На 22 май преди 200 години се родил Рихард Вагнер. Предстои гала вечер в операта -„Залезът на боговете“, четвъртата и последна част от „Пръстенът на нибелунга“. Един български триумф. Край на резюмето. Наричат ЕС „европейското семейство“. Ако беше европейското войнство, България щеше да е в наказателната рота. Но България има войници на духа и те победиха. Не е важна някаква си дата. Говорещите за дати, нумерологични хороскопи и зодии не са излезли от умствения си пубертет. Сегашният български президент Плевнелиев се бил занимавал с хороскопи. Дано го е правил за пари като всеки мошеник в този мошенически бизнес. Но ако е било с вяра в хороскопите, президентът не олицетворява нацията, а невежеството й. Църквата отлъчвала, онези, които не в Бога вярват, а в дяволски кабали и в езически богове и ако президентът позира като християнин, той е лицемер. Това е по-лошо от невежа. Когато се женех, поисках сватбения марш на Вагнер от „Лоенгрин“ вместо сватбения марш на Менделсон. Лоенгрин бил езичник във времето, когато римляните и вестготите воювали с хуните. После Валхала, обиталището на езическите богове, се провалила вдън земя и това е „Залезът на боговете“. Gotterdammerung.

В „Лоенгрин“ Вагнер е още повлиян от италианската опера, но в „Пръстенът на нибелунга“ той е истинският Вагнер. „Пръстенът“, както знаете, се състои от четири части: 1. „Рейнско злато“ (встъпителна вечер, която Вагнер наричал Vorabend), 2.“Die Walkuere“ (слушали сте „The Ride of the Valkyries“ на Вагнер, ако не на концерт, поне във филма на Копола „Apocalypse Now“ с Марлон Брандо, когато US бойни вертолети изпепеляват едно виетнамско селце), 3. „Зигфрид“ и 4. „Залезът на боговете“.

„Пръстенът“ от четири части в четири вечери трае 15 часа. Такова нещо не е имало на Балканите, в Европа рядко, в САЩ още по-рядко.

Тъй казвам аз в моята писаница. Хок. Аз казах! Винету ще ме разбере. Няма да ме разберат онези, които само Винету са прочели, казват пари за изкуства и култура няма, Вагнер не слушат, а за подслушване на чужди разговори дават сто милиона годишно. Винету казвал „Хок-но-да“, ала „но-да“ се загубило в превода и останало само Хок. Чакайте, че се ядосах; остава индиански езици да проговоря, вместо да кажа кое как беше. Ето как беше:

Когато бях малък, заведоха ме на „Рейнско злато“ през 1943 г. После започнаха англо-американските бомбардировки, божем България беше обявила война на Англия и САЩ. Тогава бях абониран за цветното детско списание „Чуден свят“, което препечатваше чуждестранни комикси. Имаше за Винету, имаше и „Песен за нибелунгите“ (Nibelungenlied), макар че пръстенът е на един нибелунг – Алберих. Не можеха да ми затворят устата да обяснявам за Вотан, за Алберих и Миме, как Зигфрид убил дракона, потопил се в кръвта му, но едно дъбово листо паднало на гърба му, там мястото останало ранимо и там Хаген пронизал Зигфрид с копието си. Напомня за ахилесовата пета, но няма бисексуални като Ахил и Патрокъл в „Илиадата“.

После, преди да следвам икономика, постъпих в ИФФ (Историко-филогически факултет на Софийския университет), но не носех значката ИФФ, понеже приятелите ми се смееха, че ИФФ значело Институт по фина флиртология. Влязох френска филология, изпъдиха ме, влязох в немска, пак ме изпъдиха, влязох в английска, пак неприятности поради досието ми. Но в ИФФ видях истински професори и затуй на сегашните им викам професоря. Когато Драгомир Драганов стана професор, аз му казах „Моите съболезнования“, а той се засмя: „Професор значи изкуфял доцент“.

В аудиторията на най-горния етаж на старата сграда на СУ професор Константин Гълъбов, учен от европейска величина, сега патрон на немската гимназия в София, ни запита знаем ли как се превежда Gotterdaеmmerung.

– Залезът на боговете – скочих аз, за да се изфукам.

– Вие, уважаеми колега, моля Ви забележете, че …

Европейското светило Константин Гълъбов ме наричаше колега мен, вчерашен пикльо, и ми говореше на Вие за разлика от сегашните рекламаджии, които на „ти“ ми говорят „Абонирай се, купи си такова, купи си онакова“.

После изпъдиха от университета Гълъбов и жена му Жана Гълъбова, също светъл ум, която почина на сто и една години през 2009 г.

– На английски – продължи Гълъбов, уж на мен обясняваше, но достатъчно бавно, за да смогват студентите да записват – Gotterdaеmmerung е превеждано „The Dusk of the Gods“, също „Doom of the Gods“, също „Twilight of the Gods“, а Джордж Бърнард Шо …

– Шоу – поправи го една студентка.

– Не драга, колежке. Шо е ирландец от Дъблин. Името му е Шо. Шо превел Gotterdaеmmerung като Night Falls On The Gods. Но на немски Dаеmmerung може да означава и залез, и зора. Всъщност е превод на северни саги, където думата „рагнарьок“ не е нито изгрев, нито залез, а е съдба – „Съдбата на боговете“.

По-късно прочетох записките на Алберт Шпеер, архитекта на Хитлер. Шпеер разказва, че последният концерт на Берлинската филхармония, преди Червената армия да превземе Берлин, бил „Залезът на боговете“. После с мрамора, с който Шпеер облицовал канцеларията на фюрера, облицовали паметник на Червената армия. Прилича на сегашния проект за реконструиране на паметника пред НДК. Не казвам, че е лош проектът на професор Старчев, казвам за какво той ми напомня.

След 70 години отново гледах „Рейнско злато“ в София, след като го бях гледал като дете през 1943 г. Момченцето до мен прочете в програмата, че „Рейнско злато“ е първата част на „Пръстена“. То попита майка си дали ще гледат „Властелинът на пръстените“. Майката каза „Не“.

Въпросът на детето беше добър. Толкин (оксфордският професор J.R.R.Tolkien), който написа бестселъра The Lord of the Rings, неуспешно доказваше, че не е краднал от The Ring of the Nibelung: „Приликата е само в това, че и двата пръстена са кръгли“, остроумничеше Толкин.

Българските постановки на „Пръстенът на нибелунга“ мерят мегдан с постановките в Байройт и другаде, включително с нюйоркските, където Bryn Terfel, самодоволно ухилен и с тройна гуша, после отиде да се срещне с Lady GaGa.

На ничия външност не се присмивам, но като си с тройна гуша, стани прокурор, макар че няма да ти направят паметник. Джагаров в пиесата „Прокурорът“ каза, че няма по света паметник на прокурор. Иначе паметници всякакви, македонците какви ли не паметници направиха в Скопие.

Операта е събирателно от изкуства. Тя е тотално изкуство. Щях да кажа тоталитарно. Що пък да не кажа?! Тоталитаризмът бе по-щедър към операта от демокрацията. Той построи сградата на операта на „Раковски“ и „Врабча“; дотогава в Народния театър беше една вечер драма, една вечер опера. Операта не е само да пееш, ами и актьор (или актриса) да си на сцената. И на батут да скачаш синхронно с песента на трите дъщери на Рейн. И – като космонавт – да не си замаян, когато от търкаляща се капсула изскочиш на сцената. А колко е жестоко физическото натоварване на балетистите! В оркестъра ти с виолончелото предпочиташ едно темпо и тоналност, другият с валдхорна е на друго мнение, но не може кой както си иска, ще стане какофония. Диригентът е абсолютен диктатор, няма плурализъм, няма свобода и демокрация.

В София маестро Пламен Карталов, Вагнеровият диригент Ерих Вехтер, сценаристът … Стоп. Няма да казвам имена. Една от причините да можем да мерим мегдан с най-добрите в света е, че най-добрите тенори, сопрани, баритони, баси и мецосопрани едно време са били българи и българки и сега пак са българи и българки. Не знам защо е така, но е така. Тези дни имаше годишнина на Борис Христов и като го чух отново, пак си казах, че е така.

„Напук на кризата“, каза за „Пръстена“ в България италианското списание „Опера“. Вярно. Още по-вярно заглавие на статията щеше да е „Напук на безпаричието и на вилнеещата в България простотия“.

Онзи ден видях фотос на мощохранилница (снимка: Росен Атанасов). Едно ковчеже, в което според професор Божидар Димитров има мощи от Св. Йоан Кръстител и на ковчежето пише „Дар от министър-председателя на Република България Бойко Борисов“. Е то бива, бива простотия, ама чак толкова … Ще се разплача. Но млъкни сърце. Бойко Борисов е експремиер, не бива против ексвластници. Само против действащите. Президентът Плевнелиев с хороскопите и временният премиер на България Марин Райков, дето се научили да казват думата „приоритети“. И някои други работи да бяха научили. Вярно, не можеш всичко да научиш, но можеш да си мълчиш, като не знаеш. Най-лоши са тия, дето всичко знаят.

Не съм атеист, агностик съм, но О, Боже! Защо ни наказа простаци да ни управляват? Все по-прости и вече толкова прости, че вероучение в училище ще въведат. Господ е атеист. Щото видял как го проповядват попове и ходжи.

„Пръстенът на нибелунга“ е приказка, четирите постановки са приказни. Приказките са вечно млади. Не им трябва подмладяване, осъвременяване.

Шоу … пардон, шоу е шоуто на Слави … Шо малко фабианец си падал. Против пазарния капитализъм. В книгата си „The Perfect Wagnerite“ Бърнард Шо разглежда „Пръстена“ като социалистическа критика на неправдите в обществото. Но Шо доживял 94 години и имал време да признае, че това са просто четири много хубави опери.

В Байройт през 1976 г. Патрик Шеро и Пиер Булез вместо във водите на Рейн сложиха рейнските дъщери във водонапорна станция на ВЕЦ. Боговете, чиято Валхала ще се срине вдън земя, са бизнесмени с вратовръзки и three-piece suits (панталон, сако и жилетка). През 2006 г. кралската опера в Дания представи феминистичен „Пръстен“ – Брунхилда е по-силна от Зигфрид, тя изтръгва меча „Нотунг“, не се самоубива, хвърляйки се в погребалната клада на Зигфрид, а оцелява и му ражда дете. В копродукция San Francisco Opera and Washington National Opera пренесоха нибелунгите в праисторическа Северна Америка като меланж от феминизъм и природозащитничество.

Е, аман от интелектуални преиначавания на приказката. В нея има любов, амбиция да си властелин на света, измами и убийства както в реалния свят. Българските постановки не преиначават Вагнеровата приказка за пръстена на нибелунга.

Jusautor DI copyright

Димитри Иванов

segabg.com