В импровизиран дебат във Фейсбук, организиран от групата „Варненци за Варна“, кандидадът за кмет на Варна, народен представител от партия ГЕРБ и областен координатор Иван Портних отговори на следните въпроси зададени му от граждани.

Ивелина Петкова: Как ще накарате Общинската администрация (голяма община и районните кметства) да работи за гражданите, т.е. да си върши работата? Как ще прекъснете порочните „рушветчийски“ практики във високите етажи на Общинската администрация?

Иван Портних: И така, Ивелина, права сте в подозренията си, че трудно се променят навици, които са „вкоренявани“ с години. Далеч съм обаче от мисълта, че всички хора в администрацията „не стават“, не си вършат работата или умишлено саботират дейността на общината в името на лични – свои или чужди, интереси. Убеден съм, че причината преди всичко е в алгоритъма:
1. Голяма част от общинските услуги могат да бъдат модернизирани до такава степен, че да не ви се налага дори да знаете къде се намира сградата на общината. Издаването на всякакви справки, регистрации и копия от документи, уверения и десетки други, може да става след заявка от домашния или служебния ви компютър. Все пак живеем във времената на дигиталните изображения, електронния подпис и 3G връзките!
2. Безспорно под „лош алгоритъм“ имам предвид и „шефовете“ на всички нива, които не успяват да мотивират, конторолират, насърчават и организират подчинените си. Всичко това можем да избегнем чрез ясни правила за работа, унифицирани модели и прозрачна процедура на назначенията. Хайде стига с тази шуробаджанащина!
3. Не съм наивник, за да си мисля, че „рушветите“ са на ниво справики и документи за регистрация. Те, разбира се, са при разпоредителните сделки и разрешителните за строителство и други инвестиционни дейности. Започнахме нещо много полезно – разбихме стената от предразсъдъци, че случващото се в Общината е за избрани и „обикновените“ хора, избирателите, гражданите нямат работа там, не разбират какво става вътре, не могат да променят нищо. Сега все повече хора идват на заседанията на комисите, на пленарните заседания на ОбС, четат решенията и документите към тях, всеки според квалификацията и опита си ги оценява, обсъжда, критикува. Всеки документ, излизащ и влизащ в общинската администрация, трябва да има своя електронен аналог и да е достъпен за гражданите, които плащат заплатите на хората от 1-я до последния етаж.

Драгомир Д. След като си вече избран за народен представител, какъв е мотива с кандидатурата за кмет? Как да се разбира: като бягане от отговорност от централната власт, като „димка“ в изборите, или нежелание да се развиваш в политическата кариера?

Иван Портних: Признавам, че политическата кариера не ми е детската мечта Виж, доброто управление на Варна е предизвикателство, което, признавам – не лесно, реших, че съм готово да приема. Не мисля, че кметската надпревара е „бягане от отговорност“ в сравнение с депутатската работа. Работата на депутата е малко или повече в групата на конкретната партия, докато работата на кмета е ежедневни десетки лични решения, които тежат само на опита, познанията, решителността и съвестта на кмета. Решения, от които зависят много съдби. Решения, за чиято погрешност не можеш да се „скриеш“ зад партия или инициативния си комитет, каквато е модата напоследък във Варна В нашия град има страшно много работа за вършене. Подготвям се за това още с влизането си в политиката преди 2 години. Ако успея, ще съм доволен, защото така ще остана верен на дълбоката си вяра, че не можем да седим отстрани и да мърморим, без да се опитаме да променим нещата. Ако не, обединението на здраво и работещо варненско лоби в централната власт – изпълнителна и законодателна, ще е предизвикателството, с което ще се заема.

Владимир Гатев:  Г-н Портних, по време на кампанията за предсрочните парламентарни избори се състоя среща между автомобилните състезатели от град Варна и представители на листата на ГЕРБ. Като основна тема се открои въпросът за специализирано многофункционално съоръжение за автомобилни и моторни спортове. Представителите на ГЕРБ потвърдиха, че такова е нужно с оглед огромната популярност сред младите хора в града и възможностите тази писта да привлече още повече туристи, както от България, така и от чужбина, а също така и възможността тази писта да допринесе за сериозното намаляване на инцидентите по улиците в града. Бихте ли подкрепил действия за реализирането на такъв проект, като изрично подчертавам, че не е необходимо Община Варна да се ангажира с финансов ресурс?

Иван Портних: Моментът с привличането на туристи особено ми хареса. Подобни инициативи са особено полезни за удължаването на туристическия сезон във Варна. А това ще даде работа и заплата на много хора. Всяка подобна идея трябва да има приоритетно зелена светлина – преимуществата от нея са повече от едно и са изключитено разнообразни. Съществува проблемът с недостиг на свободни терени на територията на общината, но тук все пак не става дума за детска градина или ново училище и отстоянието от центъра не е фатално. Може би при финансирането трябва да се обмислят вариантите на финансовите инструменти на ЕС – програма „Джесика“, например, заради изгодните си ниски лихвени нива и преференциални усливия за подобни инвестиции.

Красимир Методиев: Здравейте, г-н Портних. Считам, че проблемите в общинската администрация са наистина трудно изкореняеми, но Вие вече показахте, че това НЕ Е непосилна за Вас задача, за което Ви адмирирам! Днес изредихте много важни пунктове от така наречените приоритети, на които ще заложите. Бихте ли ни казали нещо за спорта сред младежите и по специално за свободните спортове, практикувани от деца и младежи извън залите, в междублоковите пространства – визирам откритите спортни площадки на територията на общината ни?

Иван Портних: Въпросът Ви ме връща към една тъжна тема от последните дни: състоянието на спортните съоръжения и тяхната безопасност. Нито миг нехайство не можем да си позволим тук. Мисля, че можем да насърчаваме децата да излязат навън, да поиграят футбол, баскетбол, волейбол. Не всички деца имат търпението да „тренират“ сериозно някакъв спорт. Други пък се притесняват и предпочитат да го правят заедно с приятелчетата си от квартала, за трети залите са далеч и няма кой да ги води до там. Затова площадки между блоковете, сигурни и удобни игрища в дворовете на училищата са особено важни. В противен случай компютърното уединение си остава единствената алтернатива. А за по-големите – алкохол, цигари, дрога, не дай, Боже. Как да ги извадим навън, обаче – след като вече сме направили хубави игрища? Ами с мотивацията на конкуренцията. Защо да не изкараме и татковците – тренирали дълго я футбол, я басктебол, или просто знаещи правилата на народната топка, да потренират с хлапетата. А после да срещнем отбора от Гръцката махала, с този от Чайка? Трудоемко, признавам, но резултатът си заслушава, нали?
Не е нужно да съм сред младежи и деца, за да съм наясно колко е тежко и безизходно, когато младо семейство няма на кого да разочта за помощ в отглеждането на малко дете, няма късмет в томболата за детските градини и не може да си позволи частна забавачка. Получава се нещо като параграф 22. Единият родител трябва да се откаже от работата си, а семейството от доходите му, което влошава не само качеството на техния живот, но и намалява потреблението и т.н. Следователно не можем да си позволим този „лукс“ не само от социална, но и от икономическа гледна точка. Мисля си, че ако проблемът беше само в парите и в терените, досега той да беше решен. Първо, по него се дебатира, пъшка, охка, мънка, увърта вече поне 8 години. И на финала – поне 800 семейства живеят с този проблем. А най-вероятно и повече, защото статистиката не включва децата на 4, 5 години, за които преди година или две не е имало място и те още тогава са отпаднали от системата. Второ, миналото правителство отпусна 4 млн. лева за нови детски градини във Варна, които бяха готови като проектиране и документи. Уж. Но строителство така и не започна – вече 4 месеца. Догодина, когато може би ще сме направили повече, проблемът няма е така остър, защото кризата си каза своето и по отношение на раждаемостта и след бейбибума от 2009-та, идват (може би – да не забравяме колко млади семейства всяка година търсят препитание във Варна) по-малобройни набори. Следователно проблемът трябва да бъде решен веднага, най-късно до есента. Защо не използваме многобройните празни офис сгради? След обстоен оглед и при наличие на всички условия, разбира се. Така само с тези неусвоени 4 млн. могат да се отворят места за поне 2/3 от останалите без забавачка варненчета. А сумата за останалите лесно може да бъде набавена при актуализацията на местния бюджет, предвид голямата обществена значимост на проблема. Трябва да направим всичко възможно по въпроса, защот имаме нужда от тези умни, мотивирани, образовани млади варненци, които сега не работят, защото няма на кого да оставят децата си.

Станислав Стилянов: Г-н Портних, моят въпрос е свързан с културата и изкуствата във Варна. Не може да се отрече, че Варна има по- скоро богат културен календар. Особено през летния сезон, няколко са ключовите фестивала, които събират в града ни редица представители на българското и чуждестранно изкуство. Въпросът ми е свързан с това, дали бихте инициирали процес от страна на администрацията, който да ангажира в културните събития повече млади хора.

Иван Портних: Мисля, че работата по кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г., ще изиграе ролята именно на такъв катализатор – да отсее стойностното от казионното, интересното от остарялото, заслужаващото подкрепа от потъналото в нафталин. Вече се работи в тази посока. В ход е и проект за оценка на въздействието и посещаемостта на варненските фестивали.

Влади Янев: Г-н Портних, ако спечелите кметските избори, мислите ли, че Варна може отново да остане в застой имайки предвид тоталния отказ на сегашното правителство за съвместна работа с ГЕРБ?

Иван Портних: Митът, че развитието на Варна зависи от централната власт, от това дали е в немилост или е сред любимците на „столицата“ са доста несъстоятелни. Особено днес, особено след 2007-а. Всичко е въпрос на много работа, на добре информирани експерти по националните и европрограми, на написани перфектно проекти, спазени срокове, гъвкава система по съфинансиране. И още: правилен подбор на обектите за финансиране, ясни правила за избор на партньори и изпълнители и т.н. Нали не мислите, че ако успеем да защитим проектите, заложени в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие http://www.ipgvr-varna.bg/, и получим европейско финансиране за тях, ще имаме нужда от нечие благоволение в София?