Проф. Джордж Вредевелд е професор по икономика, основател и директор на признатия за един от най-добрите в САЩ Икономически център за обучение и изследвания в Университета в Синсинати. В момента ръководи приложни изследвания и икономически проучвания и осигурява анализи за бизнеса, неправителствения сектор и правителствени организации. Едни от най-актуални изследвания на проф. Вредевелд са фокусирани върху факторите, които влияят на регионалното икономическо развитие, в това число образованието, данъчната политика и пазара на труда. Неговите проучвания и анализи често са в помощ на редица правителства при определяне на очакваните икономически ползи от политиките, стратегиите и проектите за развитие, както и при прогнозиране на ефекта на фискалните политики в социален план. Проф. Вредевелд е носител на редица престижни награди. Между тях се откроява наградата за лидерство на името на Джон Шрам. Носител е на награди за работата му в проучването на пазара на труда и градската политика, както и в областта на икономическото образование.

– Проф. Вредевелд, това не е първото ви посещение в България, какво ви свързва с Варненския свободен университет?
–  От много години вече съм свързан с Варненския свободен университет. Когато за първи път дойдох във Варна през 1990 г., тогава още Свободния университет го нямаше. Имаше, обаче, няколко души, които смятаха, че би било добра идея да се създаде частен университет в България, като ставаше дума да се основе този нов университет – Варненския свободен университет.  За мен всичко това беше много интересно. Екипът се консултира с мен за някои стандартни изисквания при създаването на университет – става дума за стандартите в САЩ. И после слушаха много внимателно съветите, които давах, макар и вероятно, да не са били всички възможно най-добрите. Това беше първото ми запознанство с Варненския свободен университет. Тези хора бяха много ентусиазирани, влагаха много страст в това, което правеха, и бяха, също така, много интелигентни и, както се оказа в последствие, много успешни. Защото наистина успяха да създадат Варненския свободен университет, който се утвърди като много успешна и ефективна институция.

– Как възникна идеята за майсторския клас, който организирахте съвместно с Варненския свободен университет?
– Да, преди около 3 години посетих Варненския свободен университет. Имах разговори с ръководството на университета. Разбрах за тяхното желание да създадат тук една международна среда. Те ме попитаха, дали проявявам интерес да помогна в създаването на тази международна академична среда. И аз отговорих, че със сигурност могат да започнат с моето участие в това начинание, разчитайки и на моите контакти в Съединените щати.  И така, ние обсъдихме идеята да доведем американски преподаватели като лектори във Варна, които да работят съвместно с български преподаватели, тук на място. Но най-важното – да работят със студентите.  Първият майсторски клас проведохме миналата година. Той беше посветен на икономическото развитие. Аз самият бях част от групата лектори. С нас бяха и един колега от Университета на Делауеър, както и колега от Държавния университет “Сейнт Клауд”, който се намира в Минеаполис.

– Могат ли Майсторските класове да дадат на студентите достатъчно добра визия по темата в рамките на няколко дни?
– Това е един отличен въпрос, защото, наистина, не бива да забравяме, че не можем да преподадем абсолютно всичко за няколко дни, но пък, поне, можем да поставим едно добро начало. И ако успеем да положим основите за бъдещи дискусии, ако това стане една от многото възможности за работа със студентите – не само по отношение на американците, които са готови да се ангажират с тази дейност, но и за всички други, които желаят да го направят, то значи, че сме успели.  Поради всичко това, аз не разглеждам това събитие като еднократно или последно, а се надявам, че тази проява ще създаде интерес, ще даде на студентите някои нови идеи, и те ще могат да разсъждават върху тези идеи, да ги сравнят с други подобни, които са срещали по време на обучението си. И така, всичко това да стане част от обичайния процес на обучение. И ако нещата наистина сработят по този начин, то значи, действително сме постигнали успех.

– Темата на Вашия майсторски клас е „Предизвикателството в развитието на големите градове”, това ли е основното икономическо предизвикателство в световен мащаб днес?
– Това, което наблюдаваме е, че големите градове наистина стават все по-предпочитани. И това е така, защото според мен, те стимулират раждането на нови идеи и стимулират самото производство. Всичко изброено дотук – че стимулират нови идеи, че дават възможност на хората да си взаимодействат, да работят заедно – това ги прави по-ефективни и по-успешни по отношение на производителността. Така че, аз не смятам, че градовете се нуждаят от някаква помощ за своето развитие. Те неизбежно ще се развиват, защото сами по себе си са ефективни и производителни.  На преден план излиза въпросът, обаче, как ние можем да съдействаме на това развитие и има ли начини да оказваме влияние върху него, да го променяме в една или друга посока, така че, да принесем полза на повече хора. Мисля, обаче, че на първо място, трябва да бъдем наясно с важността на градските райони за нашите общества – за американското общество, за българското общество, разбира се, и изобщо за обществата по целия свят. Защото големите градове в урбанизираните зони ще играят все по-важна роля. Затова, нека използваме тези знания, които имаме и цялата информация в тази връзка, в помощ на това, да създадем възможно най-добрите градове за живеене.

– Какви са пътищата за оцеляването на градските райони?
– Мисля, че това, което трябва да направим е да осъзнаем в пълна степен ползите, които носят големите градове и да сме по-гъвкави и отворени към предимствата им, за да можем пълноценно да ги използваме. Също така, да умеем да виждаме възможностите, които носят със себе си големите градове и да съумеем да ги приложим на практика, така че, същите тези ползи да станат ползи и за нас. Като цяло, става въпрос за това, да си държим очите отворени и да сме наясно с нещата, да знаем как всичко, което те ни дават, може да бъде от полза за нас самите.

– Вярвам имате наблюдения от предишните си посещения в страната ни, какви са вариантите за излизане от икономическата криза, според вас?
– Тази икономическа криза засегна толкова много хора, толкова много държави! Един от аспектите, които наистина утежняват положението е финансовата криза, а когато има криза във финансовия сектор е нужно много повече време, за да се преодолеят всички тези трудности. Смятам, че България не е в някакво уникално положение, опитвайки да се справи с трудностите и да излезе от икономическата криза.   Всъщност, ако се вгледаме в ситуацията в България, няма как да не отчетем факта, че безработицата е на много по-високо ниво, отколкото бихме искали да бъде. Същото се отнася и за САЩ, а и за всички страни по света и особено в Европа, но също и на Американския континент – навсякъде безработицата е твърде голяма. Някои от развиващите се страни, в частност страните от Азия, успяха да избегнат това в по-голяма степен, отколкото успяха да го направят европейците и американците.  Ще е нужно много време…. Мисля, че България успя да запази финансовата си стабилност – на ниво правителство – като фискален субект. Наистина, сега положението вероятно изглежда доста трудно и може би, така ще продължи още 5-6 години… Но когато след време се обърнете назад, ще видите колко полезни са били тези политики на благоразумие по отношение на разходите и дефицита, защото несъмнено България се справя много успешно с тези проблеми.

– Вие работите в областта на регионалното икономическо развитие, образованието, пазара на труда, какви са възможностите висшето образование да даде адекватен отговор на потребностите на пазара на труда?
– Да, много ми допада начина, по който зададохте въпроса, защото наистина, това е ролята на университетите. Те не трябва да забравят, че нещата се променят, пазарът на труда се променя, търсенето на работна ръка се променя, променят се и изискванията за необходими умения, при това постоянно. Така че, възниква въпросът – как да отговорим на всичко това? Мисля, че едно от най-добрите неща, които могат да направят университетите е, не да се вглеждат в миналото, търсейки там модели на обучение и да продължават да ги прилагат върху сегашните студенти, а да видят, какви са новите изисквания спрямо студентите. Тогава ще трябва да започнем да си говорим честно и открито с нашите студенти и нашата задача е да им помогнем да разберат тези реалности. А после и ние самите ще трябва да се опитаме да разберем, как най-добре бихме могли да обучим нашите студенти, за да се готови да посрещнат тези нови реалности. Това е една много вълнуваща, но и трудна задача.

– Имате ли идеи за следващ проект с Варненския свободен университет?
– В момента вниманието ми е насочено към приключването на този проект. По мое мнение, този майсторски клас е наистина много успешен и дори никак не ми се иска да свършва. Тук искам да отбележа огромната заслуга на доц. Елеонора Танкова – декан на факултета „Международна икономика и администрация”, която се ангажира с организацията и да благодаря на Президента на Варненския свободен университет проф. Анна Недялкова, която подкрепи тази чудесна идея. Засега не съм обмислял много, какво бихме могли да направим за следващата година. Няколко пъти се замислях над този въпрос по време на сегашния майсторски клас. Казвах си: “Колко добре върви! Ако организираме следващ такъв, какво трябва да направим, за да стане дори още по-добре?” Все още не мога да отговоря на този въпрос, но не аз бих могъл да взема решение за това – всичко зависи от ръководството на Варненския свободен университет. Надявам се, да имам възможност да реализираме още една успешна идея.

Десислава Тончева

Варненски Свободен университет