Преди век една европейска столица е била дом за хора, които в последващите години ще оставят трайна следа в историята на човечеството. Наистина впечатляващ факт е, че тези хора са живеели в непосредствена близост един до друг. Този период е през 1913-та година, а “съседите” Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Лев Троцки, Йосип Броз Тито и Зигмунд Фройд едва ли подозират как съдбите им ще бъдат преплетени, пише БиБиСи. През януари същата година мъж с паспорт, на който е записано името Ставрос Пападополус, слиза на Виенската гара от влака от Краков. Впечатление прави големият му мустак и следите от тежка шарка по кожата му. “Когато влезе, видях човек, в чийто поглед нямаше никаква следа от приятелски настроения”, пише в свои мемоари този, с когото Ставрос има тайна среща във Виена.

Авторът на въпросното описание е дисидентът и болшевишки революционер Лев Троцки. А описаният човек не е Ставрос Пападополус. Истинската му самоличност е Йозиф Висарионович Джугашвили, познат сред приятелите си като Коба и останал в човешката история с името Йозиф Сталин. Троцки и Сталин са само двама от тези, които пребивават в централна Виена през 1913-та година и които впоследствие ще предопределят до голяма степен облика на Европа и света през 20-ти век. Група е доста разнородна.

Двамата революционери Сталин и Троцки, се укриват във Виена, която за тях е просто политическо убежище. В същото време, например, психологът Зигмунд Фройд вече е установен в столицата на Австро-Унгария. Основателят на психоанализата, често определян като експерт в отключването на тайните на човешкото съзнание, живее и практикува професията си на улица “Berggasse”. Младият Йосип Броз, който впоследствие ще се прочуе като лидера на Югославия маршал Тито, също живее във Виена, но работи в автомобилен завод във Винер Нойщат на 50 километра от столицата.

Във Виена препитание търси и 24-годишен мъж, чиято амбиция да изучава изобразително изкуство във Виенската художествена академия претърпява провал на два пъти. Това е Адолф Хитлер. Недалеч от жилищата на всички тези хора се намира и дворецът на император Франц Йосиф, който управлява 1848-ма година. В своята виенска резиденция ерцхерцогът и племенник на императора Франц Фердинанд пък нетърпеливо очаква момента да заеме трона. Това не се случва, тъй като Франц Фердинанд е убит при атентат в Сараево – покушението слага началото на Първата световна война.

През 1913-та година Виена е столицата на империя с общо население от над 50 милиона души. “Виена е притегателна сила за всички амбициозни хора по онова време”, разказва Дардис Макнамий – гл.редактор на единственото англоезично месечно издание в съвременна Австрия. Тя посочва, че едва половината от 2-та милиона жители на града през 1913-та година са родени там. Над 250 хиляди са преселници от Бохемия и Моравия (днешна Чехия), което прави чешкият език доста популярен. В империята всъщност се говорят официално дузина езици – цели 11 освен немският. Офицерите в австро-унгарската армия били обучени да дават команди на всички тези езици.

В тази многонационална среда някак естествено се обособява и културният феномен “Виенско кафене”. Дискусиите и дебатите в тези заведения се превръщат в основна част от обществения живот. На практика тази космополитност, това свободно движение на множество хора от различни националности създава идеалното убежище за всеки, който по една или друга причина иска да се покрие.

Разбира се, не може да се каже със сигурност дали Троцки и Хитлер са разменяли идеи, или пък Тито е срещнал Сталин, или Фройд е консултирал някой от тези мъже. В крайна сметка случилото се година по-късно (началота на Първата световна война) до голяма степен унищожава интелектуалният оазис  Виена. Австро-унгарската империя се разпада с края на войната, за да дойде времето Хитлер, Сталин, Троцки и Тито да започнат своите политически кариери, оставяйки траен отпечатък в човешката история.

dnes.bg