Изопачена представа за професията имат някои варненски пиари, които работят за политически партии. Освен дежурното писане на съобщения за мероприятия, те обичат да се разхождат важно-важно с папки в ръце сред доскорошните си колеги журналисти. „Богоизбрани“ варненски политпиари си мислят, че са нещо повече от пишещите братя, но дали е така? Сътвориха се гафове с непремерени изяви на политици в медиите, но пиарите остават непокътнати. Защо ли? Както се размина и на пиарите на президента Плевнелиев с обърканите снимки, така се разминава и на варненските им колеги. Причината е, че за политпиари се назначават доверени, препоръчани от някой близък на политика лица, които после е трудно да изгониш. Дали тези уж доверени хора не работят за други политически централи е спорен въпрос, защото фактите говорят друго. Но бившият кмет Кирил Йорданов е пример как се прецизират изказвания в медиите, как се подготвя политик за дебат и как тряба да се държи един управленец. За това заслуга има неговият пиар Благовеста Йорданова и хората с пълна сила го разбраха, когато след като подаде оставка бившият кмет /вече без пиар/ започна да пише дълги писма до медиите, в които се обясняваше за какво ли не. Добър пример за работещ пиар беше и Ирена Цекова, която се грижеше за имиджа на бившия председател на Общинския съвет Борислав Гуцанов. Ирена е контактна и отзивчива и за варненските журналисти беше удоволствие да работят с нея. Е, Ирена не успя да спре Гуцанов да открадне плаката пред общината и да влезе в националните новини, но не може да си постоянно до политика, нали? Червеният лидер също си бе наумил, че на всички политически дебати ще говори основно за преместването на Пристанище Варна и не са могли да го убедят, че Варна има и други важни проблеми за решаване. Адекватни реакции и професионализъм показва и наследничката й Снежана Георгиева, която е пресаташе на сегашния председател на местния парламент Николай Апостолов. За разлика от някои надути пиари Снежана приема съвети от колеги, изпраща дневния ред на комисиите, прецизира изявите на Апостолов в медиите и показа израстване в професията. Благовеста, Ирена и Снежана са разбрали, че да си пиар не е писане на съобщения, а комплексна грижа за имиджа на политика. От облеклото, изявите в обществото и медиите, излъчването, начина на говорене до контактите и поведението на публични места. Защото политическият пиар е сложна професия, в която с труд и постоянство се изисква да наложиш положителна представа за политика в обществото. Да прочетеш поне Жак Сегала, да опознаеш личността на работодателя си, да знаеш силните и слабите му страни, да си психолог и да го предпазваш от грешки. Защото ако нямаш можещ пиар до себе си може да станеш като Веселин Марешки, който редува силни със слаби ходове. Отиването при протестиращите във Варна беше непремерен ход, а споровете с лидери на протеста, детектори на лъжите, обидите към хората изиграха лоша шега на Марешки. Ако имаше кой да му каже, че точно в този момент трябва да се сниши и да си припомни, че българите не обичат богатите хора, аптекарският бос щеше да си стои в къщи. Но човекът е решил сам да си бъде пиар, да слага трансперанти по имотите си, да се заиграва с протестиращите, да агитира по аптеки и изходът от автопиарът му ще стане ясен по време на изборите. На другия полюс е областният координатор на ГЕРБ-Варна Иван Портних, който има до себе си трио дами, които се грижат за публичните му изяви – Милена Кръстева, Антония Йовчева и Розалина Димитрова. Те имат познания и опит, които им помагат да градят образа на модерния политик, с европейско излъчване, какъвто е Иван Портних. Той от своя страна си личи, че чете много, познава нормативната уредба на общината, изискванията на ЕС и това му помага да реализира идеите си за привличането на европейски средства за Варна и региона. Без да се натрапва на хората, Иван Портних успя за кратко време да раздвижи проекти за стотици милиони, нещо което предшествениците му не успяха да направят с години.
А времето на варненските пиари, които си мислят, че с интриги, оплюване на опонентите и предизвикване на изкуствени скандали ще успеят изтече. Няма да им се получи, както и на поръчковите журналисти, защото времената вече са други. Хората искат политици, които решават ежедневните им проблеми и вдъхват доверие и позитивизъм с действията и думите си. За „черните пиари и журналисти“ това са непознати морални категории.

P.S. Във Варна работят пиари в областта на културата и светските изяви, като Виолета Тончева, Нина Локмаджиева, Петра Димитрова, Антония Йовчева, Анета Недялкова, Елица Матеева, Мария Донева, които наложиха високо темпо и стил в работата си. Но за тях в друг материал.

Иво Югов