Милен Врабевски е роден във Варна през 1968 г. Завършва с отличие местния Медицински университет. Собственик е на организация за научноизследователска и развойна дейност в областта на клиничната медицина, която управлява проекти в 14 държави. През 2007 г. учредява фондация „Българска памет“, която работи за реинтеграция на диаспората, популяризиране на културно-историческото наследство и борба с демографската криза. Семеен, с три деца.

– Д-р Врабевски, какви са основните проблеми на диаспората ни на Балканите, Молдова и Украйна?

– На първо място, липсата на медии, издавани на български език. Проблемите с образованието до голяма степен успяваме да покрием, с изключение на Македония. Тя не отговоря и на най-елементарните изисквания за преговори с ЕС. Как ще се решава това занапред, е въпрос на политическа воля. Липсва икономическият фактор – например коридор № 8 до Адриатическо море. Това е трансевропейски маршрут, за който имаше отделени средства, но бе спрян по политически причини, отново в Македония. България не предприема инициативи, с които да бъде продължен. Проблемите с българското гражданство остават – процедурата не е достатъчно флексибилна, налице са злоупотреби.

– Каква е дефиницията за патриотизма в XXI век?

– Патриотизмът е грижа за собствената среда – семейната, на приятелите. Това е средата, в която искаме да бъдем, да живеят децата ни. Прекланям се пред възрожденските идеали, но те носят малко противопоставяне, антагонизъм, които са били характерни за епохата. Днес интегритетът в Европа се базира на обратното – принципите на заедност, трансгранично сътрудничество, премахване езика на омразата. С тях се мъчим да възпитаваме децата, тъй като те са бъдещите управленци на държавата. Нашите виждания по отношение на българщината са по-глобални, ще ви разкажа за няколко инициативи. Аз и съпругата ми станахме миналата година членове на Глобалната инициатива на президента Клинтън. Това е най-мощната неправителствена организация в света, обединява около 790 членове, само 6 души са от Източна Европа. Решихме да участваме чрез помощ за децата от Югозападните Родопи, с които работим вече 5-6 г. В момента фондация „Българска памет“ финансира кандидатстудентските курсове на 300 деца от 10 селища, също и курсове за езици, алтернативна заетост, професионална ориентация. В Якоруда имаме офис и много държим на него, тъй като в Югозападните Родопи настъпва ислямски фундаментализъм чрез мощни саудитски фондации. Поддържаме структура и в Комрад, Гагаузия, където сънародниците ни са заплашени от асимилация. Тази година със събития в Брюксел и у нас честваме 1150-годишнината от Великоморавската мисия на Кирил и Методий, както и 70-годишнината от спасяването на българските евреи.

– Когато говорим за диаспората, а и за смесените наши райони, чия трябва да е водещата роля за решаване на проблемите – на държавата или на благотворителите?

– Усилията трябва да са съвместни, както е на Запад. Но неправителственият сектор в Западна Европа не бе създаден от структури на Държавна сигурност. У нас бе обратното, затова „фондация“ тук е мръсна дума. Много е трудно да убедиш хората, че развиваш благородна и чиста дейност. Но иначе с държавна помощ нашите действия имат мултиплициращ ефект. Ето, финансирахме 29 семейства по програмата за асистирана репродукция, до миналия месец се родиха 19 деца. След като се появи държавният фонд, обслужени бяха около 20 000 жени. Плюс това всеки предприемчив българин, който вижда, че държавата застава зад него, става два пъти по-предприемчив. Ще дам пример с Чехия, Полша и Унгария, които имат страхотни политики по отношение на младите си хора. Мъчат се да ги задържат чрез предоставяне на безлихвени заеми, осигуряване на жилище и т.н.

– Но как това да стане у нас, след като държавата е бедна?

– Нека поне един път се направи съвместно обсъждане с държави като Унгария, Полша и Чехия, да се види как се правят нещата там. Младите хора задължително трябва да бъдат приоритет, още повече че се харчат огромни средства за безполезни инициативи.

– България е в страхотна демографска криза. Можем ли да й противодействаме, или безвъзвратно сме изтървали влака?

– Не сме. България се е изправяла на крака след много по-страшни кризи. След национални катастрофи демографският бум ни е спасявал неколкократно. Отговорите са два – любов и вяра в собствените възможности.

– България е преживяла демографски бумове в миналото, но животът е бил различен – българското семейство се е нуждаело от работна ръка. Сега икономиката, начинът на производство са съвсем различни, децата не са първа необходимост. Не е ли това големият проблем?

– Основата на проблема е в потапянето в средата, която активира консуматорското общество. Рекламите, мултиплицирани чрез многобройните медии, ни казват да купуваме. Не ни карат да бъдем лоши и да не раждаме, но ни атакуват: „Купувайте, купувайте, искаме да купувате!“. Искайки да купува, човек се променя, забравя за светостта на майката, за грижата към ближния. Забравя, че Господ ни дава децата, за да ни научи да живеем за другите.

– Но как в днешния свят може да се противодейства на рекламите, на консуматорството?

– Трябва да обучаваме младите хора да мислят положително, градивно, конструктивно. Да разберат, че консуматорското общество не е реализация, а следствие на някакви процеси. Реализираните хора са тези, които са се научили да живеят за другите. Успехът на едно общество зависи от инвестициите в собствената среда, а не от черпенето на нейните ресурси. Това, ако щете, е заложено и в принципите на оцеляването на планетата.

– В България има много националистически партии. Патриотични ли са те?

– Финансирани са отвън и нямат нищо общо с родолюбието. Дали си родолюбец или не, личи от крайния резултат. Знамената, лозунгарството, митингарството имат обратен ефект днес. Представете си, че отидем с два автобуса в Цариброд, счупим пет витрини, напсуваме сръбската власт, развеем български байраци, после ги свием, приберем се. Какво ще стане? Нали остават българи там, върху които ще се излее цялата злоба. Нашият ербаплък не е адекватен в балансираната европейска среда, която дава много повече възможности от силовите.

– Днес се казва, че трябва да се национализират приватизираните сектори, да се махнат чуждите фирми….

– Винаги гледайте кой кого финансира, за да си направите извод за реториката.

– Може ли българската диаспора да ни е демографски резерв? Периодично се чуват гласове да преселваме тук хора от чужбина.

– Диаспората винаги е резерв, много важен. Не е задължително някой да се преселва, хората там пак са извор на българщината. Нито Сталинското време, нито югославската УТБА, нито гърцизацията са успели да пречупят българското им самосъзнание Това е светлото, свещеното в генната памет – съхраняват се традиции, концепции, вярвания, любов към прародината. Ако все пак те трудно присъстват на Балканите, ги виждаме в Молдова и Украйна. Тези хора са на една ръка разстояние от нас. Един трансевропейски маршрут, който включва, да речем, удължаване на коридор № 8 към магистрала „Хемус“, от там на север към Бесарабия, би помогнал на сънародниците ни от Македония, Сърбия, Албания, Молдова да идват през уикендите в България. Да споделят обичаи, традиции, да ходят на театър, забавления, семинари… Всичко това със сродни хора, с общ език. Нашата фондация снабди всичките училища в Молдова, преподаващи на български език, с учебни пособия, пакети сателитна телевизия. По подобен начин постъпихме и в Украйна. Но колкото да помагаме, една магистрала ще свърши несравнимо повече.

– Как днес може да бъде обичана българската държава?

– Чрез изкуството. България трябва да се обачи заради младите, народа й. Когато видите 200 чифта детски очи, вперени във вас, тяхната надежда и упование, получавате мотивация и енергия да инвестирате в тях. Любовта към родината е любовта към тези деца. Корумпираният политик не може да бъде обичан. Не може да обичаш човек, който служи на други богове, който последното, което се сеща, е да помогне на народа си и намира хиляди нелепи оправдания – светът се е глобализирал, родолюбието било демоде и т.н. Този човек го оставете, не го бийте, нека Господ е съдник. Концентрирайте се върху хубавото. Ако не харесвате чалгата, избирайте си интелигентна музика. Щом не харесвате пошлостта, работете за красивото. Конфликтът не ражда напредък, прогресът се дължи на творческото, конструктивното мислене.

– Този негативизъм, който се среща в България, само на нас ли е присъщ?

– Има го и на други места. Децата са в постоянна депресия и на Запад. В 90% от случаите те са изправени пред зверската перспектива, пораствайки, да живеят на кредит.

– Къде е проблемът? В капитализма, демокрацията?

– Не е в тях, а в несправедливото разпределение на средствата, в злоупотребите. Много държави са пред фалит, защото се харчи безразборно. Заради частни интереси средства се прегрупират по безразборни начини.

segabg.com