Или – ходете, но предупредени за всички условия :) Всъщност малко съм раздвоен, дали да го пиша това или да оставя хората да се разочароват сами. Най-малкото, защото повечето хора там са изпълнители, но все пак клиентите трябва да са предупредени. Жена ми си мечтае от малка да плува с делфини. Виждала е в интернет че може, при тях в Одеса също може, макар да е доста скъпо и само на сезони. Реших да се позаинтересувам дали това се предлага в „нашия“ делфинариум, във Варна, оказа се – от Август миналата година се предлага. Открих официалната страница на делфинариума, намерих къде можем да се запишем. http://www.dolphinarium.festa.bg/bg/promo.html

Зарадвах се – скоро е рожденият ден на Марина – ще мога приятно да я изненадам. Обадих се, записахме се – казаха – идвате в 13.50 на входа на делфинариума с бански и хавлия и чехли. Не можах да крия дълго време – издадох се, любимата беше във възторг, една мечта щеше да се сбъдне.. :) Разбира се – аз се подготвих с апарати и обективи – какво сбъдване на мечта ще е, ако не го снимам подобаващо..:) Дойде дългоочаквания ден – отидохме по-рано, седнахме в сладкарницата – от там могат да се наблюдават делфините в малкия басейн – там в този басейн става и „контакта“ с тия невероятни същества…Първо впечатление – сладкарницата занемарена, столовете лепкави, басейнът – с олющен и грозен под, прозрачните стени – отвън мазни, отвътре зеленясали и омазани и явно непочистени дълго време… Сладкарницата между другото се стопанисва от „БМ“, или поне така пише – изненадващо занемарена, за част от веригата БМ…

Както и да е – чакаме с нетърпение, по пътя натам взехме и сина от училище – всички се вълнуват, Марина най-много :) Синът ми ме пита – тате – аз дали ще мога да го пипна, ама ще мога ли и аз да го снимам… Аз съм щастлив от наближаващото шоу, кимам утвърдително..:) Става 13.50 – отиваме на входа – влизаме в сградата на делфинариума – посреща ни една лелка – „Платихте ли всичко ?“ Казвам – не, отивам, плащам 100-те лева и усмихнати чакаме да влизаме…Идва друга лелка – пита – „Кой е Марина ?“ Между мен, жена ми и сина ми – единодушно избираме за Марина жената… „Идваш с мен да се преоблечем“. Опитваме се плахо да попитаме – Ами ние ? „Вие – в сладкарницата, ще наблюдавате през басейна“ Ама как ?? – ние искаме да правим снимки ??? „Е, ние си имаме фотограф, всичко е уредено, вие ще наблюдавате от сладкарницата“

Така, всичко е ясно… Отново типично българска, мошеническа история. На страницата не пише нищо, правилата се казват в последния момент.
Естествено, стискам зъби – за жена ми е празник, нека си го изживее подобаващо..Тя се отправя към съблекалните, ние със сина ми (аз въоръжен с два апарата и обективи) се тътрим към мръсните стъкла да гледаме подводната част от шоуто… Надявам се тайно поне фотографа да е читав, за да може после да се похвалим със снимки…Хората си свършиха добре работата, контактът с делфин се осъществи – жена ми бе пълна с емоции – страх, възхищение, превъзбуда…. :) Очаквахме час, продължителността беше 20 мин. – както и да е – емоцията е важна. Какво гледахме ние от мазните мръсни стъкла на сладкарницата – нищо не гледахме… Видяхме няколко крака и как делфините се засилват… :) На изхода е седнал „фотографа“, на една масичка с компютър, с монитор за 60 лева…. Показва ни десетина снимки – избирайте, едната струва … 10 лева !

Сега да ви кажа за какво се плащат тези 10 лева. Юнакът щрака с Олимпус Е450, с китака – 14-42мм. на исо 1600. Снимките са пълна мазня, в jpeg, на намалена резолюция. Хванал е най-важното – обаче снимките са отврат, гарантирам с телефона ще направя същите като качество, а като композиция – по-добри. Печата ги без обработка, на малък, евтин, термосублимационен принтер – 10х15. За 30 лева ни дава три снимки, с рамки на делфинариума…Не викам и не се възмущавам, защото младежът е щатен служител на Феста холдинг, стопанина на делфинариума. Прави каквото му кажат, не се старае много, нищо не зависи от него – безсмислено е да си изкарвам яда на момчето. От друга страна – Марина е усмихната и доволна, за нас това е по-важното…

Аз също бих бил усмихнат и доволен, ако на страницата на която рекламират „плуването с делфин“ бяха написали, че влиза само един човек, другите зяпат през омазано стъкло и че снимките се правят само от техен „фотограф“, на нищо не приличат, но струват 10 лева парчето. Вероятно пак щяхме да отидем, но нямаше да нося техниката със себе си и да изглеждам като идиот, нямаше да водя сина си, който се надяваше да види делфините на живо и в крайна сметка, нямаше да остане това омерзително чувство, че са се подиграли с добронамереността и наивността ти – „ами да си питал“. За това – споделете с колкото се може повече хора този текст, за да са предупредени, когато търсят информация за плуването с делфини. Нека да изживеят това удоволствие, без да са неприятно изненадани от необявените условия….

От бързане да пиша до като съм ядосан, съм пропуснал да спомена, че пращат снимките които си купил и в електронен вид, на мейла :) Да, същия нещастен джипег :) След като платих трите снимки, казвам на младежа – сега – очакваме като подарък да ни пратите още някоя снимка, все пак дамата има рожден ден… Един вид – излагате се, и на вас сигурно не ви е приятно, но все пак имате шанс да смегчите впечатлението….
Всъщност бях решил, ако ми изпратят поне една снимка подарък с ЧРД или нещо от сорта, да не го пиша това….Познайте дали пратиха.. :)

Потребител- gorbi
photo-portal.bg