„Театрален плакат” –  така буквално, но не еднозначно, е назовал изложбата си известният актьор и фотограф Симеон Лютаков, чийто впечатляващи визии внасят принадена стойност към постановките на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през последните години. Експозицията, подредена в партерното фоайе на Основна сцена, е посветена на Световния ден на театъра 27 март. Тя ще бъде открита в 18.30 ч., непосредствено преди спектакъла на „Гимнастика за бременни” – най-новата постановка на Варненския драматичен театър.

Симеон Лютаков започва артистичната си кариера на варненската театрална сцена, играе все още в култовата постановка на Явор Гърдев „Калигула” и се снима в неговия, спечелил множество награди филм „Дзифт”. Във филма на Магдалена Ралчева „Още нещо за любовта”, по сценарий на Георги Данаилов, пресъздава образа на арменския фотограф Дикран, а напоследък умножава почитателите си като прокурора Иванов в нашумелия сериал на БТВ „7 часа разлика”.

Любовта към фотографията Саймън прихваща, както сам се изразява, още в родния си град Русе от тамошния фотограф Николай Ненов, а първите си опити в театралния плакат прави с „Прашка” от Николай Коляда на режисьора Георги Михалков. Продължава с „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир на Десислава Боева; „Пухеният” от Мартин МакДона и „Калигула” от Албер Камю на Явор Гърдев; „Горчивите сълзи на Петра фон Кант” от Р. В. Фасбиндер и мюзикъла „Бремен” на Стоян Радев Ге. К. Почерка на Симеон Лютаков издават плакатите на „Страсти под брястовете” от Юджийн О`Нийл на Димитър Стоянов; „Гледна точка или Ръбовете на кръга” по В. Шукшин на Александър Илинденов; „Ричард III” от У. Шекспир и „Вуйчо Ваньо” от А. П. Чехов на Пламен Марков, „Дон Жуан или Любовта към геометрията” по Макс Фриш на Георги Михалков, „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън на Стоян Радев Ге. К. и „Гимнастика за бременни” от Здрава Каменова на Калин Ангелов.

Влияние върху Симеон Лютаков като автор на театрални плакати оказва графичният дизайнер Димитър Трайчев, дъгогодишен приятел, към когото продължава да изпитва респект. Признава, че атмосферата и приятелите са много важни за неговото развитие като фотограф, затова и театралните му плакати не биха могли да се случат никъде другаде по този начин, както във Варненския драматичен театър и сред варненските драматични актьори. Нещата зависят още от режисьора, от пиесата, от преследването на единствено възможната визия, очертала се в съзнанието или пък от моментното вдъхновение и импровизацията. Всеки път е различно, но вярното решение винаги се усеща.

В това завладяващо занимание актьорът Симеон Лютаков стои до фотографа Симеон Лютаков. Двамата заедно търсят драматургичния разказ и особено държат на филмовия подход в изграждане на цялостната визия. Убедени са, че театралният плакат не бива да се превръща в територия за самоцелно взиране в егото на фотографа. Изразявайки стила на своя автор, театралният плакат трябва преди всичко да бъде разбран. Да бъде харесан. И да привлича зрителя в театъра. Това е неговото истинско предназначение. В този труден баланс между високата естетика и комерсиалното послание вероятно се намира и добрият театрален плакат, обобщава творческата си позиция авторът на най-добрите театрални плакати на Варненския драматичен театър Симеон Лютаков.

Виолета Тончева