Хиляди българи се включиха в националните протести срещу монополите, защото смятаха, че само така исканията им ще бъдат чути и партии, и правителство ще се съобразят с народа. Кабинетът обаче бързо хвърли оставка, парламентът се изчерпа и президентът насрочи предсрочни избори. Междувременно цената на тока беше намалена със скромните 6-7%. Изборите сами по-себе си няма как да решат прбломети с монополите, с ниските доходи и т.н.
Оставката на кабинета на Бойко Борисов породи вакуум не само в държавата, но и в самите протести. Изведнъж исканията нараснаха лавинообразно. Лидерите или претендиращи да са такива – също. И все безлични, което обезличи и исканията. Така във Варна умело беше прокарана тезата, че гражданите искат оставката на кмета. Първо, с внедряване на хора в протестите – различни партийни активисти и най-вече буйните футболни агитки. Първите обсебваха думата на трибуната и пласираха искането за оставката. Вторите подемаха това със скандирания. После медиите и особено националните телевизии, вкупом започнаха да твърдят, че хиляди варненци излизат на протест само и единствено за да искат оставката на кмета си. И така хората повярваха, че протестират и дори искат точно това.
След оставката на Кирил Йорданов, глашатаите опитаха да обърнат протеста срещу общинския съвет. Енергията на гражданското недоволство обаче позатихна след оставката. Глашатаите като Кънчо Бонев и сие пък бяха осветени в партийни и корпоративни краски. Така успяха да се чуят и други гласове с далеч по-разумни и най-важното – конкретни искания към местната власт. Достатъчно е да се спомене само за намаляването на местни данъци и такси и въвеждането на граждански контрол върху местната власт. Няма как да пропуснем, че тези млади хора официално декларираха, че няма да участват в никакви избори и няма да заемат никакви постове. Дори не претендират да са лидери на протестите, нито да говорят от името на всички граждани. Мотото им е „Не искаме подмяна – искаме промяна“. Според тях, резултата от едни тотални местни избори, просто ще е подмяна на едни партийни кадри в местната власт с други. И след около година варненци отново ще трябват да излизат на протест, защото всичко ще си е по старому.
Припомняме, че още когато Варна формираше инициативен комитет, който да представи исканията на протестиращите пред президента, в него се намърдаха основно партийни активисти, бивши кандидати за кметове и за съветници, като Иван Петров, Кънчо Бонев, Калина Павлова и прочие. В протестите пък се включиха активно представители на различни партии. Някои бяха забелязани, други може би останаха в сянка, но неизменно шестваха с протестиращите. Накрая май останаха само такива. Парламентарните избори чукат на вртата, ще има и кметски във Варна. Заради това въобще не бива да ни учудва, че все се намират мераклии, които искат да извлекат дивиденти от протестите. Жалкото е, че това отново става на гърба на хората. На тези, които наистина имат срещу какво да роптаят, на тези които някак наивно мислят, че ще дойде спасител или може би спасители, без политически краски и с истински каузи.
И в крайна сметка основното искане на хората – намаляването на цената на тока, повишаването на доходите и въобще общото желание за по-добър живот, някак отиде на заден план. Докато едни вече се изживяват, като граждани, влизащи в управлението, свалената цена на тока няма да реши проблема с непосилните сметки. Ако фактурите станат поносими, това ще се дължи на затоплянето на времето. Тоест, някой отново „шамароса“ най-искрените и необвързани политически протестиращи. Какво да очакват те? Глашатаи, които искат оставки до дупка, но нямат и грам идея какво се случва след това. А нямат, защото благодетелите им още не са им спуснали въпросните идеи. За тях е важно да има хаос. Те знаят как да се ориентират в него и какво да направят. Но няма да го споделят с гражданите. Те са им нужни само до постигането на хаоса. След това да се спасяват. Конкретно за Варна хаоса може да доведе до криза. До спиране на стотици милиони по европроекти, което означава без нова пешеходна зона, без модернизиране на градския транспорт… но пък за сметка на това варненци могат да се сдобият с нова – по-висока цена на автобусните билети. Дано само не ни сполети някое природно бедствие или голяма авария, защото в условията на безвластие и хаос, няма да има кой да помогне на бедстващите.
dnesplus.bg