Не крия, че ми беше приятно да чуя г-н Орешарски да свърже името на Варна с класацията “Най-добър град за живеене в България”. Намирайки се именно в нашия град в края на отминалата седмица, визирайки своя евентуален бъдещ принос за развитието и разхубавяването на морската столица. Накрая той допълни, че въпросното национално признание се било случило на Варна по времето, когато той бил финансов министър… Самото припомняне на тази тема звучи някак свойски, сближаващо – по домашному, бих казал, въпреки че не съм съхранил спомен за посещение на г-н Орешарски в общината. Нито за негова покана да поговорим за проблемите на Варна в министерството, което ръководеше. През всичките 4 години от мандата му на финансов министър!

Историята на един град не е като биографията на човека – да притуриш колкото си искаш удобни факти, а неудобните за теб – да премълчиш. Въпреки че, вижда се, и това е възможно. Затова, припомням: вярно е, Варна – в две поредни години, спечели въпросната класация. На третата година – при очерталата се вече хегемония на Варна и на фона на задавщите се предсрочни избори за кмет в София, трябваше да се направи нещо с регламента. И то беше сторено по най-елементарния начин – премахна се “тежестта” на интернет класацията на хората от всички краища на България.! Никой друг град не премина границата от 500 000 гласа. Защото и този път, за трета поредна година, Варна отново беше на първо място, но в класацията на електронното гласуване на българите.

С 1,5 млн. гласа Да, точно това гласуване беше премахнато, за да може една анонимна комисия – тайно, но сигурно, да направи “официалното” подреждане… Помня, че церемонията по обявяването на резултатите тогава се състоя в софийските хали. Варна – втора, след София (с една – непълна!, точка разлика.), но първа според гласуването на хората. Не знам защо, но съм запомнил реакцията на г-н Андрей Слабаков при обявяването на първото място за София – “Добре, че имаме чувство за хумор!”, възкликна той…Спомени. Неведоми са пътищата им.

Сега за инвестициите на правителството на тройната коалиция във Варна. По ирония на съдбата, те са точно толкова, колкото и на правителството на ГЕРБ. И удивително съвпадат не само по обем, но и по време – 11 млн. лв., за четири години, постъпили в самия край на мандата, в светлото навечерие на съответните парламентарни избори! И в двата случая – предхождани от изобилни обещания и благородни намерения. Уместно е да припомня още, че, без щедри обещания и заклинания, община Варна инвестира през последните 13 години – в чисто държавни функции на територията на града, над 94 000 000 лв. И го направи, защото държавата нехаеше. Защото нейният реален финансов принос към града, който на всеки четири години прелива от присъствието на обещаващи топполитици, е толкова малък, че спокойно може да бъде пренебрегнат. Особено на фона на собствените годишни бюджети на Варна през тези години!

Та, г-н Орешарски, скромната помощ за Варна по времето, когато бяхте финансов министър, пристигна едва тогава, когато градът, след години упорит труд, вече беше постигнал признанието не само на гражданите си, но и на българите от всички краища на държавата. Зная, опонентите ще ме репликират, че ги занимавам със стара градска слава. Не, уважаеми съграждани – още в края на 2010 г. стана ясно, че оня трик – с анонимната комисия и нейните “официални” резултати, е имал и друга цел – да подпомогне раждането на мита за “умиращия град”. Мита, който неуспелите кандидати за околийска слава развяваха през 2011 г. – на местните избори.

Същият мит, който днес ражда и безумните обещания-балони на кандидатите за национална слава. И, ако някой от вас, уважаеми съграждани, се съмнява, че наистина става дума за зловещ мит, съчинен да обслужи партийни и политически интереси – да си наприви труда и да погледне статистиката за големите градове в България. Безработица, раждаемост/смъртност, продължителност на живота, механичен прираст на населението, темпове на движение на населението и други още – все параметри, чиято стойност неизменно поставя Варна или на второ място – след столичния град, или на първо в държавата.

Инъче, както във всяка изборна година – шумни, когато идат, тихи – когато си отиват, кандидатите за депутатски места ще напуснат Варна. Тук, край брега, те ще оставят само обещанията си. Ще се присетят за тях, най-рано, през пролетта на 2017 г. Ако вътрешното или международното положение не наложат по-ранна среща на предизборния тепих…

Позната картина. Мога да предскажа и финала. За нас, варненци, най-важното сега е да продължим да се надяваме и да разчитаме, преди всичко, на собствените си усилия и на нашите си бюджетни пари. Както винаги през последните 13 години и половина. Приключвам с известния цитат на германския канцлер Ото фон Бисмарк – “Най-много се лъже преди война и по време на избори”. Пожелавам успех на състезателите в предизборното строителство!

Кирил Йорданов