Варненската районна прокуратура скри резултатите от разследването на причините, довели до смъртта на Пламен Горанов. Те трябваше да бъдат обявени на 30 юли, но оповестяването беше отложено за „неопределено време“ без мотиви. Това за пореден път подхрани съмненията доколко съвестно се извършва разследването и предизвика нови въпроси. Паралелно проучване на „Дневник“ се опита да възстанови какво може да се е случило в сутринта, в която 36-годишният мъж пламна пред Община Варна.
Не е сигурно кога
Миналия четвъртък Милена Кирова, наблюдаващ прокурор по делото, което започна още на 20 февруари, обяви чрез кабинета на административния ръководител на варненската районна прокуратура Цветанка Гетова, че „специално изявление по случая ще бъде направено на 30 юли“. Вчера обаче говорителят на институцията Десислава Йотова изненадващо съобщи за „Дневник“, че обявяването на резултатите от разследването се отлага за неопределено време. „Няма да има новини. Изявление ще има най-рано в края на седмицата, но и това не е сигурно“, каза тя.
Пламен Горанов почина на 3 март т.г. във Военноморска болница след както според единствената, официално оповестена до момента версия, около 7.30 часа сутринта на 20 февруари се е самозапалил пред парадния вход на община Варна. Пламен е носил със себе си плакат с ултиматум за оставката на бившия варненски кмет Кирил Йорданов и целия общински съвет до 17 ч. на същия ден. Така въпросът защо е пламнал близо девет часа и половина преди изтичането на ултиматума му търси отговор вече пети месец.
На 20 март т.г. Милена Кирова поиска делото да мине под специален надзор. Тогава Десислава Йотова обясни, че към тази стъпка обикновено се прибягва при тежки дела от особен обществен интерес. В този случай ходът на разследването трябваше да бъде наблюдаван от Върховната касационна прокуратура и окръжната прокуратура – Варна.
Във вторник Йотова отново припомни, че делото е под специален надзор. „При това положение висшестоящите прокурори трябва да бъдат уведомени за постановлението, издадено от районната прокуратура във Варна, и да се запознаят с него. А това отнема време“, каза тя. Прокуратурата скри разследването за Пламен Горанов, паралелно проучване показва какво може да се е случило.
В пресцентъра на Върховната касационна прокуратура обаче останаха изненадани от липсата на информация по разследването и обещаха подробности за него по-късно. До края на работния ден (30 юли) обаче отговори на въпросите, поставени от „Дневник“ не бяха получени.
„Не виждам как бих могъл да ви партнирам в този случай. Делото е изцяло от компетенциите на Районната прокуратура“, каза и Радослав Лазаров, говорител на Окръжната прокуратура във Варна.
„Користна интерпретация“
Срокът за приключване на делото, което бе водено за подбудителство към самоубийство срещу неизвестен извършител, бе удължаван три пъти. Независимо от високата степен на обществения интерес мотивите за това също останаха тайна. Сега, отложеното обявяване на данните от приключилото разследване за смъртта на Горанов изглежда като поредно шикалкавене от страна на прокуратурата.
На 21 февруари т.г., само ден след трагедията, в официално телефонно интервю за „Дневник“ Десислава Йотова подробно и детайлно разказа фактите, станали известни на дознанието в първите часове от началото на следствието. Само 24 часа по-късно обаче самата тя разпространи писмо до медиите. В него текстът на статията, изготвена при строго придържане към думите й, бе обявен за тяхна „користна интерпретация“, а публикуването на фактите, които самата тя беше оповестила, квалифицирано като „некоректно, неморално и незаконно“ действие. Варненската районна прокуратура обаче даде специална пресконференция седмица по-късно, на която повторно и публично оповести фактите от следствието.
Съобщаването на първите данни от разследването около причините довели до смъртта на Пламен Горанов през февруари, съвпаднаха с ескалиращото напрежение във Варна, нестихващите близо месец най-масови протести в страната и искането за оставка на кмета на града Кирил Йорданов. В крана сметка тя бе подадена на 6 март.
„Не искаме прокуратурата да налива масло в огъня“, бяха думите, с които Йотова опита да обясни некоординираните действия на институцията, която представлява, десет дни преди това. Но именно тези действия хвърлиха сериозната сянка на съмнението, че случаят със смъртта на Пламен Горанов бе използван за политическите цели както от враговете, така и от защитниците на Кирил Йорданов.
Едно паралелно разследване
Внезапно отложения на 30 юли срок, в който обществеността трябваше да бъде информирана за резултатите от разследването за смъртта на Пламен Горанов, отново подхрани подозренията, че разследващите органи по делото работят под натиск. „Дневник“ следи случая в детайл от самото начало като проведе и свое, паралелно разследване. Решихме да разкажем това, което събрахме до момента, в очакване на информацията от прокуратурата и с настояването за максимална прозрачност върху официалното разследване.
Част от детайлите за случилото се на 20 февруари, станали известни в хода на проучването ни и до този момент не са официално потвърдени, а източниците на информация, с изключение на говорителя на варненската районна прокуратура Десислава Йотова, държат на анонимността си. Според събраните от разговори и снимки данни, събитията може би са се случили така:
Около 7.30 ч. в деня на драмата Пламен Горанов изкачва сам стълбите до парадния вход на кметството във Варна. Със себе си носи две туби бензин – една 11 литрова и втора с вместимост 5 л., както и плакат с надпис „Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17.30 ч. на 20 февруари“.
Според преразказа на записите от охранителните видеокамери на общината, направен от Десислава Йотова малко повече от седмица след случилото се, от раницата си Пламен изважда голямо бяло платнище, което оставя встрани, след което се залива с по-голямата част от съдържанието на втората туба. В този момент от сградата излиза един от щатните й охранители, който обикновено следи за реда във фоайето й. На въпроса му, какво смята да прави Пламен Горанов отговаря: „Да се самозапаля“. След размяната на още няколко реплики общинският служител влиза отново в сградата на общината, за да повика на помощ намиращите се там служители на Охранителна полиция.
При второто си излизане навън общинският пазач е придружен от двама полицаи. Според една от версиите за трагедията един от тримата е направил опит да отстрани Пламен от мястото му с физическа сила. След това най-вероятно е последвала размяна на реплики.
Ултиматумът
До края на срока, поставен от Пламен за оставката на Кирил Йорданов и Общинския съвет в града са оставали почти девет часа и половина. Опитите да бъде пропъден от мястото, което е избрал за протеста си, вероятно са продължили. Една от причините за това може би е било пристигането на общински съветници за сесията на съвета, насрочена за този ден (тя започва в 9 часа).
„Пламен имаше категорична нетърпимост към грубост и насилие, разказва един от приятелите му. Особено остро реагираше, ако те бъдат проявени от от страна на охранители или полицаи. Вероятно по тази причина той е направил опит да покаже, че е твърдо решен да извърши това, за което е дошъл“, обяснява той.
Според една от версиите Горанов е държал запалка в ръката си и е вероятно е искал да щракне предупредително. Но може би не е отчел облакът от бензинови пари около тялото си. Така Пламен лумва преждевременно и неочаквано. Това, което е бил решен да направи в 17 часа на 20 февруари се случва в 7.30 часа (точния времеви интервал, в който се е случило всичко, също още не е оповестен).
В опитите си да се спаси от пламъците 36-годишният мъж полита по стълбите на общината. Тялото му се търкаля до широкия тротоар на бул. „Осми приморски полк“. Според изображението на случилото се върху една от любителските снимки, направени в момента на драмата, след него по стълбите вероятно е изтичал и един от тримата униформени. Той безпомощно се суети край Пламен заедно с още няколко случайни минувачи. („Дневник“ публикува две от снимките, с които разполага, заради същността на въпросите, които поставят).
Прокуратурата скри разследването за Пламен Горанов, паралелно проучване показва какво може да се е случило
Снимка на втори горящ предмет високо на стълбите до входа на общинската сграда във Варна дава повод за още съмнения. „Това най-вероятно е дреха, която единият от охранителите е свалил от себе си запалена“, твърди един от най-близките приятели на Пламен. В случай, че бъде потвърден, този факт би доказал предположението, че в момента на възпламеняването някой от униформените е бил във физически досег с Горанов. Официалното разследване би трябвало да изясни какво гори до вратата на варненската община и на кого принадлежи то – на самозапалилия се Пламен или на друг човек.
Пак по непотвърдена информация заедно с Горанов във варненската военноморска болница е бил приет и втори пациент с изгаряния по ръцете. „В случай като този би трябвало да зная, ако нещо подобно се е случило“, обясни директорът на болницата Ивайло Въжаров. „Аз нямам информация за подобен пациент. Ако на него му е била оказана само амбулаторна помощ и не е бил приет за лечение в клиниката по термични травми и пластична хирургия, той дори не би следвало да е регистриран при нас“, каза Въжаров.
Междувременно в сградата на общината вероятно е започнало трескаво търсене на пожарогасител. Тези, с които тя е оборудвана са три вида – прахови, с пяна и заредени с въглероден двуокис.
Според специалисти в сферата на противопожарната безопасност нито един от тях не е подходящ за гасенето на човешко тяло, залято със запалителна течност. Онова, което охранителите и свидетелите на трагедията е трябвало да направят, е било само едно – да използват бялото платнище, донесено от самият Пламен Горанов. Това обаче не се случва.
На една от тях ясно се вижда, че горящото тяло на Пламен Горанов лежи на тротоара пред стълбите към варненското кметство, на около тридесетина метра от входа й. Степента на изгарянията по тялото на Пламен, обявени по-късно в официални съобщения от Военноморската болница в града, не съответства на пораженията от огъня, запечатани на снимката. Важно е да се уточни, че изображенията не са подлагани на анализ за автентичност. Но въпреки това въпросът, колко навременна и адекватна е била намесата на общинските охранители при вида на горящ човек пред вратата им, остава открит и важен за изясняване.
На друга снимка се вижда, как мъж в тъмна униформа опитва да загаси Пламен с пожарогасител. Неговата струя се е разпръснала в голям бял облак, който според експертите може да е както от прах, така и от въглероден двуокис. Използването на втория тип пожарогасители би могъл да стане причина за поражения по кожата не по-леки от изгарянето, твърдят експерти. Изгарянията са покривали цялото тяло на Пламен гласи първата информация от екипа, поел грижите за него.
Последни думи
Малкото свидетели на трагедията, случила се на 20 февруари, твърдят, че докато е горял, Пламен извикал: „Киро, Киро, сега трябваше да съм в Анталия!“ (вероятно става дума за бившия кмет на Варна Кирил Йорданов – бел. ред.). Близки на Пламен разказват, че той е бил запален алпинист. Същия ден е трябвало да пътува за турския курорт, за да катери известните скалисти склонове край него.
Според един от членовете на екипа, поел грижите за Пламен в линейката, на път към болницата той казва няколко неясни думи: „Не исках да се убивам“ или „Не исках да умирам“. Евентуалното потвърждение на тези няколко последни думи би подкрепило теорията, че самозапалването на Пламен се е случило преждевременно.
Според официалната информация на Варненската районна прокуратура на мястото на трагедията са намерени и иззети: раница, спрейове за рисуване, термус и други дребни лични вещи на Пламен. Така възниква още един въпрос – кой тръгва към последните часове от живота си със спрейове и термос за кафе?
В хода на разследването, по искане на прокуратурата, са предоставени копия (компактдискове) на записите от видеокамерите за охрана на Община Варна, както и тези от системата за видеоконтрол и наблюдение в града. Твърдите дискове от системите обаче и до този момент са съхранявани от общински чиновници и полицейски служители. Преките свидетелства, за станалото на 20 февруари пред входа на общината, може би са още върху тях. Близки до Пламен Горанов разказват, че като поемно лице за преглеждането на записите е бил привлечен негов приятел, който и в момента е държавен служител.
След смъртта на Пламен под прозорците на кметския кабинет във Варна остана грамада от камъни. Останаха и куп въпроси. Във вторник (30 юли) те трябваше да получат отговорите си. И защото това не се случи, ясно обяснение няма. Така с всеки ден от тук нататък не само въпросите, но и съмненията ще стават все повече. На ход е прокуратурата.
Спас Спасов