В петък /14.06/ с клеймото на издателство „Слънце“ излиза от печат новата книга на журналистката Невяна Троянска. Колежката, която дълги години ръководеше екипа на „Морски Труд“ издава втора книга. Първата „ТИМ- отборът, който превзе България“ бързо стана популярна и разкри неочаквани факти около икономическата група ТИМ. Ето как представя Невяна книгата си „Залезът на Варна“:

„През 21 век Варна се върна в епохата на феодализма. Най-добрият град за живеене някога все повече заприличва на гето за малоумни маргинали – с всеки изминал ден разрухата превзема нови и нови позиции в т.нар. градска среда, докато управниците й пеят в хор как подопечните им поданици тънат в благоденствие. Днес дълговете на Варна гонят 100 млн. лв., улиците и булевардите й сякаш са преживели дълбока оран, а край дупките в асфалта се кипрят палми в саксии. Абсурдна картина от залязващ град…Това е книга за Пътя и Залеза. Пътят на един съвсем незабележим съдия по етажите на властта. И залезът на един град, който е бил бленуван пристан за поколения наред. Залез след няколко мандата под неговото управление. Това е книга за Пътя на Кирил Йорданов и Залеза на Варна. В нея няма да прочетете пикантни подробности от интимния живот на градоначалника с най-дълъг кметски стаж в цялата история на морската столица. Но със сигурност ще откриете далеч по-любопитни детайли от задкулисието на властта му – горчиви признания и закъснели прозрения на най-доверени хора от екипа му. И със сигурност ще разберете кой е Кирил Йорданов. Късметлия, забогатял от реституция? Зависим от алкохола и от съпругите си мъж? Опитен въжеиграч над политическата арена? Слабохарактерен Нарцис, готов да гони до дупка приближените си, щом усети, че може да засенчат ореола му? Марионетката на ТИМ, или един от кукловодите на митичната абревиатура? И как, в крайна сметка, стана така, че той не е спирал да се разпорежда със съдбата на 350-хилядна Варна повече от 20 години – като областен управител, депутат, кмет. Под крилата и на СДС, и на ДПС, и на БСП, и на НДСВ, и на ГЕРБ… Хамелеоните биха изгубили цвета си от срам, Вечната Амбър на властта във Варна – никога. Звучи като частен случай. Но не е. Защото нещата, които се случват в този град, имат странната особеност малко по-късно да се проектират в държавата България – с цялата им ужасяваща гротескност. Уви…“