Голямата слабост на Нешка Робева, но и най-трудното й „дете“ Лили Игнатова в момента работи в Спортния тотализатор. Всички купи и медали са при майка й, защото „вкъщи няма място, пък и не искам децата и аз да живеем с неща от миналото“. Тя обаче не отказа коментар по повод излязлата наскоро книга на нейната бивша съотборничка Бианка Панова „В името на голямата цел: Зад кадър“ за сп. EVA. Според бившето „златно момиче“ макар книгата да се продава добре, „последиците за нашия спорт обаче не са добри и може би много родители са разколебани да дават децата си да тренират художествена гимнастика. Искам публично да заявя, че личните интерпретации на „истината“ на една от многото български шампионки не прави спорта лош“ – казва Лили.

Тя е категорична, че големият спорт изисква жертви, но „в началото има само огромна амбиция и желание да стигнеш до върха, да влезеш в светлините на прожекторите, там където са вече твоите кумири. И си готов на всичко, и не мислиш за цена… И много често човек накрая си казва: „И за какво беше всичко?“ Струва му се, че е платил прекалено висока цена и е излъган. Мисля, че такова нещо се е случило и с Бианка. И аз бих я разбрала, ако тази книга беше излязла малко след като прекрати своята кариера. Тогава си още много вътре в нещата, нямаш погледа отгоре… Но 20 години по-късно!!! Сега, когато би трябвало да е израснала, да вижда истината от всички страни, а не само от своя си „детски“ ъгъл, да гледа и с чувство за хумор на всичко от позицията на опита, сега да търси реванш и виновници за „пропуснатите ползи“ в живота, е направо смешно и нелепо. И то точно тя, която получи толкова много признание и народна любов.“

Лили признава, че по онова време наистина и в нейните очи Нешка беше много крайна и жестока. „Нешка допускаше грешки. Например не ни позволяваше да пием вода. Често храненето ни се състоеше само от парче салам. Но тя с времето осъзнаваше, че е била много крайна, защото в края на моята кариера, когато се върнах за последен път, тя самата не ми позволяваше да гладувам напълно, насърчаваше ме да ям салати.“

„Тя ни наказваше, но ако трябва да съм обективна, и ние много й правехме напук. Много! След като веднъж не издържа и ме замери с една чаша… А на чашата пишеше: The best coach in the world! Естествено, аз се дръпнах и чашата се счупи. И казах: Ето това е краят! Тя не издържа и се втурна да ме гони, обаче аз й избягах. Сега ми е смешно, но тогава си беше страшно. Това си беше борба на характери. Аз, а и не само аз, много често се опитвах да й докажа, че не е права, отказвах да изпълнявам изискванията и тя още повече се вбесяваше. Сега, от позиция на опита си и като треньор мога да кажа, че дори и да съм имала основание, водещата роля е била нейна и това е правилното. Не можеш да впрегнеш каруцата пред коня“ – прави си равносметка бившата гимнастичка.