Режисьорът Джулио Чабати споделя за постановката си: „Фалстаф” е лебедовата песен на Верди, която изцяло променя идеята за него. Ако дотогава творчеството му се свързва с характерния за него драматизъм, то в тази негова последна опера изведнъж се появяват нежни и замечтани нотки, усеща се една особено лирична магичност. Верди определя „Фалстаф” като „лирична комедия”, но това не е класическата комична опера. По-скоро тя съдържа един премерен баланс между смеха и меланхолията, в който комичното и лиричното вървят заедно. За разлика от класическата оперна структура, в която примерно се редуват ария, дует, терцет, речитатив и т.н., тук ще се натъкнете само на една кратка ария, а цялото останало действие се изгражда от всички певци и актьори. В този смисъл бих определил „Фалстаф” по-скоро като молиерова или шекспирова комедия.

Моето изискване като режисьор е всички да играят екипно, като един голям ансамбъл, в който няма главна роля, а действащите лица са равнопоставени. От съществено значение е да се покаже контраста между Фалстаф с неговия странен свят от една страна и „света на Борджиите”, както ние, италианците, го наричаме. Това е свят, който се интересува единствено от пари и изгода, и който не се е променил и днес. Проблемът е дали ние можем да противодействаме на тази непрекъсната комерсиализация в човешките взаимоотношения.

Работя добре с всички участници в постановката. В пъстрия международен екип има творци от Италия, България, Испания, Албания, Хърватска. Общото между всички тях е стремежът им към синхрон и максимално добро ниво на изпълнението, откритостта им за нови идеи и желанието им се включват във всички етапи на реализацията. Харесва ми тази енергия да бъдеш част от цялото. Точно това искам.

Платон Барди – сценограф

Модерната сценография – умение да рестартираш себе си

„Фалстаф” е не просто много красива опера – тя е завещанието на Верди, а това определено задължава. Преди да реша как да подходя към сценографията, направих редица проучвания, запознах се детайлно с всички подробности, водих много разговори с режисьора и диригента. Мислейки за посланията, които Верди отправя към нас – съвременниците, спрях избора си не върху традиционна, а върху модерна и семпла сценография. Героите, които носят в себе си нещо шескпировско и трябва да бъдат представени именно като шекспирови характери, се появяват в първо действие в условната среда на един стар изоставен театър, с разхвърляни завеси и практикабли, дървен под и две колони, напомнящи духа и атмосферата на театър от времето на Шекспир. В него живее възрастният Фалстаф/Верди, изолирал се в своя вътрешен мир. По-нататък, когато героят попада в модерния свят, в сценографията се появяват панели, характерни за XX век, а мистериозната атмосфера в последната сцена подчеравам с ефект на мъгла, типична впрочем както за някогашна Англия, така и за района на Парма, където е роден Верди.

Съзнателно избягвам да повтарям всички указания, дадени в либретото. Търсенето на новото, непознатото, дори предизвикателното, без да е  самоцел обаче, за мен като сценограф, са водещи начала. Сценографът не бива да робува на един стил, а трябва да се старае да променя себе си и да бъде различен във всяка нова постановка. Това предполага нагласата и умението да рестартираш себе си и всеки път да започваш отначало.
И дори публиката да предпочита все същата, традиционна оперна  сценография, убеден съм, че ако й предложиш едно обосновано и добре изпълнено модерно решение, тя ще го приеме. Най-важно е как ще го направиш.

Марко Натери – художник

Костюми, вдъхновени от Рембранд и Вермеер

Не за пръв път работя върху „Фалстаф”. Харесвам тази последна творба на Верди, заради прекрасната й музика – сантиментална и меланхолична, но също така забавна и комична. Това е самият Верди, който макар и уморен от натрупалите се години, продължава да търси живота.
Тръгвайки от този вътрешен конфликт, се позовавам на двамата велики  художници Рембранд и Вермеер. Костюмите в постановката са вдъхновени от наситено-тъмните тонове у Рембранд при мъжете и от по-светлите нюанси у Вермеер – при жените. Това цветово разграничение визуално допълва смисловата разлика между персонажите, изведена в режисьорската трактовка на операта. Залагам на естествените тонове, елегантната линия и по-голямото разнообразие при мъжките костюми, продиктувано от самото действие.

Винаги, когато отивам да работя на друго място, първата ми работа е да посетя всички музеи. Познавам вече музеите на София и Пловдив, сега обикалям музеите във Варна. Безкрайно съм любопитен да вниквам в местните обичаи и традиции, както и да опознавам местните хора. Харесвам занаятчийството и ръчно изработените вещи, въобще истинските неща. Мой принцип е да използвам в работата си като костюмограф материали и хора от града, в който се намирам. Така се получи и във варненската постановка на „Фалстаф”. Повечето платове са купени тук във Варна, за ушиването на костюмите се погрижиха шивачките на операта, поръчах на една плетачка от пазара да изработи вълнени гети за артистите, а шапките-патици ми ушиха възпитаници на Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн във Варна. От всички съм много доволен и им благодаря за вложените усилия.
Тук наистина се чувствам като у дома си, хората са много приятни, отворени за нови идеи и приятелства. Впечатлен съм от европейското ниво на спектаклите на Варненската опера и Варненския драматичен театър, които се радвам, че покрай всичко останало, успях да видя.

Разговаря Виолета Тончева