Новият парламент вече започна работа. Първите скандали и първите предложени законопроекти вече са факт. Кабинетът “Орешарски” също обяви първите си мерки. Оправдават ли действията на депутатите и министрите надеждите на хората? Какъв се очертава капацитетът на 42-то народно събрание и ще може ли премиерът Пламен Орешарски да мобилизира възможностите на кабинета си, “Стандарт” пита социалния антрополог Харалан Александров.

– Г-н Александров, как бихте анализирали това, което се случва в новия български парламент?

– Явно има много страсти и много неразчистени сметки между българските политици, които те неизвестно защо решиха да изясняват в парламентарната зала пред смаяните погледи на избралите ги граждани. Смятам, че това не е добър парламентарен стил, предизвиква смесени чувства – между развеселяване и присмех. Много се надявам този стил да не се окаже преобладаващ и в бъдещата работа на българския парламент.

– Как си представяше избирателят, пускайки бюлетината, изваждането на България от кризата?

– Избирателят не е хомогенен образ, разбира се, различните избиратели са очаквали различни неща. Когато станаха ясни резултатите от изборите, аз лично очаквах безпомощен парламент. Видимо е, че част от депутатите не са със съвсем здрав разум. Всички са в много трудна позиция. Всяка от четирите парламентарно представени партии трябва да бъде едновременно и идентична към себе си, и в същото време да предприема действия, които поставят под въпрос тази идентичност. Това е най-видимо при “Атака”, която трябва да извърши сложен пирует, за да се поддържа тезата, че Волен Сидеров е правоверен националист и в същото време да подкрепи правителство с участието на ДПС, за да крепи кворума. ГЕРБ трябва да се държи като опозиция при положение, че целият дискурс е властови, тъй като досега са се държали като победители. Ще видим дали ще се научат. БСП трябва да се държи като партия, излъчила правителството, въпреки че това правителство всъщност е съставено вследствие на преговорите на министър-председателя с едрия бизнес. Според мен това, което се случва в парламента, е поредното изпитание пред авторитета и имиджа на българските власти. Трябва да се има предвид и фактът, че това става пред очите на едно много изнервено население, което е на границата на оцеляването. И не мисля, че ще бъде търпяно дълго. Затова цирковете ще трябва скоро да приключат и народните избраници да се хванат здраво за работа.

– Доколко има риск улицата отново да стане фактор в политическия ни живот?

– Не бих се изненадал, ако това се случи. Не съм правил систематични проучвания, но впечатленията, които трупам при постоянните си обиколки, са, че толерансът е много малък. По много тънък лед се очертава да вървят и правителството, и парламентът. Те просто не могат да си позволят тези възклицания и цялото това подскачане, на които сме свидетели. Когато вървиш по толкова тънък лед, най-неразумното е да подрипваш.

– Вие говорихте за идентичността. Но в такъв тежък момент не е ли дори наложително да се тушира тя в името на общите решения, на обща кауза?

– Това, че е наложително, не означава, че ще стане автоматично, че нашите парламентаристи са в състояние да разпознаят тази кауза. Напротив, това, което видяхме, е срив на много ниско ниво – тези махленски нападки например.

– Кабинетът също е разнороден, какво бихме могли да очакваме от него?

– В този смисъл може да се очакват доста разнопосочни действия, доколкото в кабинета няма ясен център. Неговите членове са доминирани от различни политически и може би политико-икономически влияния. Това поставя на много голямо изпитание този кабинет и способността да се следва устойчива политика. Затова очаквам много колебания, много резки движения, много отстъпления и компромиси – било заради политически или заради публичен натиск. Пример – един министър беше свален, преди още да е встъпил в длъжност. Прогнозирам, че това ще продължи да се случва. Прословутата сила на улицата, имам предвид различните граждански групи и техните възможности да протестират и да коригират по този начин действията на правителството, вече се превръща в кадруване.

– Ще получи ли достатъчно политическа подкрепа Орешарски като премиер?

– Много се надявам той да се справи. Със сигурност ще има нужда от много късмет и подкрепа и затова не искам да правя повече коментари. Мисля, че трябва да се даде шанс на цялото правителство да тръгне нанякъде и да видим какво ще се случи. Лично аз смятам, че най-важното, което трябва да се направи, е една разумна и концептуално адекватна ревизия на политиките на предишните две правителства, най-вече на кабинета “Борисов”, разбира се, и тези неща, които са добри и смислени, да се продължат, а другите да се редуцират. В никакъв случай не трябва обаче да се плъзгат по популистката плоскост – равносметки, реваншизъм и щедри обещания. В това отношение г-н Орешарски проявява сдържаност и експертна събраност.

– Вече започна реформа в МВР и други сектори с подмяна на водещи фигури. Това ще даде ли положителен ефект?

– Нека да видим какво ще се случи, надеждите са тези инициативи да са с рационален смисъл.

– Нямате ли впечатления, че агресията – и в политическите изяви, и сред хората, взема доста застрашителни размери и проявления? Докъде може да се стигне?

– Агресивни изблици се наблюдават по повод и без повод, така е. Затова е толкова важно този вид инициативност да бъде удържана от общността, да бъде въплътена в управлението. Но този парламент няма да е в състояние да направи това. Вместо да удържи, да успокои агресията, да транспонира тревогите, вълненията, страстите и очакванията на хората от това управление, те се отдават на глупости.
standartnews.bg