На 3 март HBO представи за първи път на българската публика най-новия филм на номинираната за „Оскар“ полска режисьорка Агнешка Холанд „Горящият храст“, който в три части и три последователни недели (3, 10 и 17 март) разказва за ключов момент от историята на Чехия, който досега е пренебрегван от чешкото кино. Той започва с шокиращия самоубийствен акт на 20-годишния студент по изкуства в Карловия университет, който в знак на протест срещу съветската окупация и деморазлизацията на своите съграждани се самозапалва на 16 януари 1969 г. на площад „Вацлавски“ в Прага. Умира четири дни по-късно, но палежът му запалва искрата на надеждата в целия народ. Oт HBO Европа, които изцяло продуцират филма „Горящия храст“ и го определят като своя най-амбициозен и високобюджетен проект до момента, предоставиха на „Дневник“ интервю с режисьорa Агнешка Холанд за филма, както и нейното лично участие в студентските протести и спомените от Пражката пролет.

Била сте студентка в Прага и активно сте участвали в студентските движения по времето на протеста на Палах. Какво преживяхте тогава?

– Това бяха първите ми преживявания като възрастен човек и може би най-важният ми опит, свързан с политиката. Преживях Пражката пролет, духа на съпротивата по време на инвазията и след нея, както и протестите на Ян Палах и Ян Зажич. Причината за саможертвите им беше еднаква, но начинът, по който ги приеха хората, беше тотално различен. На Палах се гледаше като на национален герой. Месец по-късно, когато друг един Ян се самозапали – Ян Зажич, хората даже не искаха да чуят за него. По време на този месец имах шанса да наблюдавам невероятна трансформация. Хората разбраха, че не са способни на такава крайна саможертва. Така че се отказаха. Винаги съм смятала, че анатомията на така наречената нормализация е интересна тема. Друг важен въпрос, който винаги ме е занимавал, са психологическите причини за героизма. Как се случва така, че един човек тръгва сам срещу всички и е готов да жертва себе си? Аз самата бях нахална, смела и любопитна едновременно. Тези неща ме подтикнаха към политическия активизъм с другите студенти и в крайна сметка ме вкараха в затвора.

Какво означава актът на Палах за вас лично? Какво е неговото наследство?

– Това е съпротива срещу злото. Отхвърляне на провала. Вяра в силата на индивида дори с цената на живота му. Човечеството има нужда от подобни постъпки, дори и да не ги проумява веднага.

Какво ви хрумна първо, когато прочетохте сценария на „Горящият храст“?

– Материалът изглеждаше хващащ окото и достоверен. Бях убедена, че някой, който е преживял събитията, е писал сценария. Затова бях шокирана, когато научих, че е писан от един млад мъж.

Защо решихте да го филмирате?

– Нямаше как да пропусна подобна възможност. Направих филм за нещо, което съдържа собствените ми преживявания и в същото време е важна и вълнуваща история за много хора, вероятно за цяла нация, а може би и отвъд една нация.

Кое е основното послание на „Горящият храст“?

– Показва ни, че съдбите на отделните личности и нации са объркани, и ни поставя пред невъзможен избор. Целта ми обаче не беше да покажа или наложа някакви идеали на хората. Най-важното нещо е да дам на аудиторията едно силно и достоверно преживяване.

В професионално отношение се завръщате в Прага след 40 години. Какво беше да работите с чешки актьори и екип?

– Беше красиво и вълнуващо. След няколко дни работа се почувствах сякаш ме е нямало само няколко дни. Да работя с чешкия екип  беше страхотно – едно от най-хубавите ми професионални изживявания. Със сигурност смятам да го повторя много скоро.

dnevnik.bg