Капитализмът у нас не инвестира в хора. Инвестира в курви, екскурзии, парцали за курви, ламарини за курви. Инвестира в глупави грозни имоти и пиене. И отново курви. Пиша това заради телевизионната рулетка с Виктор и Ани Цолова. Едва ли са ги махнали заради цензура. Водещите сами си отиват, когато видят, че не могат да разчитат на броудкастъра и продуцента си. За продуцентите лицата на телевизията са не повече от добре облечени миньори. Всяка сутрин да ставаш в четири сутринта, да нямаш почивка, да си в стрес и в лоша организация – това са екстрите за разпознаваемите лица. Тези хора не са оценени – броудкастърите дори не се сещат, че повечето мъже в България се събуждат по-често с Ани Цолова, отколкото с жена си. Такива хора навсякъде, от Албания до Англия, са скъпи. У нас непрекъснато им подсказват, че са заменяеми и че други на тяхно място биха работили само за славата. Водещите са работници. Те дори не знаят, че взимат колкото чистачката. Не искат и да мислят за парите на телевизионната администрация. Както във всеки бизнес у нас – парите отиват в мениджмънта, не в производството. Тука е така.

Сега Виктор и Ани ще научат и още един урок – че рейтингът няма да ги последва в новата им телевизия. Уж същите хора, същите теми, същото ефирно време – но по-малко хора ще ги гледат. Това е Парадоксът на Бягащите водещи. Рейтингът няма пазарна логика. Телевизиите не си пазят лицата. Не ги развиват, не ги лансират, за тях персонифицираната журналистика е по скоро риск. Те не разбират, че създават един образ, който ги носи на раменете си. Но у нас все още има и хора в телевизиите, които могат да те заплашат с репликата – направи това и ще видим дали някога отново ще си намериш работа в нашия бранш. Просто в телевизиите още кадруват ченгета, не е за вярване. Но те кадруват и в политиката, така че – на кого му пука.

А местенето на водещи от едно място на друго не е за пари – то е опит да получиш признание и по-добри условия за работа. Но признание няма – може да работиш десет години и един ден да ти натресат вътрешна конкуренция без логика само защото тъщата на броудкастъра харесва забравеното предаване „Мелодия на годината“ 1984-та. И на други места по света е така. Но никъде като тук пазарът не се пренебрегва така силно заради нежелание да се инвестира в хора. Защото капитализмът у нас не инвестира в хора. Той инвестира в политици и администрация. Казах ви – в курви.

Мартин Карбовски

lentata.com