В рамките на рубриката „Киноюбилей“, на 15 юни от 10.00, в отдел „Изкуство“ при Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, модулът „Съвременно руско кино“ ще бъде посветен на режисьора Алексей Балабанов (25.02.1959-18.05.2013). Зрителите ще имат възможност да видят черната кинокомедия „Жмичка“.
Алексей Балабанов предричаше своята смърт, макар че в едно интервю по повод на “ Я тоже хочу“ (последната му кинотворба от 2012), бе казал, че лекарите  с възхищение посрещали неговия силен сибирски дух и упоритост. Ракът във всичките му състояния и форми не прощава, независимо волята и ината. Балабанов чувстваше  жизнения си финал, изсмя му се в киномонолог и умря.С достойнство. Никога няма да забравя онзи апел към колегите му: „Хайде, приятели, да снимаме талантливо!“ Критиката и публиката никога пък не е оставала равнодушна след филм на Балабанов. Когато излезе „Товар 200“-2007, филмът бе изтеглен от мрежата на някои киносалони, защото без особени ефекти, но пък по изключително брутален начин демонстрира своеобразната некрофилия и деградация на руското общество от края на 90-те. Филмовият му товар се свлече като бухалка върху съзнанието, последван от „Огнярът“ през 2011 и се превърна в предсказание за днешния ден-лишен от смисъл, духовен ориентир и бъдеще. Единственото, което може да промени битието са извънземните или поне една камбанария в радиационна зона, така както се случи в наградения с отличието на журналистите от фестивала във Венеция „Я тоже хочу“.
Балабанов щеше да снима проект с Емир Кустурица, посветен на младостта на Сталин. Представям си, че това щеше да бъде най-колоритната и наситена с аналитичен цинизъм филмова интерпретация, защото режисьорът притежаваше във висша степен изострено чувство за историчност и съвременност.
Алексей Балабанов е роден на 25 февруари 1959 г. в Свердловск. Завършва първо Горкиевския педагогически институт и по образование е преводач. През 1990  завършва кинорежисура, става асистент- режисьор в Свердловската киностудия. Бил се е в Афганистан и призракът на Афганистан обитава лентите му. Киното на Балабанов не е за всеки, но и времето ни не е за мечти. Сред 20-те филмовия заглавия са хитовете: „Брат“-1997 и „Брат – 2“-2000, където Сергей Бодров-младши с присъствието си обобщи разбитите идеали за традиция, род, приемственост и богатство на руската душа. Черният хумор от „Жмичка“, дописа нечии определения,че Балабанов е руският Тарантино. Всъщност Балабанов е уникален заради умението да разкрие човешките инстинкти и уродливостта им в еротичната им зависимост от властта и фикс идеята за социално доминиране. Когато засне през 1998 „За изродите и хората“, Балабанов разкри тайната на чувството да си свидетел в създаването на порнографията като изображение. Действието се развиваше в началото на миналия век, когато киното прохождаше и именно в първите стъпки на движещите се картинки и Балабанов сякаш прозря, кое ни подтиква към този тип визуална индустрия (порнографията). Напълно нормалните герои от филма назоваваха живи сиамски близнаци „изроди“, докато изродите пееха и свиреха на акордеон за отбрана публика. „За изродите и хората“ и присъствието му на международни форуми създаде медийния блясък на Балабанов като“скандален автор“, от който Балабанов бягаше. Кан, Берлинале и Венеция са длъжници на Балабанов, филмите му макар и селекционирани за престижните форуми, винаги са били встрани от вкуса на журито. В „Жмичка“2005 и в мелодрамата „Мен не ме боли“2006, Балабанов режисираше Никита Михалков. Михалков и неговите абсурдни персонажи на мутри „проговориха“ максимално истински за интелектуалния капацитет на пост социалистическата мафия. Балабанов интерпретираше чрез киноезика си литературата на Кафка, Булгаков, иследваше отношенията в екстремни обстоятелства – якутска колония от прокажени в „Река“. В киното на Балабанов направиха своите важни роли:Сергей Маковецкий, Дмитрий Дюжев, Рената Литвинова, Виктор Сухоруков, Дария Лесникова, Алексей Панин, Михаил Скрябин, Юрий Матвеев, музикантите Олег Гаркуша, Гарик Сукачов, Алексей Полуян, Агния Кузнецова,Инга Оболдина-Стрелкова и др.
В „Жмичка“ насилието е фонът-условие за зрелищност. Насилието е превърнато в изразително средство, но чрез него се обяснява „мисловността“ на организираната престъпност. В основата й стоят инстинкът за самосъхранение и удовлетворението на обичайните физиологични нужди. Всички представители на престъпността в „Жмичка“ излъчват специфична лицева „изкривеност“. Балабанов е подбрал популярни актьори и ги е режисирал така че от тях да струи тотална тъпота. Получил се е точен анализ за появата на началните капитали през 90-те в Русия. Днес бившите мутри са депутати в „Държавната дума“, ситуацията е досущ като в България, с единствената разлика, че кино от висотата на Балабанов едва ли ще видим по родните режисьорски експликации. Във филма участват: Никита Михалков, Дмитрий Дюжев, Гарик Сукачов, Сергей Маковецки, Виктор Сухоруков, Алексей Панин и др. „Жмичка“ е носител на наградата за най-добра мъжка роля от фестивала „Кинотавър“2005 (Сочи) за изпълнението на Дмитирий Дюжев.   „Киноюбилей“ се осъществява с медийната подкрепа на Formalno. Модератор на събитието и водещ кинолекториите е Елица Матеева.
barometar.net