Връзките на Березовски с Елцин са факт, за връзките му с мафията само се предполага. Неговото златно време бе перестройката, допускаща плурализма. За Путин обаче политически ангажираният предприемач бе трън в очите. Собствеността е на този, който пръв я грабне – гласи една руска поговорка от 90-те години. Като едва ли има друг, успял толкова бързо да заграби всичко, изпречило се пред погледа му, като Борис Березовски. С разпада на Съветския съюз за една историческа секунда богатствата на най-голямата държава в света остават безстопанствени. Промишлените предприятия и съблазнителните лицензи за добив на природен газ, петрол и желязна руда принадлежат на държавата. Но тя тъкмо престава да съществува. И удря часът на печелившите от перестройката, които изведнъж стават богати – благодарение на своята решителност, пробивност и добри връзки.

Березовски на свой ред не би могъл да се оплаче от липсата на пробивност, решителност и добри връзки. Като служител в един автомобило-строителен институт той се запознава с генералния директор на заводите „АвтоВАЗ“ и придобива правата върху продажбите – истински лиценз за печатане на пари във времето на покълващия капитализъм в Русия.

На ръба на закона

Мутиралият в предприемач математик слага началото на империя, включваща дялово участие в „Аерофлот“, единствената в страната национална телевизия, вестници, списания и един петролен концерн. Борис Березовски става олицетворение на бързо спечелените рубли и е всъщност архeтип на олигарха – човека с икономическа сила, политическо влияние и криминална енергия.

Говори се, че имал добри връзки с мафията. Негови противници твърдят, че дори е поръчител на няколко убийства. Но дали това е вярно? Досега нищо не е доказано. Освен това в Русия в началото на 90-те години почти всички приватизации са полулегални, в контекста на ширещата се корупция и правната несигурност.

Березовски определено притежава нужната безскрупулност. Докато Елцин е на власт, олигархът защитава с всички средства своята ключова позиция в Кремъл. Заедно с други руски магнати Березовски предоставя парите за изборната кампания на кандидат-президента. Той финансира и американската ПР-агенция, която осигурява победата на Елцин над комуниста Зюганов. Така Березовски си създава имиджа на Мефистофел в руската политика – интелигентен, но същевременно хитър и зъл.

Путин се постара да го отстрани

Това, разбира се, е само едната страна на медала – Березовски бе и достоен за уважение политик, който искрено се застъпваше за мира в Чечня. Няколко олигарси, сред които и Березовски, сформираха влиятелна група като противовес на кремълската власт и създадоха първата форма на плурализъм. Оттам нататък нищо чудно, че новият президент Путин пропъди политически ангажирания предприемач в изгнание. А Ходорковски прати в затвора. Путин много бързо се превъплъти в ролята на Дарт Вейдър, срещу когото Березовски се оказа безсилен. От британското си изгнание той се бореше срещу Путин, но с променлив успех. Бе предоставил подкрепата си на бившия сътрудник на КГБ и противник на режима Литвиненко, който бе отровен с полоний.

През 90-те години измамите и мошеничествата бяха основното средство за трупане на богатство в Русия. Същевременно в страната покълна и духът на оптимизма. Думата олигарх се превърна в любима ругатня на огорчените от инфлацията маси. От друга страна олигарсите, с контролираните от тях медии, предложиха и ярък контрапункт на държавната пропаганда. Днес обаче конфронтацията е минало. Политиката се определя от Путин. Правителството си възвърна и контрола върху икономиката – много от приватизираните фирми отново са в ръцете на държавата. Годините, в които Кремъл бе обитаван от „златотърсачи“ като Березовски, бяха бурни. Но това не бяха най-лошите години за Русия.

Deutsche Welle