„Стой на място“, дава указания по телефона режисьорът Иван Москов. „Не мърдай. Погледни нагоре“. Пънкарският му гребен се развява толкова живописно от балкона, че забравям да преброя на кой етаж е. По стълбите нагоре не спирам да мисля как той режисира това интервю от първия ни разговор, когато предлага да се срещнем у тях и предупреждава, че използва много паразитни думи. Иван Москов вече е отворил вратата широко и със също така широка усмивка ни настанява на режисьорския си диван точно зад режисьорския стол, срещу работния плот, където го намираме да монтира поредния си клип. Виждаме кадри от моноспектакъла на майка му Мая Новоселска „Едно малко радио“ (в Сатиричен театър „Алеко Константинов“, постановка: Теди Москов).

Започваме с Без заглавие

Така се казва последният късометражен филм на Иван Москов и официалният повод за срещата ни, а неофициално използваме момента, за да научим повече за останалите му професионални занимания – музикални клипове, рекламни клипове, фестивални участия. Сюжетът на „Без заглавие“ разказва за писател (Иван Бърнев) и момиче (Леда Стоилова), за мечти и сюрреализъм, в който думите се материализират в реалността и/или обратното. Иначе историята на самия филм започва през 2008 година и, макар Москов да ненавижда отлагането („Ако сега, казва той, имам възможност да направя нещо, ще го направя веднага. Няма да чакам. Ненавиждам дългото чакане.“), той се връща пет години назад, когато е двадесетгодишен и когато му хрумва идеята за този филм. Следват кандидатстване и спечелване на субсидия от Национален филмов център, после субсидиите са спрени, след това ги пускат и накрая, години по-късно, се стига до снимки и реализация.

Иван Москов не е от хората, които човек би прекъснал, докато говорят. Той разказва увлекателно с безупречна дикция, с много метафори, малко сленг и малко чуждици, но може би най-приятното е, че притежава вроден артистизъм и понякога импровизира етюди, за да опише конкретни ситуации: „Дете си, казва той и вашите ти казват: „След една седмица ще ходим на море“. Москов се усмихва и влиза в ролята на дете, което се радва бурно: „Йеееееее! Йейейейе!“ След една седмица ти казват (със сериозно изражение): „Абе, ние тук имаме още работа. Няма да ходим сега, ще ходим след още една седмица“. Ти си такъв (намръщен): „Мммммм“. „И все пак ще ходим, де“. „Йейейейе!“ И след още една седмица ти казват пак: „Абе, няма да ходим сега. Тук имаме още една седмица работа.“ И така като минат пет-шест седмици, и се обезверяваш, че ще ходиш на море…“

Проблемите с мотивацията през последните пет години около „Без заглавие“ Москов разрешава от една страна чрез конкретни действия – променя сценария, отказва се, след това се връща към старата версия, след което смесва новата със старата. „Какво ли не правих, какви ли не начини търси човек, за да задържи будна идеята в себе си, да гори в това нещо, защото в момента, в който вече не ти се прави, а трябва да го направиш, няма да се получи“. От друга страна огънят се поддържа и чрез добри партньори – продуцент на „Без заглавие“ е Евгений Михайлов и неговото доверие към филма „мотивира и ангажира“ Москов допълнително, защото по думите му „не можеш да си позволиш грешки, не можеш да си позволиш да се държиш като примадона“. Прави лека пауза и добавя с ирония: „изгряваща режисьорска звезда“. Всъщност моментът на изгравяне за него реално е около втори курс в НАТФИЗ, специалност „Операторско майсторство“, когато преценява, че му е много по-интересно да измисля и да контролира снимачния процес, отколкото да седи зад камерата, и напуска академията, за да се посвети на режисура.

От трета страна се появява ASMA

„Асма“ (да не се бърка с астма, ударението е на второто „а“) първо е нещо като боен вик, който с помощта на Филип Аврамов става лайт-мотив по време на снимките на филма „Кецове“, където Москов играе един от плажуващите. Чак след това, годината е 2010, ASMА става абревиатура на малък екип, който харесва визуалните експерименти, и означава Association of Self-Motivated Artists, в превод – „Асоциация на Само-Мотивиращите се Артисти“. Основават я заедно с Неделчо Хазърбасанов, Йоана Бузова и Светослав Михайлов, „за да не си седим на маса и да си казваме как един ден ще снимаме, просто започнахме да снимаме страшно много неща – музикални клипове, реклами, късометражни филми и се оказа, че се спогаждаме доста добре“. Потвърждаваме със съответните примери: видеото (и дебютна продукция на ASMA) към песента на Белослава и Орлин „Всяка година по същото време“, още клипове на Белослава (Super Girl), Рут Колева („Близо“ и „Защо“), Алекс Жекова (Тhe Other Side of the Moon), Тriple A (Pachanga). Освен зад тях компанията стои и зад кампании на Sofia International Film Festival, фестивала Urban Creatures и небезизвестните рекламни клипове от стаята на Handy. Иначе два от примерите на Москов за сполучливи реклами са тази на Спайк Джонз за IKEA и още една, от която е взаимствал собственото си мото номер едно: „Не подценявай публиката“.

Второто е Better is best

„Живей за мига“ също влиза в списъка с принципи на Москов, но отвъд клишетата. Според режисьора истинският смисъл се осъзнава пълноценно, едва когато човек преосмисли понятието „време“ и си даде сметка, че „нищо от това, което ти си, от това, което би могъл да бъдеш и от това, което ти се случва, няма никакво значение, защото след пет милиарда години няма да има нито един човек на тази планета“. Москов очевидно се чувства удобно и във философски разговори. Вече седи на стола, прегърнал коленете си с физиономия, подобна на тази от Moskov Shake (Кольо в Тенерифе) и разсъждава на глас: „След осъзнаването, че ще изчезнеш и нищо от това няма значение за вселената и галактиката – то е тук и сега, и умира, тогава изпадам в депресия. Защо съществувам, след като нищо от тези неща няма смисъл?“ Внимание, получаваме и отговор: „Всички много хранят егото, но се оказва, че егото е единствената частица от нас, която ни държи, която ни задържа живи. Егото е като инстинкта за самосъхранение, но то е духовният инстинкт за самосъхранение. В момента, в който започнеш да работиш върху него, осъзнаваш, че няма ни-що друго освен това да си щастлив, по какъвто и да било начин – просто прави това, което те прави щастлив… Това се оказва мотото на моята философия: „Бъди щастлив“.

„Синът на знаменитата двойка Мая Новоселска и Теди Москов“, „валето от семейната колода на Теди Москов и Мая Новоселска“ и „другото име на крушата, която не пада по-далеч от дървото“, както сензационно описват родословието на Иван Москов, определя като най-важна семейна ценност не свободата да избираш накъде да отидеш, а паметта: „може би това да знаеш откъде идваш. Ако знаеш през какво е минала цялата ти фамилия, откъде идва и какви са й корените, тогава вече започваш да изпитваш истинско уважение. Започваш много повече да разбираш родителите и близките си, какво ги е направило такива. Конфронтациите намаляват и самият ти се чувстваш много по-пълноценен като човек в момента, в който разбереш всичките тези неща, които са се случили преди, предпоставяйки твоето появяване, защото ти си натоварен подсъзнателно с тях, клетките ти са натоварени.“ Тежи ли този товар? „Не, напротив, започваш да се чувстваш много повече себе си. Със сигурност започваш, малко или много повече, да се опознаваш. В момента всичко в света цели да те обърка, да не знаеш кой си, да не знаеш какво искаш, за да ти казват кой си и какво искаш. Това е най-страшното, което може да се случи на човечеството и то натам е тръгнало.“ Как бихме могли да обърнем посоката? Отговорът е чрез духовна революция, но „тя не се води по улиците. Ако човек не успее да се обърне към себе си и да се задълбочи, няма нищо да се промени в този свят“.

Режисьорът смята, че артистистите в настощите условия на „пошлост и бездушие“ биха били най-ефективни, ако са крайни. Категоричен е по този въпрос: „Наистина агитирам всички артисти да засилят, да акселерират случващото се и то да стане толкова пошло и гнусно, толкова отвратително, че хората да започнат да имат нужда от красивото.“

В този ред стигаме до очаквания пълнометражен филм на Иван Москов и, греда – плановете са мащабни, работното заглавие е Colours, но всичко останало е тайна. „Моят протест, продължава той, е малко по-различен. Тепърва ще се появява, но не мога и не искам да казвам кога“. Тогава оставаме в очакване на нова продукция и с едно наум – че през есента ще е готов филма за графити-културата с участието на артистите от Etam Cru, Nastera и Bozko.

Една от картините на Bozko заема специално, централно място във всекидневната на Москов, заедно с още една на отсрещната стена от Димитрий Ягодин. Между двете картини, някак си в сърцето на дома, виси филмова клапа, естествено.

capital.bg
Снимка – dobrich.info