Варненските протести ще останат в историята със самозапалването на Пламен Горанов. Всеки разказ за вълненията в града от 2013 г. трябва да започне с тази трагедия. Но се случиха и други събития – значими или не толкова, които описват духа на времето. Датата е 10 март, четири дни след оставката на Кирил Йорданов. Демонстрациите продължават, все още многобройни, този път с искане за разпускане на общинския съвет. Поп върви начело на шествието, говори молитви, поучения. Вее знаме. На финала множеството спира пред общината, вика срещу съветниците, вие се хоро. Коленичи в памет на Пламен Горанов. Попът пее „Многая лета“. След минута мълчание хорото продължава. „Е, не е нормално, отдаваме почит към момчето, а играем хоро“, възмущава се мъж. Свещеникът благо и нравоучително наставлява: „Не сме научени на смирение, не сме…“.
След минута той отваря сгъваема масичка и почва да продава свещи. Търговия – „Ще запалите ли свещ за Пламен?“ Всъщност тя се вихри още от сутринта, когато множеството се е събрало пред общината преди старта на шествието.
27 март, сесия на общинския съвет. Предстои избор на временен кмет. Протестите са силно оредели, почти ги няма. Но са налице 3-4 палатки пред общината. Протестиращите отдавна са разделени на фракции, карат се, регистрират сходни имена на новоучредени сдружения. Има група „Варненци за Варна“, която иска местният парламент да се запази. Има и друга (палаткаджиите са при нея), настояваща за разтурване на съвета. Първата обвинява втората, че действа под диктовка на бизнесмена Веселин Марешки, който оттегли съветниците си. Втората обвинява първата, че са подставени лица на статуквото.
200 души окупират сесията, 30-ина полицаи я охраняват. Зала „Пленарна“ е разделена на сектор „Г“ и сектор „Б“, досущ като на дерби мач. „Г“ е съставен от бивши и настоящи чиновници, служители на различни ведомства (но и други хора), против е разтурване на съвета. „Б“ настоява за обратното. В средата са съветниците. Всички воеводи на бунта подобаващо са тук. Думата взема Младен Живков, един от палаткаджиите. Громи съветниците. „У-у-у, Долу! Сядай!“, вероломен е „Г“. Живков се оттегля, като преди това вдига едната ръка и с другата я хваща през рамото – красноречив жест, с който „Г“ трябва да разбере, че ораторът му посвещава цялата си мъжественост.
От място се обажда Иван Петров. Бивш футболист, който най-често дефилира из медиите като лидер на варненския протест. „Иване, къде са дънките, бе?“, вика някой, ама не се знае от „Г“ ли, от „Б“ ли. Историята с дънките е от буйната младост на състезателя – при гостуване на националите в Уелс влиза в магазин, излиза с неплатени дънки. Иван Славков -Батето го вади от ареста в Рексъм. Бившият национал никога не е отричал случката. Но обяснява, че скандалът бил раздухан от шефове на федерацията, за да замажат свои гафове. А конкретно – купил няколко чифта дънки, ама касиерката пропуснала да маркира единия.
По интересното е, че Петров бе кандидат-кмет на БНРП на последните местни избори. А през 2003 г. се пробва за съветник с листата на ОБТ – формацията на Кръстьо Петков, доминирана на местна почва тогава от финансиста Димо Стоев, дясна ръка на Кирил Йорданов. „Против партиите сме, не искаме партии, вън партиите, промяна с нови лица“, крещят иначе протестиращите. Всички.
Някъде в залата се спотайва бившият военен Кънчо Бонев. Няма протест последните 5 години, който да не е оглавил. На последния ред изпъква друг бивш военен – Станчо Тодоров. Възмущава се от безхаберието на разни говорещи. Прав е – той е опитен човек, разбира нещата. През 2005 г. стана депутат от листата на коалиция „Атака“, като представител на СПС „Защита“. Ортаклъкът със Сидеров приключи, след като Тодоров гласува за избирането на Сергей Станишев за премиер. Познат е и на Комисията по досиетата, в качеството на осведомител Иванов от ВКР. Днес той е от водачите на т.нар. Отворен обществен съвет, голям радетел за промяна, народен трибун.
Думата взема един от най-активните протестиращи, своеобразен лидер – Борислав Димитров. Притежава пицария, бивш кандидат за съветник от движение „Социалдемократи“, неуспяло да спечели мандати през 2007 г. и 2011 г. Димитров иска разпускане на съвета. До микрофона се добира и Христо Димитров, бизнесмен, представител на групата „Варненци за Варна“. Мъжът винаги е в челото на шествията. Иска ревизия на предприятие „Инвестиционна политика“, личи, че за разлика от други протестиращи разбира от местна власт. Нормално – през 2003 г. е кандидат за съветник от „Блокът на Жорж“, през 2007 г. – от партия „Лидер“, през 2011 г. – от „Промяна за Варна“. Близък е на бизнесмените Красимир Симов и Тошко Грудев (първият – бивш шеф на местния парламент, вторият – бивш съветник). От листата на „Свободен избор“ (формация, която в съвета винаги е част от управляващото мнозинство) е още един представител на „Варненци за Варна“ – Красимир Жейнов.
Но как се става лидер на протест? Този въпрос е много интересен, предвид факта, че за такива във Варна напират поне 20 души, но никой от никого не е избиран. И всички се обвиняват в нелегитимност. Технологията е следната: грабваш мегафон, гледаш да водиш шествие, блъскаш се край трибуната, организираш дискусия и най-вече – уреждаш се с интервю в сутрешен тв блок. Варненската революция се превърна в умилителна телевизионна епопея. Журналистка вижда струпани хора пред общината. Поднася им микрофон: „Кажете за какво се борите, защо сте тук?“. „За промяна, искаме промяна, ние не можем да живеем без промяна“, отвръща запитаният. В окото му блесва сълза. А той е общински бордовак. Или бивш. Чиновник на заплата при Кирил Йорданов. Или пък бил доскоро, вече не е, следователно станал опозиционер.
Мнозина биха предположили, че т.нар. лидери на протеста са се появили впоследствие. Не е вярно. От първия ден бяха. 3 март, революцията се сдобива и с дъщеря. Цветелина Тънмазова, съветничка от партията на Марешки, обявява гладна стачка. Иска ревизия на общината. Щяла да се пали, но не посмяла. Омерзила се от статуквото, загубила вяра и идеали… Птиче сред невестулки…Тънмазова реди есето чрез писмо до медиите и във „Фейсбук“. „Цвете, подкрепяме те, ти си достойна жена, примерът ти е светъл“, гърми социалната мрежа. Всъщност тя обяви стачката вкъщи, спря да пише писма и никой не разбра колко е отслабнала.
Но светлата и достойна Цвети оглавяваше комисията по собственост към местния парламент до 2009 г. Бе част от управляващото мнозинство на Варна. Кой да знае това? В момента във Варна социологическите агенции са пуснали анкетьори. Тестват популярността на общинските съветници. 90% от хората не могат да посочат поименно нито един съветник в местния парламент. Синове на революцията неуспешно опитаха да бъдат Марешки и лидерът на БСП-Варна Борислав Гуцанов. А Кирил Йорданов през цялото време се държеше като Наполеон след Ватерло, вземащ хапчета за вменяемост – така и не разбра, че въпреки пародийността на лидерите на бунта, бе изгонен от десетки хиляди редови варненци.
Но да се върнем към 10 март. Поп върти търговия край грамадата на Пламен. Там е и възрастна жена. Зад свещеника е, но не с него. Мълчи, пристъпва, кротко почиства догорелите свещи за Пламен, подрежда цветята. Не говори с хората, гледа в земята, смирена… Дълги дни тази жена се грижеше за мъртвия Пламен. Никой не я чу нещо да казва, да скандира, да иска. Тя е различен човек.
Диян Иванов
вестник „Сега“