Има приказка за храбрия шивач. С щастлив край. Има друга история с шивач. Също с хепиенд. Научих я от два независими един от друг източници: човек, който сега работи за „Total“, и друг, работил за „Shell Oil“. Шивачът шиел на машина „Singer“. Те бяха много разпространени по света и в България. Като си почиствате тавана, вижте няма ли там забравена шевна машина на „Singer US Manufacturing Company“. Ако сте „New Wave“, сиреч „De-growth“ за разлика от шашкъните икономисти, които са си навили на пръста „Growth, Growth, Growth“, макар че растежът опропастява човечеството, вие знаете, че по-добре стара солидна машина, отколкото например електронизираните, наполовина пластмасови нови автомобили, които са с „built-in-obsolescence“, за да купиш по-скоро нов автомобил. Вие знаете, че т.нар. „приоритети“ на ЕС вече не са автомагистралите и пр., а образованието и природата.

На лифта към „Бай Кръстю“ аз навремето казах на Митко Спасов (който написа „Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа „Лека нощ, дечица“ и си изкара живота, получавайки авторски права от Ен-Ейч-Кей, Япония):

– Ние само хубаво време можем да изнасяме.

– И домати, и шашкъни – поправи ме Митко.

Ако сте „De-growth“, почистете и смажете старата „Сингер“ с масльонката „Сингер“. Тя е в чекмеджето при комплекта отвертки. Вместо да купува масльонки „Сингер“, нашият шивач пълнел празната масльонка с вретенно масло от съседния гараж. Не разбирам от вискозитета на маслата, но вретенното е „тънко“, с него „разработвахме“ на празен ход двигателя на нова кола и преди смяна на маслото в картера първо промивахме двигателя с вретенно. Процедури, които днес са излишни. Шивачът почнал да зарежда и празните масльонки на другите шивачи в цеха, тръгнал по домовете да оправя скърцащи машини „Сингер“, развил свой бизнес, купил варел вретенно масло. Надушили го адвокатите на „Shell Oil“, налетели му като харпии. Старият шеф на младите адвокати ги спрял: „Оставете шивача на мира. Някой журналист ще напише трогателна история как сме смачкали човечеца и това ще е лошо за имиджа на „Shell Oil“. Историята свършила щастливо. Аз я разказах, за да ви припомня, че силният може да те осъди, ти него не.

Твърдя, че източните и западните енергийни проекти не са добри за България по същата причина. Силните могат да осъдят България, ние тях не. На Изток опустошиха цяло едно затворено море (Азовско), замърсиха езерото Байкал. В Сибир гръмнаха петролопроводи и газопроводи. На Запад петролни разливи от Аляска до Мексиканския залив и в Нигерия. Няма да ги осъдят. Канадски златодобивници опустошават българската природа също тъй, както ние я опустошавахме с тази разлика, че 99.2% от печалбата е за канадците, но такъв е договорът, който сме сключили, и те ще ни осъдят, ако го нарушим. Руснаците могат да ни осъдят, ако шкартираме проекта АЕЦ „Белене“.

Руски тръбопровод Бургас-Александруполис ще нанесе непоправими опустошения на природата на Странджа, която видях като магически красиво място, а археолозите виждат повече. Като опустошат Странджа, иди, че ги съди. Стоян Ганев, Бог да го прости, искаше да съди Русия.

„Шеврон“ подкупи български и румънски политици да лобират за шистов газ в Румъния и България. Дори само в Румъния, дори само проучвания без добив ще отровят подпочвените води и в Южна Румъния, и в Северна България. Иди, че съди „Шеврон“ после.

Сред отзивите на моите писма получих и от Индонезия: „Господин Иванов, с уважение искам да коригирам инсинуациите за „Шеврон“. Абсолютно е невъзможно „Шеврон“ да подкупва когото и да е било. Първо, има много строги закони, и, второ, визията на „Шеврон“ поставя много високи морални норми. Напълно осъзнавам, че в България това звучи като фантазия, но е така. Не случайно „Шеврон“ беше определен като най- доброто място за работа. Хората имат нужда не само от пари, но и от морална удовлетвореност. Ако „Шеврон“ беше решил да подкупва бг политици, вече щеше да има шистов газ в България. Даже не мога да сметна колко пъти компанията може да купи България, ако поиска. Аз също съм против добива на шистов газ. Рисковете са прекалено съдбоносни, въпреки че са много малки.“

Добре дошли на нашата форумна маса, господине от Индонезия. Обещавам да ви отговоря, но сега не мога, понеже нямам място – зная 27 съдебни процеса срещу „Шеврон“ за опустошаване на природата и предизвикване на болести сред местното население. Междувременно не обръщайте внимание, ако почнат да ви обиждат българските завистници. Викам им ту хейтъри, ту омразничета, понеже има българска билка омразниче. Те не са виновни, че са такива. Макар че никога не съм бил комунист, наричат ме комуниз или комуне според речника и възпитанието си. Аз хем им викам къш от тук, хем ги къткам. Щото са ми читатели. Четат ме, макар с отвращение. „Пью… с отвращением!“ казваха руснаците. Талейран казвал: пази си враговете, щото те са ти по-верни от приятелите, и когато приятелите те изоставят, враговете ти няма да те изоставят. А приятели французи ми казваха: „Надничат в каквото пишеш с възмущение като професора на стола“.

Професорът се оплакал на полицията, че две студентки се събличат по цици в тяхната стая срещу неговия прозорец и го разсейват.

– Но от вашия прозорец не се вижда отсреща – казали френските полицаи при проверката.

– Вижда се. Като придърпаш масата към прозореца и като сложиш стола на масата и като седнеш на стола, се вижда – обяснил професорът.

България е в зоната на руските възможности, все едно дали вие и аз роптаем срещу географията. Алексей Милер („Газпром“) беше в България за газопровода „Южен поток“ през Черно море и България. Приемният терминал и компресорната станция на газопровода ще бъдат в природно защитена зона (плажа Паша дере, гори и пр.), само на 2 км от къщите на варненци. Нискочестотният шум ще достига до Галата.

Екологически „Южен поток“ е по-рисков от „Северен поток“ (снабдяващ предимно Германия), понеже подморската му част е през затвореното Черно море. И политическите рискове са различни. Поляци обвиниха Русия за смъртта на полския президент Лех Качински (неговият самолет катастрофира на 10 април 2010 г. край Смоленск, Русия), ала искаха „Северен поток“ да не минава под морето, а през Полша, за да може Полша да диктува транзитни условия. „Северен поток“ заобиколи Полша, оставяйки незаети преносни капацитети за пренасочване по „Южен поток“ (през Черно море и България). При сложните отношения Русия-Украйна може да има блокиране на транс-украинския пренос, както стана през 2009 г. И …

„Роснефт“ и „ЕxxonMobil“; ще търсят заедно нефт и газ в Карско море на север и в Черно море на юг, а „Роснефт“ ще участва в Мексиканския залив и Тексас. Това е изненада за мен и вас, господине, от Индонезия. „Роснефт“ щеше да дупчи арктическия шелф заедно с „Вritish Рetroleum“, но „ExxonMobil became a finance arm of the Republican Party and President Obama wants Congress to end four billion dollars’ worth of subsidies for oil and gas companies“.

Не са прости тия работи. За софийските протестанти всичко е просто и ясно, понеже освен „красиви“ те са и прости. Вярват на Уикипедията. Антикомунисти, пък комунари. Позират като картината на Дьолакроа „Свободата води народа“. Знаменита картина. Ала тя не е за Френската революция 1789 г., Бастилията и пр., бе, милички. Тя е за Юлската революция 1830 г., която сменила една коронована нула с друга нула и Талейран, дупе и гащи с всички корумпирани властници и магистрати измъкнал Дьолакроа от присъда. Гадничка метафора за българската свобода се получи с живата картина по Дьолакроа. Сега – раболепни поклони пред френския и немския посланик, както навремето пред руския. Наследствен рефлекс.

Ала не са виновни нашите красиви и прости протестанти, че са прости. Няма картина „Български интелектуалец геройски прескача преградата пред парламента“ както Свободата на Дьолакроа прескача парижката барикада. Няма как, български интелектуалци пишат лигави писма: Едвине, сакън, не умирай от глад; пишат на президента не като картината на Репин как запорожките казаци псуват султана, а как българските интелектуалци написаха онзи ден блюдолизническо писмо до българския президент-офшоркаджия и хороскопаджия, който бил ирландска овчарка в предишен живот. Духовенството дреме за антихристиянския му мироглед, а роптае, че фарът пред Василико (Царево) ще е тракийската богиня, вдигнала светилник, както го направи Павел Койчев. Тая богиня е езичница, възразяват папазите и искат възстановеният фар пак да е кръстовиден. Ако папазите надделеят, ще кажа на Павел Койчев да си изяде яйцето и ябълката.

Павел нямаше ателие, работеше в ателието на Галин Малакчиев на улица „Шипка“ и за да не ни подяжда, носеше си едно яйце и една ябълка в джоба. Галин караше Павел и мен да гледаме красивите гърди на неговото моделче и любовница Цецка. Манекенката, която изобрази българската „Свобода“ на онзиденшната жива картина по Дьолакроа, не е виновна, че няма толкова красиви гърди. Докато минаваше „Свободата“, спряха движението:

– Спри бе, бакшиш! Минава свободата! Имаме нужда от свобода.

– И да сереш имаш нужда, ама не в устата на другите – възрази таксиджията. Няма да го цитирам по-нататък.

Димитри Иванов

segabg.com