„Вуйчо Ваньо. Сцени от селския живот” от Антон П. Чехов на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”  ще открие Софийски театрален салон 2013 на 19 март от 19.00 ч. на сцената на Театър „София”. VIII издание на салона ще покаже всички български спектакли, номинирани за най-високата награда на Съюза на артистите в България ИКАР. Удостоените с признанието на професионалната гилдия ще станат известни на традиционната церемония по повод 27 март – Световен ден на театъра. „Вуйчо Ваньо. Сцени от селския живот” на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” получи 3 номинации ИКАР 2013 – за режисура на Пламен Марков, за главна женска роля на Гергана Плетньова и за авторска музика на Калин Николов. Действащи лица и изпълнители: Войницки, Вуйчо Ваньо – Стоян Радев, Соня – Гергана Плетньова, д-р Астров – Пенко Господинов, проф. Серебряков – Михаил Мутафов, Елена Андреевна – Луиза Григорова, Войницка, Mamman – Веселина Михалкова, Телегин – Свилен Стоянов, Ефим – Пламен Димитров, Марина – Нели Вълканова, Marine – Юлияна Чернева, малката Телегина – Кристина Христова, Савина Зафирова.

„Жанровото определение, дадено на пиесата от самия Чехов „Сцени от селския живот”, е превърнато в композиционен принцип в постановката на Пламен Марков. Сценичният разказ е накъсан на „сцени”, насечени с театрална условност и музикални интерлюдии, доближавайки се по този начин до динамиката на съвременния зрителски стереотип. Но вътре в пространството, оградено със завеси, във всяка една от отделните сцени усещаме Чеховата атмосфера с протяжността на протичащото време и раздиращото душите страдание. Сценичната условност и импресионистичното настроение са съчетани с използването на натурни материали, с които сценографът Мира Каланова е създала веществената среда: дърво, слама, пръст… Но този хипернатурализъм е освободен някак си от своята веществена конкретност и е вписан иронично в пасторалността на селския живот. Калта присъства повече като дизайн, отколкото като натура. Впрочем фотосесията на Симеон Лютаков, в която виждаме актьорите-персонажи сред натурна среда – блатна растителност, дървета, и т.н., е своеобразно продължение на тази дизайнерска склонност. Така ние ги възприемаме като част от картината на сцената, но и като излезли от нейната рамка, превърнали се в странстващи образи, подобно на Пиранделовите лица, търсещи своя автор.

Целият този окалян и лишен от интимност живот е по-скоро гротесков, отколкото показно жесток. Режисьорът предпочита този модус на преживяване в Чеховия свят, който иронично е подчертан като „селски”, и именно тук е основният ключ към изграждането на образите на персонажите и отношенията между тях. Характерите и характерностите са представени гротесково по-рязко: Вуйчо Ваньо (Стоян Радев) е агресивен и язвителен, в него липсва всякаква сантименталност; Доктор Астров (Пенко Господинов) е нихилистен и ожесточен, в него почти не се забелязва прилив на позитивна енергия; Соня (Гергана Плетньова) запазва самообладание в своето нещастие, в нея няма нищо мелодраматично; Професор Серебряков (Михаил Мутафов) е самоуверен и деспотичен, при него отсъства страхът от смъртта… Но както при всяка гротеска, разбираме, че става въпрос за преувеличение – зад театрално приповдигнатите черти на характерите и жестовете откриваме раними човешки същества, съществуващи на предела на своята непоносимост към живота и света. Част от успеха на този постановъчен ход е умението да се вкарат актьорите в органиката на гротеската, която изисква случая и достигането на дълбок психологически драматизъм.”
Николай Йорданов, в. „Литературен вестник”