Едни двадесет и няколко годишни момчета и момичета окупираха Ректората.
Тези двадесет и няколко годишни деца са връстници на двадесет и няколко годишната демокрацията у нас.
Ако някое от момчетата и момичетата, които днес окупираха СУ е на 24 или 25 години, има реална възможност вие да сте го заченали по време на окупационната стачка през 1990 година.
Някъде там, по време на романтично-бунтовен секс в тоалетните на университета, докато ни спираха тока за 2 часа, а после ни го пускаха за още 2.
Децата, които преди няколко дни бръкнаха в контакта на общественото малоумие с голи ръце, са децата на нашите грешки.
Децата, които са били на 7 години, когато Луканов беше застрелян пред дома си.
Децата, които са били на 5, когато по улиците бродеха мутри, които понякога, за да са по-весели си устройваха нощни стрелби с автомати.
Децата, които са били на 8 години, когато в България настана хиперинфлацията, а парламентът бе запален и депутатите му изведени в потайни доби, под дъжд от камъни.

Сигурно вие, родители на днешните окупатори, тогава сте оставили бъдещите студенти на грижите на бабите и дядовците им, за да излезете през януари 1997 година на площада и да викате срещу Виденов и тоталния крах на икономиката и политиката.
А после сте се прибрали, защото тогава, за да си купиш самун хляб, трябваше да се наредиш на опашка в 3 часа сутринта и да чакаш до 8…
А днес децата ви, заченати в онова бурно и донякъде романтично време, се опитват да повторят историята от там, откъдето тя започна през 1990 година.

Само че сега няма добри и лоши. Сега играта се е променила. Правилата на играта – също.
Сега няма политическа цензура. Но има икономическа автоцензура.
Сега няма политическа полиция. Но могат да те пребият заради настъпване на политически мазол.
Сега няма затвори за различно мнение. Но ако изразиш такова, „свободните“ медии могат да издирят твоя снимка как пушиш марихуана на 13-годишна възраст и да те съсипят за отрицателно време, защото у нас хората се повлияват повече от компроматни снимки, отколкото от официални позиции.
Сега живеем в 2013 година, но по нищо не си личи. Освен по това, че можеш да вземеш червеното си паспортче и да си биеш камшика, защото ти е писнало да чакаш цял живот, докато децата ти, заченати в началото на 90-те поемат щафетата на ходенето по площади и окупирането на университетски сгради, защото ти, приятелю, похаби около 24 години от живота си без да има никакъв смисъл.

Ти похаби 24 години от живота си, за да връщаш ипотечен заем, да бачкаш като луд, докато някакви тарикатчета карат Мазерати или Бентли, като единственото им преимущество пред теб е, че са синове и дъщери на хората, срещу които протестираш от 1990 година.
Ти похаби 24 години от живота си да вярваш на Костов, на Симеон, на Бойко, на Сергей. Без да схванеш, че те са един и същи човек, който се появява, говори едни и същи глупости, докато отзад едни и същи кукловоди модерират историята на България в посока, в която им е кеф.
Ти похаби 24 години от живота си да гледаш как бившите комунисти въвеждат плосък данък и казват ДА на НАТО и Евросъюза, докато от другата страна бивши радетели за синята идея, създали партия на име АТАКА крещят истерично срещу Европа, но охотно участват в избори за евродепутати.
Ти похаби 24 години да чакаш сините демократи да въведат лустрацията и да отворят досиетата, докато те вместо това бутат мавзолея и продават БГА Балкан за 40 лева и 78 стотинки.
Ти похаби 24 години да чакаш някой нов Чък Норис в лицето на Бойко Борисов да ни спаси.
Ти, приятелю, вероятно сега все още не можеш да разбереш защо днес, в 2013 година децата ти тръгват по същия път.
Но единствената разлика между теб и децата ти е, че те, децата, не искат да им се казва, че няма никакъв смисъл.
Да, ние възрастните често казваме уморено – „Деца, недейте, няма никакъв смисъл!“.
И за себе си сме прави. Смисъл да излезеш с голи гърди срещу танковете често няма. Освен ако не искаш да влезеш в художествената литература.
Но ние, скъпи приятели, вече за нищо не ставаме. Ние вече сме изпили до дъно чашата с отровата, наречена „подозрение“, „омраза“ и още куп приятни съставки, която барманите от ДС ни забъркаха като коктейл някога, тогава, в началото на 90-те.

А днес децата на демокрацията окупираха университета.
Да, децата сега най-вероятно ще бъдат припознати и обичани от обичайните заподозрени – ГЕРБ, Реформатори и кой ли още не.
Да, сега мнозина неуспели политици ще се залепят към тях и ще се опитат да използват цялата им енергия за свои цели.
Така, както направиха с летните протести.
Но децата на 24-те неуспешни години преход едва ли се интересуват от това в момента.
Децата окупираха университета заради нас. И който не го е разбрал, няма 5 грама мозък в главата си.
Децата на прехода окупираха нашето мислене.
Ние не знаем какво ще донесе тази окупация.
Може би скоро ще разберем. Но каквото и да стане, всички трябва да сме наясно с едно – децата ни пораснаха.
И вече не искат ние да им помагаме във вземането на решения.

А ние – за нас е време за едно последно действие. Време е да окупираме себе си.
Онази гадна част от нас, която ни кара да се самоизяждаме и в яростта си да не забелязваме, че сме се превърнали в жалък спомен за човешки същества.
Децата ни пораснаха. Да се окупираме. И да оставим децата да направят това, което ние нямахме топки да направим.

Венци Мицов
lentata.com