– Г-н Шакариян, дни преди да се превърне в кмет на Варна в оставка, Кирил Йорданов нажежи обстановката в града с обещание да разкрие “страшни истини за управлението на града”. От всичко, което е казал на глас досега, единствените назовани са синята зона и сделката между “Градски транспорт” и “Транстриумф холдинг”. Как приемате себе си като част от страшните истини?

– Ами не приемам нито себе си, нито колегите си, нито хората в общинското дружество “Градски транспорт” като част от страшните истини за управлението на града. Ако това са страшните истини, не искам да си представя това, което наистина се крие. Слушах интервюто на господин Йорданов и не вярвах на ушите си, гледах го и не вярвах на очите си. Не подхожда на един градоначалник, управлявал града ни близо 14 години, да се държи по подобен начин, още по-малко да говори подобни неща. Зад този човек стояхме много хора, работехме безусловно и не заслужаваме да ни вкарва в схеми, в които лично той е участвал.

– Страшно би било, ако тези 14 години останат белязани като „управление на страшните истини”?

– Има и добри неща, но и с тяхното идеализиране не бива да се прекалява. Да поразсъждаваме за едно от добрите неща, които е направил за града ни. Тази “уникалната социална програма”, която г-н Кирил Йорданов размахва пред камери и журналисти, всъщност до голяма степен реализирахме ние. “Транстриумф Холдинг” АД и “Градски транспорт” ЕАД са дружествата, за чиято сметка варненци над 65 години пътуват безплатно в автобуса. Бюджетът поема само 25% от стойността на услугата, разликата е за сметка на двете търговски дружества. А двете транспортни дружества носят купища товари, сред които и изкарването на заплатите на почти 2000 души, които стоят зад абстрактното за някои хора понятие “градски транспорт на град Варна”. Някой ден може би ще ни се наложи да разсъждаваме и на темата защо една година 25 процента, друга 30, а пък трета 35, но да се надявам, че дотам няма да се докараме.

– Звучите гневно. Ядосан ли сте?

– Ако приемем, че несправедливостта и лъжата пораждат гняв – не съм просто гневен, бесен съм. Защото работя 22 години тази работа. Тръгнал съм от нулата и винаги съм бил коректен, мразя да ме вкарват в чужди схеми. Веднъж вече бях използван, но втори път няма да стане.

– Намеквате, че г-н Йорданов е бил в течение и със синята зона, и със сделката в транспорта?

– За синята зона не знам, но видях, че медиите показаха заповед, подписана от него. Колкото до сделката между “Градски транспорт” и “Транстриумф” – кметът Кирил Йорданов, както казах по-рано, бе първият човек, който заговори за нея. Той пръв ми съобщи, че сделката е условие Варна да получи европейските милиони за интегриран градски транспорт.

– Това истина ли е?

– Да. И тази истина подлежи на доказване. В месеците, в които аз отказвах да приема логиката работещо и печелившо дружество като “Транстриумф Холдинг” АД да бъде изкупено от традиционно губещия “Градски транспорт” ЕАД, общината стопира плащанията си към нас за извършена работа. Три месеца не постъпиха никакви средства нито от републиканския, нито от местния бюджет, и това лесно може да се установи и докаже. Едва след промяна на позицията ми, в края на юни общината ни изплати всички задължения. Затова няма как да преглътна намеци за страшни тайни, в които да ни навързват и нас. Не мога ли и аз в стила на господин Йорданов да задавам въпроси – като например дали няма да се окаже, че новите автобуси, които ще бъдат купени за Варна по проекта за интегриран градски транспорт, са същите като 20-те, които ние купихме преди 2 години, и това ли е най-доброто за града ни. Но всички тези въпроси няма да ги задам. Не искам да ми се налага да разсъждавам на глас и върху тях. Искам политиците да си гледат политиката и да ни оставят да работим.

– Отказът за плащане за свършена работа ли беше кметската форма на натиск?

– Вие как смятате? Знаете, че оспорих решението за налагане на вътрешен оператор и настоявах за по-логично прилагане на евродирективите за финансиране на устойчив градски транспорт, но не се получи. Сделката ни бе наложена. И със също толкова лека ръка после бе обявена за ненужна. Без някой да се интересува каква цена плащаме заради ограниченията, които преговорите по сделката ни бяха наложили за повече от година време.

– Е, нали за тази цена сега чакате неустойка?

– И същите тези хора, които наложиха преговорите за изкупуване, намират за скандална една рутинна търговска практика – плащане на неустойка при неизпълнение на ангажименти. Това е върховно лицемерие. Сравнимо с твърденията, че никой, включително и кметът Кирил Йорданов, не знаел за заложената в договора неустойка, защото той бил секретен.

– Не беше ли секретен?

– Нито повече, нито по-малко от всеки договор между търговски субекти.

– А кметът наясно ли беше с него?

– Лично аз съм информирал г-н Йорданов за всяка фаза от преговорния процес между двете дружества. Затова не приемам за състоятелни и сегашните му твърдения, че сделките не били подписвани от него, а от други хора. Гони се явно впечатлението, че едва ли не лошите неща в този град са се случвали през главата на добрия кмет и зад гърба му. На подобни твърдения може да се върже само някой, който няма и ден работа във Варна в отношения с общината. Повтарям отговорно: нищо не е възможно да се случи без знанието на кмета. В началото на всеки месец в продължение на години бях викан от г-н Йорданов, като една от целите на тези регулярни срещи бе да го информирам за проблемите в транспорта, ако има такива. Не че следваха реакции, но…това е друга тема. Не намирам за сериозно един ръководител на екип, какъвто е кметът на един град, да влиза в поза не знам, не чух, не видях и да се оправдава, че под документа хикс бил подписът на служителя му игрек. И то при положение, че същият този кмет публично каза, че има над 300 дни неизползван отпуск – кога е ставало това подписване зад гърба му, не знам. Аз самият също нося отговорност за много хора – в “Транстриумф холдинг” АД работят около 1000 души, но никога не съм се крил зад никого.

petel.bg