Г-н Томов, как бихте определили сегашната ситуация, в която се намира България?

– В момента България е една страна без достойнство, в която няма лидери, управлявана от арогантни, неграмотни и алчни хора. И които е време да бъдат сменени. Според мен България е една самопобедила се страна, защото тук не е имало нито земетресения, тайфуни или някакви други катаклизми, членове сме на един от най-добрите съюзи – Европейския, и въпреки това погледнете в какво положение се намираме. Но никой не ни е виновен за това, че държавната класа е такова грабливо нещо. И тук трябва да си зададем въпроса защо, след като загубихме XX в. по такъв начин, искаме да съсипем началото и на XXI в. Аз наистина не мога да разбера това. Представете си, само преди сто години ние сме били една независима страна, имали сме българска идея, шестотинхилядна армия, от която светът се е възхищавал. Когато Маджаров влиза в английския парламент, всички стават на крака, американският президент пише възторжени писма след падането на Одрин през 1913 г. Как може сто години по-късно да докараш страната си до положение, в което да е най-бедната в цяла Европа? Аз съм обиколил целия свят, видял съм много, но не мога да разбера с какво народът ни е заслужил подобна съдба. Ние не сме по-лоши от съседите си и другите европейски народи, но в момента България е пред един голям въпрос – оцеляваме или не? Защото нашите деца заминаха да се скитат немили-недраги по Европа, а хората тук се намират в такава безизходица, такова отчаяние и мизерия. В същото време има една група хора, голяма част от която познавам лично, които имат по 100 млн. евро. И те могат да ви обяснят, че капитализмът е нещо прекрасно и хората могат да се развиват. Но истината е, че всички останали живеят изключително зле.

– Има ли аналогична ситуация от новата ни история, до която се доближава сегашното състояние на страната?

– Историята никога не се повтаря, но вътре в живота на всяка нация като на един жив организъм има една скрита траектория на съдбата. Като мине време, виждаш, че правиш едно и също. И като си помисля как загубихме XX век… Та ние можехме да бъдем една Испания на Балканите. В началото на века сме 4.5 млн. души и сме най-перспективната нация на Балканите, победители, от които всички се възхищават. Дано в XXI в. положението, в което се намираме, бъде променено, макар че самият аз не съм оптимист.

– Как може да стане тази промяна, от какво се нуждае България?

– Тази промяна трябва да дойде от младите хора, от тези, които сега са на по 20-30 години. Като се върнем назад, виждаме, че историята винаги се прави от такива млади хора. Те трябва да намерят българската идея, така както са я намирали братята Евлоги и Христо Георгиеви, построили Софийския университет, така както Димитър Димов написа „Тютюн“…В БЪЛГАРИЯ ИМА ДУХ, КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОБЕДИНЕН и да се стигне до това, което аз наричам българска идея. Не може ли да има българска идея на XXI в. и тези хора, това поколение днес да не говори на английски, и то на не много добро ниво, и да пее в разни музикални формации, а да направи нещо, за да промени нещата в родината си. Трябва да решим ще участваме ли с умовете на България в новия век и по какъв начин? Или ще събираме маслини в Гърция, ще чистим в Испания и Англия? Какъв ще бъде интелектуалният и духовният принос на младата българска интелигенция? Кой ще е следващият Яворов, кой ще е следващият Дебелянов, Димитър Димов, къде са тези хора? Това е въпросът. За една малка страна като България са необходими не повече от двайсет такива личности. Те са тези, които трябва да създават духовното богатство на страната.

– А смятате ли, че днес има такъв човек, който да обедини българите и те да му повярват?

– Не. В политическата класа в България, както вече казах, няма такива лидери. ПОСЛЕДНИЯТ ПОЛИТИК, НА КОГОТО АЗ ЛИЧНО СЕ ВЪЗХИЩАВАХ, БЕШЕ Д-Р ДЕРТЛИЕВ . Днес такъв политик от този ранг за мен няма.

– А защо според Вас започна такава негативна кампания срещу България в Европа?

– Навремето имах един мой приятел, който беше близък с Берлускони и беше пуснал един израз „българска работа“. След това ми обясняваше, че много обича българите, че има приятелка българка и т.н., но за съжаление, като вървиш из Европа, никъде не говорят с възхищение за България. Не може да отидеш до Брюксел само с едно „конграчулейшънс“.

– Смятате ли, че хората ще излязат да гласуват на предсрочните избори на 12 май?

– Да, ще гласуват. И така трябва да бъде.

– От какво се нуждае най-много България?

– От хора на духа. Страна, която е създала личности като Ботев и Левски и толкова други прекрасни хора, от които днес се възхищаваме, не може да няма такива личности. Сигурно ще се появят. Не е вярно, че тези хора ги няма. Те ще се появят. И както евреите чакат своя месия, така и ние трябва да намерим своите лидери в началото на века и те да застанат начело на страната.

– Това ли липсваше на страната през последните 20 години, хора, които да обединят нацията?

– Аз съм вътре в това време, както всички останали, и ми е трудно да преценя кое е сбъркано, макар че виждам, че е така. Големият въпрос обаче е, ако оцелее България, накъде ще отиде. Какви искаме да бъдем? Тези, които някой ги потупва по рамото, които са най-бедните в Европа, или да сме народ с достойнство и да създадем нещо голямо…

Източник: Борба.БГ