Някак неусетно нашите социолози, които би трябвало само да съобщават данни от проучванията си се превърнаха в….политолози. Това извратено явление не ги смущава, не дразни и редовите политолози. Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Кольо Колев, Цветозар Томов и компания така се вживяха в новата си роля, че като ги слушаш… може и да им повярваш. Но само ако не знаеш какви са тези хора, какво са учили, за кого са работили, какви са политическите им пристрастия. Да започнем с Цветозар Томов, който е завършил „Журналистика,“ бил е главен редактор на вестник „Демокрация“ и стана известен, когато напусна Пловдивският университе „Паисий Хилендарски“, след присъждането на титлата  „Доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков. Е, кажете ми как да очакваме обективни политически анализи от Цветозар Томов, който е свързан със СДС, десните идеи и за него другите партии са голям трън в очите. Същото важи и за Васил Гарнизов, който беше зам.министър в правителството на Иван Костов и член на предизборния щаб на СДС през 2001 г. Какъв социолог и политолог може да бъде Васил Гарнизов? Пристрастен, разбира се и никой не трябва да обръща внимание на дълбокомислените му анализи. Какво да очакваме от Юлий Павлов, който е бил в предизборните екипи на Петър Стоянов и Стефан Софиянски? Обективност? Трудно, да не кажа невъзможно. Същото е положението и при Антоний Гълъбов, който е един от учредителите на ДСБ. В левия спектър ситуацията не е по-розова за нашите социолози-политолози. За Андрей Райчев и Кънчо Стойчев е ясно, че обслужват БСП, но освен политолози двамата са известни и като единствените социолози в света – собственици на голф-комплекс. Кольо Колев от „Медиана“ също е страстен поддръжник на партията-столетница и не го крие, както и Юрий Асланов, чиято агенция „Афис“ работи за БСП на президентски и местни избори. Татяна Буруджиева съветваше БСП, преди да стане кандидат-депутат, предложен от Станишев, а Михаил Мирчев, Живко Георгиев, Андрей Бунджулов и Петър-Емил Митев никога не са крили левите си убеждения.
Историята с нашите социолози-политолози щеше да е много смешна, ако не беше вярна. Няма ли политолози в тази страна, които да се изправят срещу Кънчовци и компания и да им кажат, да не се занимават с нещо, което не им е работа? Очевидно няма и по тази причина станахме причина за грозен скандал между Андрей Райчев и Мира Янова. Той беше за техните си проучвания и проценти, но тъй като тези хора получиха голяма власт и обществено внимание сме принудени да ги изтърпяваме в публичното пространство. Тяхното място не е там, а в агенциите, в които работят и няма нужда тези измислени „политолози“ да ни тълкуват цифри, които разбираме прекрасно.

Иво Югов