При разпитите негови приятели споделили пред разследващите, че той се е вълнувал от проблемите на гражданското общество и остоявал законността и справедливостта, като се възмущавал, в случаите когато даден човек не може да защити интересите си по законов ред. Изводите на прокуратурата са, че Пламен Горанов е мислел, че ще може да се справи с положението, като се изгаси сам или ще му помогнат други, които ще го забележат и изгасят. По време на зловещия си акт пред общината той е бил сам, доказано е по безспорен начин, че записите от видеокамерите в района не са манипулирани и са заснели всичко.

Ето какво точно е станало – по часове, минути, даже секунди

На 20 февруари сутринта Пламен Гаронав отива пред сградата на Общината. Бил е облечен с тъмно яке, тъмни панталони и шапка с козирка. На гърба си носел туристическа раница. В ръцете си държал плоскост (плакат) с надпис: „Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17,00 часа на 20.2.2013 г.“, а отпред, пред тялото си, носел туба, червена на цвят, поставена през рамото му.

Горанов се качил по стълбището на общината, като на междинната площадка спрял и поставил плоскостта на земята, след което отново я вдигал и тръгнал по стълбите нагоре към входа.

Когато стигнал най-горе на площадката, поставил плоскостта върху кошче за отпадъци, намиращо се вдясно от официалния вход, свалил тубата, която носел през рамо, поставил я на земята, свалил и раницата от гърба си.

След това започнал да търси нещо в десния джоб на панталона си. Впоследствие, взел тубата от земята и се залял. Надигал левия си крак, свит в коляното и го залял, а след това залял и десния си крак, като около него се образувало мокро петно.

Когато оставил тубата на земята, Горанов отишъл към раницата, разкопчал я отгоре и надигнал капака в горната й част, като развързал и въже. Впоследствие наклонил раницата и отворил долния преден джоб. От него извадил шише – черно на цвят, което паднало и се изтърколило до кошче за отпадъци, извадил и бяло платнище (чаршаф).

След това се върнал при тубата и я сложил на врата си, посредством колана, закрепен на нея, така че тя се намирала малко под гърдите му. Отишъл до кошчето за отпадъци, вдигнал черното шише и го поставил в изправено положение.

Всичко това е записано от камерите за видеонаблюдение на Община–Варна, които предавали случващото се пред общината на монитор в т.н. „дежурна стая“.

Освен това действията на Горанов са били забелязани и от служител на Община–Варна, който се намирал до остъкления вход на сградата и веднага уведомил за тях двама полицаи, които се отправили към входната врата на сградата.

Забелязвайки ги, Горанов започнал енергично да маха с ръцете си, като движенията на ръцете му били в посока от тялото навън, наподобяващи жестове, с които показва, че иска някой да се махне.

Единият от униформените отворил вратата и го попитал: „Какво правиш?“, като същевременно направил две крачки напред. Горанов отвърнал на зададения му въпрос: „Не се доближавай, ще се запаля!“.

Вторият полицай, чувайки отговора му, погледнал към него и видял в дясната му ръка запалка. В този момент колегата му направил две крачки напред, а Горанов отстъпил с две крачки назад.

Полицаят направил още седем крачки към него, а от своя страна той отстъпил назад, като застанал до ръба на първото стъпало. В този момент Горанов пламнал, след което паднал на площадката, обхванат от пламъци.

Униформеният тръгнал към него, като се опитвал с ръце да погаси тялото му. Неговият колега, който бил до вратата, видял пламъците и веднага влязъл в сградата, за да търси пожарогасител.

През това време Горанов започнал да се търкаля надолу по стълбите, като на мястото, където бил паднал, продължавал да гори. Разбирайки, че няма да може да го загаси с голи ръце, и другият полицай влязъл в сградата и отишъл в дежурната стая, където държали пожарогасител с вместимост 10 кг.

През това време неговият колега, който вече успял да намери пожарогасител, се върнал обратно, взел оставения до кошчето за отпадъци чаршаф и слязъл по стълбището, като започнал с него да гаси тялото на пострадалия.

На помощ се притекъл и водач на лек автомобил, чиято самоличност, въпреки проведеното щателно издирване, не е установена, също се включил в акцията да изгасят мъжа, с носения от него автомобилен пожарогасител.

Малко по-късно другият полицай излязъл от сградата с носения от него пожарогасител и побягнал надолу по стълбите, като стигайки до тялото, започнал да гаси пламъците.

Според разследващите и записите – Пламен Горанов е бил напълно погасен в 07:30:39 ч.

Очевидец на кошмара станал и охранител в бизнес сграда „Комфорт“, намираща се срещу Общината, който също се притекъл на помощ с носен от него пожарогасител, но стигнал до мястото, в момента когато пострадалият бил почти напълно изгасен.

Именно той чул Пламен Горанов да говори, като казал: „Киро, Киро …“, „Аз исках само мирно да протестирам, сега трябваше да съм на почивка в Анталия и не съм искал да се самоубивам“.

Сигналът за случилото се е бил подаден към Спешна помощ в 07,29 часа. Медицинският екип пък пристигнал пред сградата на Общината в 07:35:23 ч. и веднага започнал да обработва на място пострадалия, като дрехите му били махнати, той бил поставен на носилка и качен в линейката.

Единият от медиците чул от Горанов думите: „Искам да се махне Киро, не искам да умирам“.

След качването му в линейката бил проведен кратък разговор с него за това какво се е случило.Той бил контактен през цялото време, казал трите си имена и ЕГН, обяснил, че се е залял с бензин, около 3–4 л., че не е искал да се самоубива, а само да протестира и че искал кметът да подаде оставка.

През цялото време той говорил и бил превъзбуден, питал даже в коя болница ще бъде настанен, като не споделил дали е бил придружен от някой пред сградата.

Впоследствие Горанов е приет във „Военномедицинска академия“, в отделение „Термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия“. Часът на постъпването му е 07,50 ч.

Въпреки надеждите и опитите на лекарите Пламен Горанов почина на 3 март.

От заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза е установено, че причината за смъртта му е изгаряне ІІ-ІІІ степен на около 80% от повърхността на тялото, довело в токсоинфекциозния си стадий до развитие на сепсис и полиорганна недостатъчност.

По делото е била изготвена и посмъртна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която установила, че Горанов е бил активен мъж с лидерски черти, оптимист, в зависимост от ситуацията и насрещния опонент – по-лесно възбудим.

При отстояване на мнения и идеи бил склонен да влиза в спорове, да избухва, но не губел изцяло себеконтрол. Тъй като Пламен Горанов е бил затворен за личния си живот, така е и планирал показно и индивидуално да протестира срещу управлението на Варна, без да въвлича други хора, тъй като планът му бил рискован и е представлявал опасност за живота.

От протоколите на свидетелските показания става видно още, че никой не е бил в състояние да му внуши или повлияе в нещо, което той не желае да направи. Мислел е, че, самозапалвайки се, ще може да се справи с положението, като се изгаси сам или ще му се помогне от други лица, които ще го забележат.

Надявал се е чрез своите бързи рефлекси и спортни навици да изгаси пожара и поради тази причина е започнал да се търкаля по стълбите.

Не е оставил предсмъртно писмо, не се е сбогувал по никакъв начин и с близките си, дори не е загатнал, че има намерение да сложи край на живота си.

Според експертизите действията му на 20 февруари подсказват, че той е нямал сериозно намерение наистина да се самозапали, а по-скоро да протестира, заплашвайки, че ще се запали.

Може да се приеме, че в стресовата ситуация е натиснал запалката и не е преценил риска поради изключителното напрежение и възбуда от този екстремен акт, допълват прокуратурата.

От изготвената по делото видеотехническа експертиза не е установена външна намеса, монтаж или друго подобно вмешателство. С оглед на всичките експертизи и свидетелски показания наблюдаващият прокурор е постановил производството по делото да бъде прекратено.

dnes.bg