Слънчасалият август затвърди мрачната си слава на месец на удавници на нашето Черноморие, а вече и в нашите медии. След като на БТВ вчера и потънаха гемиите с напускането (явно под натиск – формулировка, която се появи в доклад на Държавния департамент за моето напускане на телевизията през 2006 г.) на две водещи лица на водещо предаване, днес се случи и неизбежното в ТВ7, която се разделя със своя изпълнителен директор Николай Бареков.  Тъжната вест беше представена като весело събитие от самия Бареков.

Бих го съжалил като натиснат журналист, но той не ми позволява: хвали се, колко му е гот (че го гонят). В самоделен текст, достоен за нивото му, съобщава, че напускането му ставало с фанфари. Щял да се занимава вече с политика, въпреки съветите на баба му да не го прави. Бабешкото позоваване е само още един щрих от трайната следа на байганьовския манталитет в медиите, посят във вестникарските бразди в началото на 90-те години на миналия век от съвременния баща на този примитивизъм бай Блъсков. В грандоманските си обръщения към читателите си, претендиращи да имат нещо общо с журналистиката (упорито наричана от него и днес „занаят”), той смяташе за забавно да се осланя на мнението на баба си (предимно като подигравка, когато биваше изобличаван за някоя глупост или лъжа) .

Бай Бареков наскоро пльосна в пространството една от своите хвалби, според които никой не можел да го уволни, защото бил супер успешен мениджър. И днес, вече след уволнението му „поради преминаване на друга работа”, той продължава да размахва набъбнали рейтинги на поверената му телевизия- сякаш пазаруването на известни лица, техника и влияние с милионите на баба му КТБ, е голям личен негов подвиг.

Стандартно е, но ще се застраховам с оправданието защо изобщо се занимавам с тази бита карта (с която по неволя трябваше да влизам в конфликт в апогея на неговото самозабравяне като неофициален говорител на властелина Борисов, макар да нямах неговата телевизионна бухалка за саморазправа с опонента).

Гледайте мъртвото вълнение в морето от медии у нас в уж заспалия политически август и си представете политическата буря в предстоящата есен на тази власт. Разместването на плънката в най-важния пласт от баницата на властта вещае мобилизация за война срещу бунта на гражданите. А както е известно от историята на войните, обяви ли се веднъж мобилизация, няма връщане назад.

Иво Инджев

e-vestnik.com