Какво означава за повечето варненци 27 юли? Може би за мнозина това е просто дата или пък името на уличката, която води към „Шишковата градинка“ и рядко по нея има места за паркиране. Какво обаче се е случило на тази улица и на тази дата, късчета от този далечен ден и от тогавашните събития, потърсихме в Музея на Възраждането. До август жителите и гостите на морската столица могат да посетят изложбата „Варна – преди повече от век“, която е подредена там. Да се потопим в духа и атмосферата на стара Варна от навечерието на нейното освобождение и годините след това ни помогна уредникът на музея Кольо Хубенов. 27 юли като дата се е наложила в съзнанието на града като символичното освобождение на Варна, тъй като на този ден за пръв път в него влизат руски войски. След като на Берлинския конгрес е решено, че градът ще бъде даден на Българското Княжество, османците все пак са имали някакъв период от време, в който да изтеглят своята администрация, леко въоръжение и провизии. Те обаче много често умишлено забавяли този момент. И руснаците, за да демонстрират своето желание за по-скорошно освобождение на града, както и да покажат, че не са се отказали от християнските жители, идват във Варна. И след предварително уговаряне с османския гарнизон те влизат в града начело с ген. Столипин.

Датата в действителност не е подбрана случайно – това е рожденият ден на втората жена на Александър Втори – Екатерина Долгорукая. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител.

На днешния ден през 1878 година, руските войски са посрещнати в най-българската сграда по това време, която се намира на днешната улица „27 юли“. В момента там е останал само храмът „Св. Архангел Михаил“, но на времето е имало и българско училище, и читалище, и ученическо дружество. Улица „27“ юли е била център на българщината. В двора на училището руснаците са посрещнати от свещеника Христо Върбанов. След това той пише спомени за този ден и до голяма степен на неговите разкази се дължи възстановяването на събитията. Сред присъствалите са и учителят Димитър Станчев, както и представители на българската общественост.

Руснаците са посрещнати с хляб и сол, поднесени на табла, която днес се съхранява в Музея на Възраждането. Година след 1878 година тя е надписана по случай една година от Освобождението. Днес в експозицията на музея, до нея е положена и мемориална кърпа, надписана на немски език с картата на княжеството. В изложбата е включена и икона на свети Пантелеймон, тъй като 27 юли е и ден на светеца. Тя е била част от празничния ред икони от иконостаса на храма „Св. Архангел Михаил“.

И така, малко по-късно през деня, на 27 юли 1878 година, руснаците напускат града както е била уговорката и в края на октомври, началото на ноември се осъществява фактическото освобождаване, когато цялата власт попада изцяло в ръцете на християнски управници. Днес за този ден напомня и огромна картина изложена  на втория етаж на музея, рисувана от покойния вече музеен деец, Петър Бранев. Наред с нея са показани още трийсетина картини, показващи атмосферата на улица „27 юли“ от този период. Картините са рисувани двайсетина години по-късно от самата дата. Тъй като по това време в града не е имало много художници.

Най-много от картините са на чеха-инженер Индржих Кноб, има и платна на Милен Сакъзов, Райко Жеков Куртев и други. За някои от картините са открити и фотографии, които представят същите обекти от по-късен период, за да може да се направи съпоставка между това, което е хванал обективът и погледът на художника.

Много скоро след Освобождението Варна започва бързо да се европеизира. Тя е един от бързоразвиващите се градове в нова свободна България и сравнително бързо тази ориенталска част бива заменена с модерна европейска.

И в празничния ден музеят ще работи до 17 часа. В него, освен изложбата, свързана с историята на освобождението на града може да бъде видян реставриран оригинал на Рибния буквар от първото му издание през 1824 година в Брашов. В момента в България са останали общо три копия. Интересна е иконата Свети седмочисленици, която е подарена през 1866 година. Любопитна е и Стематографията на Христофор Жефарович. Изключително ценен експонат е и сабята на Хаджи Димитър, която попада във Варна след смъртта му, донесена или от сестра, или през Мидхад паша. Могат да се видят и много лични документи на опълченци, които свързват живота си с Варна. Тук е сабята и на най-младия опълченец Тодор Габарев. Той е бил едва на 16 години и е дошъл да живее във Варна след Освобождението. Той и Георги Минков са единствените опълченци, които се свързват с Варна. Носителят на Самарското знаме Никола Корчев е живял във Варна и тук умира.

varnautre.bg