Изпълнението на предизборното обещание на БСП да се разреши пушенето, отново раздели обществото на две. Повечето от пушачите държат на свободния си избор, а повечето от непушачите държат да има здравословна среда за всички. Шокиращо е, че всички тези милиони хора пропускат главното нещо: целият този проблем няма НИЩО общо с пушачите и непушачите, с цигарите и пепелниците. Основата в него е нещото, което за последните около 2000 години е преобразявало цивилизацията навсякъде, където е съществувало – частната собственост.

Аргументът: „Ресторантът е публично място“

Какво е публично място? Ако под място имаме предвид собственост, то публичната собственост е собственост, чийто собственици са всички граждани. Ресторантите не са публична собственост, те са частна собственост. Публичното място като частна собственост, върху която държавата е наложила някакъв режим за свободно влизане, е един от много измамни инструменти, с които политиците са си присвоили контрол върху чужда частна собственост. Ресторантите са частна собственост, както и един дом или един завод са частна собственост. Собствениците им би трябвало да се разпореждат с нея, както те си желаят. Един собственик би забранил влизането на пушачи. Друг би забранил влизането на непушачи. Трети би забранил влизането на хора с кучета. Четвърти би забранил влизането на хора с червени дрехи. Какво лошо има в това? Свободната инициатива осигурява, че има ресторанти за всякакви видове хора, а ресторантьорите, които дискриминират даден вид целева група наказват самите себе си с по-малко приходи и може да фалират.

В крайна сметка, какво различава един частен ресторант от вашия частен дом, че в ресторанта да може да си влиза всеки, но да не може да прави всичко, а във дома – да не може да си влиза всеки, а собственикът му да може да си прави всичко?

Аргументът: „Пушачите ме принуждават да им дишам дима“

Да смяташ, че е принуда да дишаш дим в частен ресторант е все едно да се смяташ за принуден да гледаш как съседа прави секс в неговата си къща, защото не е заключил вратата и ти можеш да влезеш. Докато всеки посетител има пълната свобода да влезе и напусне, такова нещо като принуда да да се диша дим не съществува.

Аргументът: „Приятелите ме принуждават да сядам с тях на задимено“

Колкото приятелите ви могат да ви принудят да седнете с тях на задимено, толкова и вие можете да ги принудите да не пушат или да отидете в заведение за непушачи. Господи, а що за приятел сте вие, ако искате политиците и полицията да упражни насилие и принуда върху вашите приятели, за да не пушат някъде, където собственикът го разрешава? Аз не виждам нищо приятелско в това.

Аргументът: „Ами то няма заведения за непушачи. Или са малко.“

Е, как да няма? А, ако са малко, то това е, защото непушачите явно не им пречи достатъчно димът. В крайна сметка, то и нудистките частни плажове не са много, въпреки че нудистите се дразнят от многото дрехи по красивите тела на нормалните плажове :-)

Аргументът: „Ами сервитьорите?“

Отношенията работодател-работник са доброволни, както и договореното възнаграждение. Не е работа на който и да било да се меси между тях, стига единият да не упражнява насилие, принуда и измама върху другия. Между другото, рентгенолозите и миньорите работят в много по-нездравословна среда от сервитьорите. Какво ще стане, ако забраним и техния труд?

Аргументът: „Кой ще лекува пушачите?“

Ще се лекуват сами. А като приватизираме здравеопазването, частните застрахователи ще им сложат такива премии върху вноските, че ще се отучат много бързо да пушат. Фактически, най-ефективният метод за борба срещу тютюнопушенето е приватизацията на здравеопазването и премахването на несправедливия солидарен модел.

Аргументът: „Кой ще лекува непушачите?“

Докато съществува някаква държавна собственост, на която е разрешено да се пуши, трябва да съществува и акциз върху цигарите. Както и докато здравеопазването е солидарно. Но ако здравеопазването е изцяло частно и няма държавна собственост с позволителен режим, лечението на пасивните пушачи ще е за тяхна сметка. Ако сам си счупиш крака с един чук, кой ще ти плати гипса, ти самият или производителят на чука?

Аргументът: „Ами да махнем и всички регулации за хигиена и безопасност?“

Няма лошо, нека ги махнем всички. Или почти всички. Но да имаме ефективен и безпристрастен съд. Какво ще се случи, когато един ресторант зарази клиентите си с нещо? Съдът ще отсъди колосална обезщетение, ресторантът ще фалира, конкурентите му ще си вземат урок и безупречната хигиена се превръща в конкурентно предимство. Замислете се, 95% от регулациите са, всъщност, бариери, предпазващи големите корпорации от конкуренцията на малки и средни предприемачи.

Аргументът: „Ами да легализираме и наркотиците?“

Че какво лошо?. Където са легализирани, употребата пада или ръстът се забавя относително. Каква е нашата цел, да има по-малко зависими или да имаме още една причина, с която да се оправдаваме пред съвестта си, че сме дали шанс на авторитаристи да ни „оправят“, ама те са оправили себе си? В крайна сметка, защо дори хероинът да е незаконен, а алкохолът законен? Когато се надрусаш, лягаш и заспиваш. Когато се напиеш, почваш да се биеш и да стреляш други хора? Нашето тяло е неприкосновена частна собственост и не е работа на политиците да се занимават с какво правим с нея, стига да не пречим на останалите хора да правят каквото искат самите те с телата си. Обратното е пътят към авторитаризма.

Между другото, в България са забранени наркотиците. Колко време ще ви трябва да си набавите един джойнт? 30 минути? А една доза хероин? 60 минути? Помислете си пак, забранени ли са наркотиците, наистина? Или просто е монополизиран един сектор от икономиката от взаимноизгодния картел политици-наркотрафиканти?

В заключение

Коренът на проблема с пушенето няма никакво отношение към пушачите и непушачите. Всичко в този проблем гравитира около правата на собственост и измамите, с които политиците придобиват контрол върху частната собственост под миловидни предлози като „публично място“. Цялата история на човечеството ни учи един абсолютно категоричен урок – колкото по-защитена и неприкосновена е частната собственост, толкова по-бързо и успешно е просперирало всяко едно общество. За последните 6 и четвърт века, в България сме имали 5 и половина, за да научим този урок по трудния път.

Смисълът на горните 991 думи можеше да се предаде и само с 3: „Живот, Свобода, Собственост“. Но пък, затова, Джон Лок е гений, а аз не съм :-)

Владимир Каролев