Собственик на аптека от Бургас, окрадена посред бял ден от апаш каза нещо от рода: „Отдавна твърдя, че в България 10% са хора, останалите не са.“ Интересно е какви са тези останали 90% – как живеят, какво работят, как се забавляват? Един от тях със сигурност е Мишо Шамара. След нелоша кариера в рапа, изпъстрена обаче с отвратително нецензурни текстове, той реши да става „протестиращ“. Тази нова професия набра скорост у нас и се превърна в платено, ежедневно занимание. За какво му е на Шамара да става протестиращ? За популярност и слава, разбира се. Когато кариерата ти залезе и младите вече слушат Криско и 100 кила, какво правиш? Започваш да хулиш Бойко Борисов от сутрин до вечер, да участваш в контрапротести, редом до червените баби и дядовци. Рапър на контрапротест !? – звучи абсурдно и смешно, но е факт. Шамарът не е интересен като психология, както и повярвалите си „водачи на протеста“ във Варна, например. Те си взеха своите 15 минути слава и сега очакват народното недоволство да избухне, за да го оглавят отново. Да чакат. Мен ме интересува как живеят тези 10 % хора сред останалите 90%, които са нещо друго. Трудно. Простотията е взела връх в България отдавна. Да си простак и грубиян е обичайно състояние на духа за тези 90%. Да караш като състезател от Формула 1 също, да си надул чалгата на макс е яко, да не помагаш на възрастните е задължително, да псуваш като хамалин е готино, да мислиш само за ядене, пиене и секс е форма на живот. Не ме интересуват особено тези 90%, те си раждат и отглеждат подобни същества. Загрижен съм за останалите 10% българи. За тези, които живеят сред простотията и се налага да правят компромиси със себе си. На мен също ми се налага да изтърпя неколцина типове в квартала, но им намерих дамара. Говоря им кротко, любезно, но настойчиво. Обяснявям им, че живеят сред хора и трябва да се съобразяват с този факт. Повтарям им, потретвам. Понякога съм жлъчен, ироничен, дори саркастичен. Макар трудно и бавно те разбират. Оказаха се по-схватливи от Мишо Шамара – контрапротестиращият рапър. Което не е голямо постижение, но все е нещо.

Иво Югов