в мониторите. Това беше първият ни допир с Бойко и видях, че може да разчитам на него. После всеки път, като се обадим, изпращаше хора. Така всъщност се запознахме.

– Ще правите ли нов сериал?

– Това, че имаш вече успешен сериал, не е гаранция у нас, че ще правиш друг, защото нещата не се развиват пазарно, а конюнктурно. Ако удариш по масата, спира да работи пазарният принцип, че ти си добър, и не ти дават да работиш, защото много ти е голяма устата. На мен не ми дреме, защото утре ще снимам сватби и пак ще съм добре. Аз съм живял в Москва в общежитие, оцелявал съм 5 години, като съм имал понякога по 10 копейки в джоба, с които да изкарам месеца. А сега една журналистка излъга, че съм купил ягуар на жена си с пари от еврофондовете.

– Всъщност тя не спомена името ви, вие защо се припознахте?

– Три месеца преди това, когато станаха скандалите с Би Ти Ви, платените журналисти веднага извадиха информация, че явно става въпрос за пари. Докато съм се разделял с телевизията, съм бил купил на жена си ягуар. Единственият продуцент, купил ягуар на жена си, съм аз. Това не е каква да е кола, затова всички се сетиха за мен, когато тази жена каза това нещо. Веднага започнаха да ми звънят журналисти. Казах им, че пари от ЕС не съм вземал. Няма как да съм ги похарчил за кола, след като не съм ги взел.

– Нали вашата компания спечели европроект за техническо обновяване преди 1-2 години?

– Да, и се отказах, защото този проект трае година и нещо. Техниката, която аз бях поръчал, остаря морално. Поисках да я сменя и те ми казаха: „Не може вече“. Тогава се отказах. Пак ще кандидатствам, защото излязоха нови камери. Но понеже всеки идиот може да каже каквото си иска, аз съм длъжен да си защитя името. Не съм откраднал нито лев през живота си, а някаква жена излиза в националния ефир и обяснява как съм взел от европейските пари. Затова поисках право на отговор от Би Ти Ви, но ми върнаха писмо, че не ми е споменато името. Като не ми дадоха, сезирах СЕМ, според който трябва да имам право на отговор. И Слави се опита да опетни името ми.

– Как така? Нали бяхте приятели, снимахте клипове по негови песни?

– Водихме дело. Преди години той дойде при мен и каза: „Пич, не излъчвайте кадри от моето предаване, защото смятам, че трябва да ми плащате за това.“ Отговорих му, че има закон, според който мога да използвам каквото искам от вече разгласено произведение с цел критика, обзор и т.н. Делото продължи 6 години. Съдът каза: „Неправомерно „Господари на ефира“ са излъчвали кадри от „Шоуто на Слави“, защото не са изписвали кой е продуцент.“ Трябвало е да изпишем „Седем осми“. И според съда „Оттук нататък имате право да излъчвате кадри от „Шоуто на Слави“, но трябва да изписвате „Седем осми“. Слави в шоуто си прочете, че съдът е казал, че сме крадци и повече нямаме право да използваме кадри от неговото шоу. И спира дотам, не чете нататък. Нарече ни крадци, защото му крадем кадрите. Аз го наричам тотален манипулатор и лъжец.

/със съкращения/
24chasa.bg