– Румене, беше казвал, че на нас, българите, нерядко ни се случва да търсим изход през зазидана врата. Пак ли сме пред същата стена в настоящия момент, или има пролука, според теб?

– В огледалото на тези избори се огледахме като общество – опорочени, опростачени, безидейни, безскрупулни. Но кривото ни огледалото този път не ни е криво: според народната мъдрост: „Магаре застанало, магаре излезнало!“ Но общата ни обществена снимка изобщо не е радостна – вместо след изборите да се видим в нещо ново, отново като Илия, пак в тия. Приетите преди 4 години с адмирации от мнозинството досегашни  управляващи минават в опозиция, а отречените с погнуса преди 4 години пак ще ни дърпат юздите през следващите лета и зими.

– Защо стана така?

– Защото страната ни е политически хермафродит – с двата крака, формално, сме в Европа и в НАТО, а реално ръцете ни икономически са обвързани с Москва, защото енергетиката, сърцето на всяко стопанството, е изцяло зависима от руския петрол, газ и атомно гориво. Като членове на ЕС получаваме субсидии от Запада, които чрез държавните поръчки  отиват в  сметките на родните ни олигарси, които станаха такива благодарение на пъпната си връв с номеклатурата на БКП, ДС и КГБ.

– Омагьосан кръг?

– Не, кръг от мрачни магьосници…

– Как можем да обобщим резултатите от тези избори?

– С едно изречение: „Руските ченгета разкатаха майката на българските милиционери“. В уж новия парламент реформираните комунисти, заедно с реформираните агенти на ДС в ДПС, плюс реформираните атакисти, които вече са социалисти и станаха социал-националисти, заедно ще са срещу реформираните мутри и бившите служители на реформираната народна милиция. Накратко: реформираните бивши срещу бившите реформиращи се!

– Спомням си, че твоя е репликата „Не трябва да позволяваме на Кремъл да ни дърпа конците”. Съществува ли подобна опасност сега, след изборните резултати? Питам, защото в кампанията, в която нямаше сблъсък на платформи, а на компромати, се изговори много кой от кого се финансира, а за някои от партиите, които сега са представени в парламента, директно се каза, че получават руски пари. Та, теория на конспирацията или …?

– Питах се, защо Борисов шишалкави за АЕЦ Белене, защо толкова дълго се колебае на кого от Големите да угоди,  след като сме все още съмнителни съюзници на Запада. Оказа се, че той май е подозирал, че ако не изпълни поетите си обещания към Кремъл, ще види червени звезди посред бял ден… И ги видя. При това веднага след като най-сетне се реши  да каже, че България няма строи нова АЕЦ. И понеже това се очакваше от Москва, тя бе готова с план „Б“, който бе задействан свекавично. Спомнете си заканата на Станишев, че гербаджиите ще бъдат свалени, ако трябва и „с други средства“, че Доган няколко път пророкува, че ще има предсрочни избори, споменете си моторизираните шествия срещу високите цени на бензина, които всяка неделя през миналото лято протестираха в големите градове, спомнете си пълния синхрон между БСП, Атака и ВМРО по време на главната репетиция, наречена референдум за новата АЕЦ… Спомете си, че вождовете на БСП и ДПС от месеци говорят за договореното си в тайни доби правителство на Националното спасение, сякаш сме в Лукановата зима или в национална катастрофа от времето на Виденов, сякаш се редим на опашки за хляб и мляко и сякаш девалвацията на лева е 500 процента… Споменете си, как по време на уличните протести единствен Сидеров обикаляше всяка седмица всички големи телевизии; кой плати тази безплатна реклама за оригиналните му социални възгледи, кой го превърна пред очите ни в един ултраляв социалист от нагъл и брутален ултранационалист…

– Подозираш, че това е било добре организирано?

– Нищо не подозирам, просто видях, че всичко бе не добре, а отлично синхронизирано. Явно в голямата тенджера, подгрявана в политическата готварна, се забърка нов политически буламач, като Главният готвач е силен олигарх, близък на БСП, който успя успешно да сдобри полуевреина Станишев с антисимитски настроения Сидеров. Едва преди дни изтече информация, че момчетата на бившия архонт Слави Бинев са били в основата на уличните метежи, благодарение на които умрялата проруска партия на Сидеров възкръсна като птицата феникс от пепелта на своето падение.  Преди това Атака беше нещо като пудела на Борисов, джафкаше с повод и без повод в негова защита, с нездрав блясък в погледа и изплезено, готово на всичко езиче. Явно стратезите отвъд Черно море бяха избрали такава тактика: Атака да диша в тила на Борисов, ако случайно реши да зареже енергийните си обещания. Говори се, че тази атакистка вярност не е била безплатна, но кой знае, у нас слуховете никога не излизат като доказани истини. Както и това твърдение на злите езици, че Борисов е отразнувал в тесен кръг втория си милиард… Това не може да бъде никога доказано, защото  некачествената ни съдебна система е най-големият тумор във формално демократичното ни общество.

– Но новият главен прокурор има съвсем различно поведение спрямо предишните си колеги…

– Що за птица е новият главен прокурор ще проличи след време. Засега ми е неясен и съмнителен. Защото той нанесе чрез медиен шум предизборен удар срещу ГЕБР, а ни остави сума време да гадаем каква е цялата истина. Съвсем друго щеше да бъде, ако акцията бе проведена напълно професионално. Трябваше, без шум и крясъци, престъпниците на закона да бъдат заловени на място, а изборите отменени, а не емоционално манипулирани. Така би постъпил всеки главен обвинител във всяка правова държава.  А новият прокурор, когото наричат „човека на пловдивския бос Георги Гергов“, само препъна Борисов в устрема му към втори мандат, но не го извади завинаги от играта. И досега няма заведено дело, нито някой е арестуван по този повод… Какво чака ли? Ослушва се да чуе какво му шепне вятъра. На промяната…

– Как по твоему ще се развие сюжетът „Орел, рак и щука” (БСП-ДПС-Атака) в новия парламент. Обикновено басните завършват с поука, но тук засега май е трудно да се предскаже развитието на този сюжет?

– Най-безспорната е истина на прехода е следната: нито при Костов, нито при Симеон, нито при Станишев, нито при Бойко нито един престъпник не бе осъден и вкаран в затвора. Нито една яка мутра, нито един олигарх, нито бивш един министър, митничар, нищо… Това е факт и той доказва, че бившата БКП и ДС са се разделили на отделни, състезаващи се помежду си  отбори, които уж воюват, но целта е само една: да се докопат – чрез вота на народа и купените гласове – до първото място във властта, което им дава възможност да се задавят от лапане на комисионни. Затова не вярвам, че Цветанов ще влезе в затвора, обратно – пред съда няма да минат голословните свидетелства на преките подслушвачи. Както не минаха и свидетелствата срещу Трактора.  Както и няма никога да се докаже, кой е поръчал онези бюлетини, защото доказателствата са косвени, а подозренията и логичните обяснения не вървят пред върховните инстанции на съда, колкото и да го имаме за корумпирани. И те ги връщат обратно за доразследване. Но тук не става дума за редови казус, за въшливи от пари дела или за антимафиотски процеси. Тук рибата е по-голяма от устицата на главната прокуратура, защото иде реч за риба-меч, за партиен лидер, за политик с политически гръб, при това доста едър гръб, тук целта на делото ще бъде да се разгроми по съдебен път една формация, за която у нас гласуваха най-много хора… Проблемът ще се отложи, ще се наложи да се договарят всички засегнати страни, ще се вземе национално отговорно решение: на вас – власт, на нас – пас… ще стигне и логореята на Борисов, както и безкрайните му рефрени срещу БСП и нейното далечно минало на убийци и по-новото й – на крадци и мошеници.

– Ще падне ли това правителство или ще си изкара мандата?

– Това правителство може да падне само ако улицата го изгони или изрита от властта. Тогава ще дойде правителството на ОФ. И тогава ще излязат от дълбоките резерви известни хора от гражданските квоти на БСП и ГЕРБ,  които ще се хванат под ръка и ще минат по червения килим, водещ към Брюксел, но идващ от Москва. Това ще бъде кабинет не на Националното спасение, а правителство на Извънредното положение. Който донякъде ще успокои и западналия в залеза си Запад, след като Изтокът у нас доказа колко мощни и хитроумни са московските стратези.

– И кой ще бъде големият губещ?

– От всичко това  и от всички герои в кукления театър за възрастни  вече изгоря Волен – той и Атака са трайно прекарани, най-сетне и слепите му поддръжници провидяха, че Атака е неокомунистическа партия, реваншистка по съдържание и че е много як проект на Москва, целящ да прецака проевропейските кръгове във БСП. И на предишните избори, и на тези ги прецака. Преди това Атака спря и НДСВ да вземе втори мандат, като не само отне гласове от БСП, но и дълго време бе най-яростният враг на червените в лицето на Първанов и Румен Петков. В най-първата програмна декларация на Атака имаше чиста проба пролетарски и улталевичарски призиви, които бяха бързо забравени след като атакистите се наместиха в парламента. Но истинската лява партия, замислена да действа под прикритие на антициганската и антитурска реторика, бе факт.  Атака на практика е дългата ръка на Москва у нас. А БСП е данайският дар на Първанов, поднесен на генералите от НАТО.

– Имаш ли доказателства за това?

– Имам отколешни наблюдения, които доказват точно това. Преди атакастите разчитаха на гнева на обикновените, но примитивно мислещи хора, които страдаха от циганските набези и безобразията, на омразата срещу Доган, лукавия наследник на Луканов и Мултигруп, на лумпениадата на младите тънапари, за които днешните турци са виновни за петвековното ни робство… Тези нацистки маанета омръзнаха на всички и бяха пуснати в ход изпитаните популизми – ние сме колониална държава, да си върнем България, вън въшните врагове, а вътрешните – на бесилото.  Това смехотворно кудкудякане премина през ушната кал на 400 000 декласирани глупаци за курназ кукуригане и куражлийско поведение, а е било и винаги ще бъде оперетъчно перчене… Всички политически кръгове у нас знаят много добре кой е Сидеров и кой е неговият проруски режисьор, но всички са реалисти и се съобразяват с това, защото защитниците на кремълските интереси у нас са много безскрупулни. И с последните избори страната ни наистина се оказа троянски кон в ЕС, както се изрази преди време известен руски дипломат. Но и това ще мине. И това няма да е вечно.

– А какво ще стане с националната идея, с идеята за т.н. „антинацистки национализъм“, както ти преди време определи своята представа за национализма…

– По-гадното е, че Атака и Волен, по-специално, убиха може би завинаги понятието националист. Иди доказвай на тъпаците, че модерният, просветителски национализъм с човешко, а не с озверяло лице, се бори за обединяване на нацията и всичките й малцинства, които са незаобиколима част от нея. Волен вършеше точно обратното. Той нито веднъж не излезе от поръчката си и не защити гражданските права на българите в Македония и в Сърбия, държави, чиито правителства са много близки на Кремъл, който наскоро им подари, под формата на заеми, по няколко милиарда долара. Волен не попита къде отидоха стотиците хиляди българи в Румъния, които на последното преброяване вече се оказаха мижаво малцинство. Попита ли поне веднъж от трибуната на родния парламент, какво става с правата на българите в Молдова и Украйна, защо българските училища там са само проформа български, защо гръцките граждани с българско самосъзнание са преследвани и чрез подставени свидетели биват съдени и вкарвани в затвора, защо кореняците българи в Гърция се страхуват да говорят майчиния си език. Отиде ли Волен да подкрепи българите в Албания, на които Скопие построи училища и вкара в ръцете липсващите им учебници? Казал ли е г-н Сидеров една дума срещу политиката на Путин или срещу родния ни едър капитал, чиято пъпна връв се точи от московските потайности, вместо това негови последователи развявят руското знаме на атакистите митинги, а лидерът им подкрепя руската позиция за Сирия и в сирийското посолство в София се солидаризира с правителството на сирийския диктатор. За което щедро ще бъде възнаграден. И защо Сидеров, след като писука, че ще национализира чуждите монополи, не започне първо с Лукойл, а е седнал да спасява българските залежи от злато, сякаш те са огромни и неизчерпаеми, сякаш България е в Южна Африка или в Сибир, където копат златните залежи с багери…

– Кого историята, един ден, може би ще удостои с внимание?

– Всички сме в историята, но тя не е във всеки от нас. Това, което ни се случва днес, е част от пътя, който трябва да изминем. Лутаме се по пътя към Храма. Защото не вървим към него, нямаме тяга към православните нрави, а гледаме алчно към благополучието на богатите държави. Но и те днес са в морална и материална криза. Затова не трябва да се паникьосваме от резултатите на тези последни засега избори. Те са краят на новото начало. Защото БСП ги загуби, но тръгва да управлява. При това много неуверено с резервния си отбор, който много прилича на своя партиен предводител, стари лица, остарели като такива в досегашните парламенти. Освен краят на Сидеров се задава и политическият покой на Станишев.  Наложи се генералният секретар на европейските социалисти да търси помощ от автора на антисемитски книги Сидеров, чиито последователи изпращаха циганите на Сатурн, а лаенето му срещу обръчите на Доган премина в антитурски и антимюсюлмански вой на карпатски вълк. Което вършеше отлична работа на бившите агенти на ДС от ДПС. Сега всички се подредиха на софрата – полупрозападно ориентираният полуевреин е седнал родом до антисемит, правещ се на православен фундаменталист, доверен човек на Кремъл, явен враг на Запада, а тези двамката са подкрепени собственоръчно от лукавите заместници на агент Сава. Срещу кого? Срещу агент Буда? Не. Срещу това, че въпреки огромното си нежелание Борисов удари интересите на руското и българското енергийно лоби, че спря американските търсачки на шистов газ, но поръча на западни фирми да участват в ровенето за роден нефт и газ из акваторията ни на Черно море.

– Шеспиров герой ли  е Борисов, в раздвоенито между руските си другари и западните си приятели? 

– Едва ли.  Но той не е политически труп, за разлика от НДСВ, партията му е в парламента, при това с огромни държавни субсидии. Ако тези избори бъдат касирани, наесен той ще помете всички, защото новата тройна коалиция е изцяло неприемлива за западните ни партньори,  а и автентичните десни ще бъдат принудени с отвращение да гласуват този път за ГЕРБ.  Така че Бойко да не го мислим. След години, ако оцелее, може и за президент да го изберем.

– Ще бъде ли по-различна съдбата на гласувалите на тези избори от участта на негласувалите?

– Мнозинството у нас не видя невидимата коалиция, не проумя как улицата изведнъж се събуди и после изведнъж отново заспа. Не вярвам на събудения за 5 минути, защото той отново ще задреме. Това бяха добре организирани бунтове. И досега не стана ясна как сметките за месец и половина рипнаха с 300-400-500 %? И защо точно тази зима и защо точно тази предизборна година… Преди изборите гледах по БНТ едно умно момиче от Видин, безработно, на 22 години, което на въпроса, за кого ще гласува, рече: „ Няма за кого. Трябва да избирам между лошото, по-лошото и най-лошото! На практика нямам избор. По-важното е, че не знам какво ще стане с мен, днес разчитам на моите родители, засега имам баба и дядо, но утре пак ли на тях ще се надявам. Как ще стана майка, как ще си отглеждам детето, нито тук, нито на Запад има работа за мен… Имам образование, имам специалност, но нямам бъдеще…“ На това момиче няма да му стане по-топло от политическото развитие на нещата у нас, нито пък ще съчувства на политическото мижитурстване от страна на Сергей,  който само и само да спаси обкръжението си пред опасността, наречена Георги Първанов, с готовност стисна лявата десница на Сидеров.

– А ще се възроди ли автентичното дясно?

– Какво стана с „автентичното“ дясно е ясно. Бесният му антикомунизъм вече не е достатъчен. При липсата на средна класа, при липсата на национално отговорен бизнеселит, при отсъствието на ярка и независима интелигенция, за какво дясно можем да хортуваме? Има дясномислещи, но няма дяснодействащи. Докато в дясното спориха кой е престъпник и кой е двугърба камила, синята идея в този си извратен вид умря. Бог да я прости, тя не беше достатъчно истински християнска, за да възкръсне. Нейните лидери изсмукаха синьото до последната й капка кръв. А дясното като организъм – до розовата си слюнка. Те погребаха младата ни Свобода – сега гробарите идват, за да я изровят. И за да я представят за своя икона, за да обезсмъртят Демокрацията в нейния мавзолей като своя мумия. А всъщност това ще бъде демократично реформираният Демон, припознат от реформирания атеизъм. Разкръстените ще броят греховете на покръстените. И дяволите ще пеят исо в хора на хакнатите хора. Светата инквизиция ще канонизира светците на комунизма: с лице, загледано към цивилната цивилизация и с гърбав гръб, втренчен в пищните паради на Червения площад. Честито на всички, които отпразнуваха с присъствието си собственото си погребение!

– Кой трябва да поднесе цветята?

– На този гроб цветя няма да поднесе девойчето от Видин. Нито нейните връстници, на които завещахме една двуполова държавност от средноазитски тип. Дано моето отвращение не ме прави краен в обобщенията.

– Правдоподобни ли ти се струват хипотезите за вероятната погибел на българската нация, след като тя преживя повече от 13 века?

– Не знам, но е крайно време е да се тури край на това безкрайно мъченичество за обикновените българи, чиито мъки, дори спрямо страданията на Исус Христос, са повече от кански – Спасителят все пак се спаси от кръста и възкръсна, докато нацията ни четвърт век продължава да стене разкръстена, обезверена, невярваща вече никому, защото позволи да я доведат до пълно отчаяние и сега боледува от безбожие, безсмислие, бедност, безделие, безпомощност, безпросветност, бездарие, безбъдност и бесовщина. Моля се Богу, да не съм прав. Или да умра преди да видя края й.

– Има ли все пак надежда?

– Има, защото не надеждата умира последна, а дългът. Хората с дълг не сме малко, но сме много разпръснати. Ние сме златните зърна на българскита духовност. Трябва ни ново Духовно движение, трябва да започнем от начало всичко – да се сберем около основните духовни  принципи, а не да чакаме духовно бедните материалисти да прогледнат на света през очите на Бог. В това Духовно движение трябва един до друг да застанат и вярващите, и агностиците, всички почтени люде, хората със съвест, със свяст и състрадание, читави християни и мюсюлмани, чистомислещи граждани, консерватори и християндемократи, за които не е достатъчно да имаме само нов премиер, а които ще дадат нов пример в обществените взаимоотношения. Очаквам най-сетне да се появи колективният Пешев, който да се намеси и да спре разпада на българската нация, да усъвършенства и обнови профанската ни държавност, да спре моралната разруха и да се противопостави на жалкото малцинство от стотина олигарси. Ако успеем да се сдружим срещу тях, след 5 години ще имаме духовно извисен президент и национален отбор, съставен от мъдри българи безсребърници, от светли просветители и просветени души, окрилени от Духа на доброто и присъствието на дълга към нашите праведни прадеди.  Ако не успеем да се сберем и разберем, вместо да тръгнем след одухотворените духовници, след носачите на Духа, този път ще издухаме за последно супата.
frognews.bg