Странно чувство изпитах, когато видях гробницата на починалия бизнесмен Младен Мутафчийски и прочетох, че приятели са му помогнали да я проектира и построи. Друг приятел му подарил парцел в частно гробище и Мутафчийски, за да не притеснява близките след смъртта си – построил гробницата. „Не се закачам със съдбата. Това е почит към отвъдното. Готов съм на някакви бартерни операции, ако някой иска да я използва тази гробница. От самия себе си се чувствам застрашен. Строя си всичко, което може да ме доведе в хармония с духовното.“- казва пред вестник 24 часа преживе бизнесменът. Какво трябва да изпитваш докато строиш собствения си гроб? Фараонска мания за величие ли е това или философско приемане на смъртта? Със сигурност има и от двете, но търговецът на оръжие, когото описваха като бохем можеше да мине и без тази гробница. Може би е искал, когато хората минават край лобното му място да възкликват: „Ето я гробницата на Мутафчийски!“ Грандоманията на българските бизнесмени отдавна е преминала нормалните граници. Мошеникът Николай Банев, който фалира предприятия и остави хиляди излъгани акционери си поръчваше Джо Кокър за рожденните дни. Жена му Евгения, тази на Барбуков, жените и любовниците на братя Диневи, Маринела Арабаджиева и други „модни икони“ не пропускат да демонстрират скъпите си тоалети и бижута. Да не говорим за автомобилните паркове на олигарсите – там цари тотално разхищение на пари, за да сме по-напред от другия олигарх. И после Евгения Банева жално процежда, че за тях било мъка да живеят в бедна страна, където хората живеели мизерно. Лицемерието на олигарсите ни е цинично – не им вярвайте, че изпитват чувство за вина, защото живеят сред бедни хора. На баневци, диневци и ветковци не им пука за обикновения българин. Те надяват жалостиво-печалната маска само когато гостуват в някое предаване – там номерата им минават. В живота са нагли и безпардонни. И егоцентрични.

Иво Югов