Двата града се опитват през тази година да се профилират като европейски метрополии на културата.  И двата имат големи икономически и социални затруднения – в Марсилия става дума за престъпни банди, които са замесени в множество убийства, а в Кошице – интеграционни проблеми и висока безработица засенчват културния фестивал. Подобно на своя предшественик Гимараеш в Португалия, който бе културна столица на Европа година по-рано, в голямото внимание на Европа Кошице и Марсилия виждат и голяма възможност, пише DPA.

Стрелби по улиците и войни на улични банди – лошите новини затъмняват последните приготовления на столицата на културата Марсилия. Когато първата рекламна кампания стартира през декември, тройно убийство предизвика силен смут в града. Но с откриването на европейската столица на културата 2013 на 12-и януари френският средиземноморски град иска да отвори нова глава в историята си. Въпреки че не всичко върви по план, Марсилия и регионът Прованс са готови. За първия уикенд се очакват 500 000 посетители.

Откакто Марсилия и регионът бяха избрани през 2008 г. за Европейска столица на културата за 2013 г., тук публичният сектор инвестира около 680 милиона евро в културна инфраструктура. Съществуващи музеи бяха реновирани, нови бяха построени, а за 90 милиона евро бе създадена всеобхватна програма за около 900 събития. „Никой друг град във Франция не е получил в светлината на кризата толкова много пари“, каза Рено Муселие, депутат и специален представител на града. Той се надява градът да привлече с програмата си десет милиона посетители.

Марсилия-Прованс 2013 се отнася до регион, който се простира от Марсилия до Арл на повече от 90 километра и се състои от около 1,8 милиона жители. 80-те града, които участват в културната програма, от политическа гледна точка принадлежат към контрастни тенденции: от комунистическия Обан, през социалистическите Истр до десния Екс-ан-Прованс. Най-големият проблем бе с фестивалния град Екс, който дори заплаши да се оттегли от съвместната програма. „Фактът, че пресата отразява толкова широко бандитските войни, ме дразни най-много“, казва Улрих Фукс.

Германският мениджър е ангажиран през 2010 г. като заместник директор за програмата Марсилия – Прованс 2013. До последния момент продължаваха строителството и ремонтът на музеите и художествените центрове. Преди почти една година от грандиозната културна Вила M?diterran?e, която прилича на 16-метров трамплин в морето, налична бе само основата. Също така големият 40 000 квадратни метра Музей на цивилизациите на Европа и Средиземноморието (MuCEM) все още се скриваше зад извисяващите се огради. Обвивката на двете съоръжения вече е готова. На уикенда за откриването и двата престижни обекти могат да бъдат видени, но официално открити ще бъдат в средата на 2013 г.

Кошице е първата словашка „европейска културна столица“. Градът е втори по големина за страната след Братислава и е исторически център. Кошице се намира в близост до границата с Унгария, Полша и Украйна, а населението е смесено. В края на 19-ти век градът се превръща в промишлен град, който в Словакия е известен с цветната си театрална сцена.

„Да сме европейска столица на културата за 2013 г. е една чудесна възможност за нас“, казва произхождащият от Германия художник Хелмут Бастика. Кошице, със своите 240 000 жители, печели през септември 2008 г. конкурса за титлата, благодарение на отличителната си мултикултурна концепция. Освен стареещото и застрашено от изчезване немско малцинство, особено нарастващото ромско малцинство е онова, което Кошице иска да представи през 2013 г. като горд носител на културата. Местни и чужди медии критикуват, че мултикултурализмът на града и региона е бил неглижиран в ежедневието, а липсата на образование на голяма част от ромското население го обрича на живот на аутсайдери без работа и перспектива.

„За фестивала не сме изградили нищо ново, а само сме дали нови функции на съществуващите обекти“, пояснява Томас Чизмарик, PR мениджър на столицата на културата. Цената обаче е висока като за беден район на Словакия. Въпреки че около 60 милиона евро могат да бъдат използвани от фондовете на ЕС, град Кошице трябва да съфинансира проекта с още десет милиона евро, а още 3,3 милиона евро идват от словашкото министерство на културата и субсидии от големи компании като местната стоманодобивна компания.

В регион с над 20% безработица това също предизвиква критика. „Градът и преди това бе почти в несъстоятелност и не разполагаше с достатъчно пари за най-важните инвестиции – например за обществен транспорт, за жилища и сигурност. А това, разбира се, не се харесва на мнозина – че сега изведнъж толкова много пари се инвестират в това престижно събитие „, казва журналистът Ярослав Врабел от местния вестник Korz?r Kosicky – най-големият словашки регионален вестник.

Критериите за избор на столица на културата са европейското измерение на кандидатурата, както и участието на населението в културни дейности. От 1985 г. насам Европейският съюз удостои над 40 града от общността със званието „Европейска столица на културата“. От 2011 г. два града от различни страни-членки на ЕС се избират за срок от една година. Гимараеш в Португалия и Марибор в Словения бяха столиците през 2012-а.

И двата града трябваше да се борят. В години на скръб, липси и икономически спад Марибор и Гимараеш искаха да покажат културно наследство на европейско равнище. Въпреки напрегнатата ситуация на двете страни – Португалия и Словения, относително амбициозната програма успя да бъде изпълнена. Средновековият университетски град Гимараеш е досега най-малката европейска столица на културата и се съпротивлява успешно на дълговата криза в Португалия.

„Гимараеш е оазис в пустинята на кризата“, сияе Карлос Тейшейра. Председателят на Търговско-промишлена асоциация на града твърди, че културната столица е осигурила „брутен растеж от около 30% на търговията и туристическия сектор“. В центъра на града са възникнали „десетки нови предприятия“, броят на туристите се е удвоил.

И в словенския Марибор организаторите са доволни: „Нашите очаквания са изпълнени и надвишени“, заключава директорът на проекта „Европейска столица на културата“ Сузана Зилич Фишер, която наскоро показа задоволителни цифри – участвали са повече от два милиона посетители, имало е повече от 5200 събития на над 500 институции. По думите й туристическият бранш е отчел двуцифрен ръст.

investor.bg