Фондация „Конрад Аденауер” организира конференция за свободата в българските медии, на която германският посланик Матиас Хьопфнер им направи унищожителна критика. А български издатели на вестници, на които не се знае реалният собственик, се изказаха, че не се знаело кой седи зад един или друг сайт. Да се смееш ли, да плачеш ли. Посланикът Хьопфнер говори за непрозрачна собственост, концентриране на собствеността в малко ръце, за олигархични кръгове, за това, че свободата се е изродила в слободия, демокрацията била застрашена и т. н. Припомни, че от 37-о място по свобода на словото България е слязла на 87-о място в класацията на Репортери без граници. Мдааа. Нерадостно. Но нещо не е наред.
Фондация „Конрад Аденауер”, заедно с фондация „Ханс Зайдел” е тази, която финансира и подкрепя и до днес Бойко Борисов и ГЕРБ. Посланикът Матиас Хьопфнер е тук от 2009 г. и е свидетел на всичко това, което обясни. Той беше тук, когато медиите на Пеевски обслужваха безогледно Борисов и очерняха с клевети политическите му противници. Беше тук, когато Борисов и споменатата от него олигархия мачкаше медии и журналисти. И си мълча. Проговори чак, когато един от вестниците на Пеевски – „Монитор” – съкрати някакви неудобни неща от негово интервю. Дори не толкова скандални, колкото казаните сега.
Сега обаче германският посланик се е разприказвал като обвинител. Той се прояви и като критик на правителството, заедно с френския посланик. Няма лошо, нека (макар че, ако двамата бяха в Италия, не биха се осмелили да кажат нещо за Берлускони). Ама защо той не забеляза, че и при предишното правителство нещо имаше кофти работи? При предишното правителство същите тези медии бяха още по-несвободни. Няма спор по този въпрос.
Не прилича ли цялата тая дандания на политическа партизанщина? И в Германия леви и десни партии се ритат по кокалчетата. И тия къчове се пренесоха и у нас. Какво обаче отговориха на посланика някои български т. нар. издатели?
Гочева, която не вижда гредата в окото си
Венелина Гочева, шеф на медийната група „Труд” и „24 часа”, съзря опасност в сайтовете, защото имали неясната собственост. „Ние не знаем кой седи зад един или друг сайт”, каза тя. Ех! А знаем ли кой седи за нея? Кой купи вестниците „Труд” и „24 часа”, цялата издателска група с още няколко вестника и списания? И досега не е известно. Издателското дружество е собственост на нея и на още … две адвокатски кантори. Няма наивник, който ще повярва, че собственикът е Гочева. А самата тя в момента е като върховен цензор на всичките тези издания, като следи всички страници на 5 вестника и спира материали. Но повдига въпроса за сайтовете. Ето, например сайтът e-vestnik я дразни, пише нелицеприятни неща за нея. Със сигурност има нещо съмнително в него, а? Кой седи зад тоя сайт? Това се вика да не виждаш гредата в собственото си око, а да търсиш сламка в окото на другия. А може ли един сайт с 2-ма души да се сравнява с медийна група с 5 вестника и няколко списания, барабар с техните онлайн издания? Като мощ, като разходи, като персонал. Та сайтовете й били криви на нея. И същото казва и издателят от конкурентния й издателски съюз Запрянов. Той се изказва в същия дух за сайтовете.
Всичките те, и в двата издателски съюза, са много по-неясни. И най-добре, ако ще отворят дума за медийната собственост, да почнат от себе си.
Да, има сайтове с неясно притежание и подставени лица. Но след като има такива вестници и телевизии, кой очаква нещо друго за сайтове?
Я, Блъсков бил независим, германците виновни
Черешката на тортата на тази медийна дискусия постави Петьо Блъсков, знаменитият издател на поредния си знаменит вестник „Репортер”.
След като продаде вестниците „Телеграф” и „Монитор” на Пеевски, Блъсков се опита да се изкъпе в същата вода и издаваше последователно и неуспешно „Поглед”, „Новините днес”, „Република”, все на дъмпингови цени. Но последователно ги закриваше, оставяйки дългове и неплатени заплати на този и на онзи. Сега издава в. „Репортер” и заяви със самочувствие на вестникар, който е изобретил свободния печат в България: “През 97-ма германският концерн ВАЦ превзе българската преса и внесе един бацил на блюдолизничество“. Това според него е причина за бедите в медиите у нас. Германците виновни. Човекът, който им продаде вестниците, е именно той. Покрай него купиха и конкурента му Тошев. Но германците не са им казвали какво да пишат – нито на Блъсков, нито на Тошев. Блъсков избяга от тях и започна наново с вестници. Те ли бяха примерът за независимост?
Колкото и да се мъчат, нито Тошев, нито Блъсков ще останат като пример на независими журналисти и издатели. В случая с българските медии те двамата не са жертви, а са част проблема. Те го създаваха години наред. Те произвеждаха журналисти слуги и обслужваха едно или друго правителство. И Пеевски разви техния опит на нови висоти. За да плаче сега германският посланик с крокодилски сълзи. Щеше да предизвика повече уважение, ако беше направил сегашните си излияния по времето, когато Пеевски беше част от управлението на Борисов. Не дават най-добрия пример за демокрация и медийна свобода нито посланикът, нито фондация „Конрад Аденауер”. Нито Дойче Веле.
Иван Бакалов
e-vestnik.com